Вината скараха САЩ и Франция

Игор Гашков,
ТАСС

На срещата в Нормандия на 6 юни Макрон и Тръмп изглеждаха като приятели, но по-късно търговски спор развали отношенията им. В  администрацията на САЩ нямат нищо против да печелят от бутилка добро бургундско вино, дори това да избие в търговска война с Франция. Президентът Доналд Тръмп призова Париж да изравни действащите в двете страни акцизи върху вноса на алкохол, заплашвайки да вдигне в противен случай митата за френските вина. По-рано Америка вече нанесе на Петата република чувствителни щети, вдигайки митата върху вноса на стомана и алуминий. Неприятностите сякаш наложиха отпечатък върху едно символично събитие: този месец стана известно, че дървото, посадено съвместно от Тръмп и Макрон в знак на дружбата, не е пуснала корени и загина.     

От икономическа гледна точка Тръмп държи в ръцете си аргументи, които Макрон трудно ще парира. Митата за вноса на вина във Франция са от 11 до 29 цента в зависимост от марката на напитката. В CАЩ този показател е двойно по-нисък - 5,3 до 14,9 цента. Да си френски винопроизводител в Америка е по-изгодно от обратното. "Франция затруднява продажбата на нашето вино на своя пазар, а ние обратно - облекчаваме й работата у нас със своите ниски мита. Това е несправедливо и това повече не трябва да бъде така", заяви разсърденият Тръмп по телевизия  Ес Ен Би Си (CNBC).

Изхвърлянията на американския президент са част от неговата обща стратегия. Вашингтон извърша настъпление срещу държавите, с които има търговски дисбаланс, тоест купува от тях повече стоки, отколкото им доставя. Разликата между износа и вноса на САЩ достигна 621 млрд евро и само расте. След като през 2017 г. Тръмп извоюва намаляване на данъците, положението се задълбочи. От икономисаните пари американците започнаха да купуват повече стоки от Европа, включително и от Франция. Пред последните 10 години търговският дисбаланс между Франция и САЩ достигна 70 милиарда евро.

Затова не предизвиква учудване, че Тръмп се опитва  "да оправи сметките с Франция", точно както направи с Берлин, Пекин или Токио. Това обаче не може да бъде направено само с цената на приятелските връзки. Съюзниците традиционно 

плащат с дипломатическа лоялност за търговските си преференции. 

Целта на американския президент е тя да се запази, но партньорите да плащат повече. Само че нещо не се получава: икономическите загуби остават, но доверителните отношения с европейските и източноазиатските лидери не вървят. Нещо повече, някои  от тях като канадският премиер Джъстин Трюдо или германската канцлерка Ангела Меркел, изглежда, че възприемат вдигането на митата от САЩ като личен удар. 

По същия начин вероятно е разсъждавал и Макрон, чиито отношения с Тръмп рязко се влошиха  през лятото на 2018 г. До вдигането на митата върху стоманата и алуминия двамата държавници демонстрираха симпатия, а отношенията им бяха окачествявани като здрава мъжка дружба. Но опитът на Макрон да превърне личното обаяние в практични дивиденти не се увенча с успех. Той не успя да откаже Тръмп от вдигането на митата. Оттогава качествено се промени и тонът в отношенията между двамата лидери. 

След като се завърна от несполучливото си посещение в САЩ през април, Макрон си позволи резки изказвания за САЩ, подозирайки, че те искат да превърнат своите съюзници във васали и да установят господство над тях. Оттогава френският лидер постоянно критикува американците, припомняйки им и техния "едностранен подход" в търговските отношения, и съмненията им в глобалното затопляне, и неконструктивния според Париж поглед върху разрешаването на близкоизточните проблеми.

Вече много месеци между френския лидер и американския му колега се води 

"война на ръкостисканията". 

При лична среща Макрон се старае да стисне ръката на Тръмп толкова силно, че по нея да останат следи. Когато това бе засечено от репортерите, ръководителят на Петата република призна, че действа преднамерено. Силните обятия с президента на САЩ не трябва да се разглеждат като "невинен жест". Те трябва да се възприемат иначе - като политическа канадска борба. 

Последното рандеву между Тръмп и Макрон, на 6 юни 2019 года, също не мина без неприятности. Френският лидер предварително влезе в дуел с чуждестранния гост, обвинявайки американците в "унищожение" на европейската металургична промишленост чрез необмислени протекционистки мерки. Стартът бе даден и наблюдателите зачакаха отговора на Тръмп в туитър. Но американецът направи пауза. На сцената излязоха протоколните служби, подхванали спора кой да определя мястото на срещата на американското гробище във Франция - френският домакин или американският гост. А от това зависеше кой ще диктува подготовката на срещата. Спорът отиде толкова далеч, че засегна и каква да бъде дължината на микрофонния шнур. Оказва се, че двамата лидери не са добра гледка, ако стоят един до друг. На фона на високия Тръмп френският президент не изглежда представителен и не би искал да говори с дълъг шнур, което още повече ще подчертава този недостатък. Все пак страните постигнаха компромис, макар и с огромен труд. Но раздразнението достигна такава точка, че бе решено да се разкрие спорът, макар и по анонимни канали.  

На съвместната пресконференция двамата държавници говориха за взаимно разбиране. Но достатъчно бе на Тръмп да се върне у дома, за да върне разговора с Франция на ниво заплахи, заканвайки се да въведе мита срещу френските мита. В отговор Макрон обвини американците в едностранен подход към международните проблеми, в неразбиране на важността на свободната търговия и тежестта на заплахите, които предизвиква глобалното затопляне.

В желанието си да спечели (или поне да икономиса) от европейците Доналд Тръмп често прибягва до изпитано средство - призована съюзниците по НАТО да плащат повече за съвместната отбрана. Членовете на алианса поеха задължението за харчат за военните разходи не по-малко от 2% от своите бюджети. Но повечето от тях, включително Франция и Германия, още не са стигнали това ниво. В очите на Вашингтон това изглежда, че американците са принудени да плащат сметките на европейците. 

За Еманюел Макрон такава постановка на въпроса е добър повод да отговори на Тръмп с неговото оръжие. Вече над година френският лидер призовава да се вдигнат военните разходи така, че да бъде създадена отделна европейска армия, която да защитава Евросъюза, без да дава повод на САЩ да обвинява европейците, че живеят на чужд гръб. Геополитически появата на такава войска би означавало 

превръщането на Европа в напълно самостоятелен субект 

на световната политика. Но тази инициатива не отиде по-далеч от заплахите. 

Френският политолог Арно Дюбиен, който е ръководител на Френско-руския аналитичен център "Обсерво", сподели за ТАСС, че отношенията между Петата република и САЩ остават съюзнически, но минават през сложен етап, защото на власт във Вашингтон е Доналд Тръмп. "Днес отношенията между Франция и САЩ са многопластови: и приятелски, и проблемни. Все пак може да ги формулираме така: въпреки Тръмп френският елит остава проамерикански настроен. Твърде много неща свързват двете страни - и на дипломатическо, и на военно равнище. Например без американските разузнавателни данни френските военни трудно биха провеждали някои от операциите си в Африка. Това осигурява подкрепата за САЩ в армията", пояснява Дюбиен. 

 В такъв контекст политологът разглежда и проекта за създаването на европейски въоръжени сили, който Макрон се опитва да налага напук на Тръмп. "Напоследък често се говори за тази идея, но нейното бъдеще поражда съмнения. Говори се за единна армия, но няма никаква конкретика", резюмира френският събеседник.