Винаги слагам първо лявата ръкавица

Даниел Панев Асенов извоюва единствената шампионска титла за България на 41-вия Европейски шампионат по бокс за аматьори от 6 до 15 август в Самоков. Така България продължи традицията на домакинско първенство да има шампион след Ивайло Маринов, Петър Лесов и Емил Чупренски от Варна 1983 и Борис Георгиев от Пловдив 2006. На финала в кат. до 52 кг Асенов надви британеца Мухамед Али с 3:0 съдийски гласа (29:28, 30:27, 29:28). Чрез титлата боксьорът, известен като Тайсъна от Кукорево, си осигури участие на световния шампионат от 5 до 15 октомври в Доха, където ще бъдат раздадени първите квоти за Олимпиадата в Рио догодина.
Асенов е роден на 17 май 1997 година в Ямбол. Започва да тренира бокс при баща и син Димитър и Тодор Мутафови в клуб "Априлец" (с. Бояджик), чийто член е и до днес. През 2013 г. Даниел става европейски шампион за юноши в кат. до 49 кг в Анапа (Русия), заради което е отличен от родната федерация като Боксьор №1 на България за годината. През 2014 г. се класира втори на шампионата на Стария континент в Загреб и 5-и на световното първенство за младежи в София.

- Как се отразява тежестта на европейската корона на наскоро навършил пълнолетие тийнейджър?
- Още не мога да повярвам какво се случи. Радвам се, че показах и доказах на всички, които говореха против мен, а и не само, че в българския бокс няма млади таланти с потенциал да станат големи спортисти. Аз показах точно обратното и се гордея с това.

- Как се реши да тренираш бокс, имаш ли други спортисти в семейството?
- Започнах да тренирам покрай по-големия ми брат Катин. Той първи се захвана с бокса, аз тренирах борба, защото татко ни Пани се състезаваше в свободния стил и исках да следвам неговия път. Но видях, че в бокса ще ми върви повече и след като спечелих още в първото ми състезание, реших да продължа само с него. Със сигурност не съжалявам, а сега се вижда, че и това мое решение започва да се отплаща. Европейската титла при мъжете не е малък успех.

- Къде живеете със семейството ти, какво учиш?
- Живея в с. Кукорево, което е в непосредствена близост до областния град Ямбол. Уча в Професионалната гимназия по земеделие „Христо Ботев” в Ямбол, сега ще съм 12-и клас.

- Тренираш в един от малкото селски отбори в България. Какви са условията в Бояджик?
- Общо взето, залата е доста малка, но ражда големи шампиони – големият ми брат има няколко медала от европейски първенства, а по-малкият Боян също има европейско първенство зад гърба си, участва и на световния шампионат за юноши в Санкт Петербург преди дни, също е извоювал доста медали. Въпреки размерите на тази зала, което не е фактор. Вижда се, че се изкарват шампиони. В този случай всичко идва от работата, желанието, а не от условията, които имаш.

- Братята Кличко отказват да се бият един срещу друг. А ти?
- И аз не бих се бил срещу някой от моите. Това е решение, което няма да си го променя.

- Откъде идва прякорът ти Тайсъна?
- От един треньор от Хасково - Младен Сталев. Гледа ме как играя на първия ми турнир. Още тогава наподобявах не само на визия великия Майк Тайсън (САЩ), но и стилът ми беше точно такъв - да се бия. Каза ми, че съм като Тайсън, но пласирам ударите си по-леко. И че след време ще стана много добър боксьор. Малко или много успях да затвърдя думите му.

- Извън ринга също ли си толкова темпераментен?
- О, напротив. Много усмихнат и лъчезарен човек съм, с никого не се заяждам. С всички хора около мен се разбирам отлично. Боксът е в залата и на ринга, а не на улицата.

- Търпиш ли обиди на расистка основа?
- Да, винаги го има. Но не всички роми са еднакви. Защото има роми като мен и едни други, които ги определям като мангасари. Ром съм и не се срамувам да го кажа. Търпя много, но какво да се прави (усмихва се).

- Предполагам, че най-голямата ти мечта е свързана с Олимпиадата в Рио догодина?
- Да, за всеки спортист е така. Но нека първо да взема квота от Световното, ако не успея – има още два квалификационни турнири. Те са континентален и световен. А ако отида на Игрите – каквото стане. Ще дам всичко от себе си, защото все пак за това ще съм там. Засега не искам да мечтая за класирания, медали и т.н. Първо да се спечели квота, а след това ще мислим.

- Притесняваш ли се, че вече очакванията към теб ще бъдат значително по-големи и се чака нов медал и от Доха?
- Гледам да не го мисля толкова много. Първо, защото това те натоварва допълнително, и второ, защото ако се фокусираш върху едно нещо така силно, накрая не се получава.

- Успяваш ли със спечеленото от бокса да се издържаш и да помагаш на семейството ти?
- Получавам добра заплата, моите родители си работят. Имало е случаи, в които съм им помагал финансово, но аз съм им благодарен, че са ме отгледали и възпитали до тази възраст. И че още продължават да ми помагат.

- От федерацията по бокс решиха да не те пускат на профисериите на АИБА. Мислил ли си за професионална кариера?
- Засега не, може би след Олимпиадата в Рио ще помисля и в тази насока. Сега целта е световното, след което Олимпиадата. Точно към тези състезания трябва да се съсредоточа, защото ако се разконцентрирам, може да се проваля. Така че след Игрите в Бразилия можем да говорим за нещо друго. 

- С какво запълваш свободното време?
- Отделям много време по лагери и тренировки и обичам, като се прибера, да излизам с приятели. Също така играя на разни спортни игрички.

- Боксираш се във втората най-ниска категория, трудно ли се поддържат килограми и спазваш ли строг режим?
- Да, при мен е особено трудно, защото винаги се е налагало да свалям килограми. Но имам режим и с него по-лесно доближавам необходимото тегло. Всъщност никога не е лесно, но се справям някак си (смее се).

- Талисман или нещо, което винаги правиш преди мач?
- Винаги си обувам първо левия кец. Почвам от левия чорап, левия кец и си слагам първо лявата ръкавица.

- Левичар ли си?
- Не, десничар съм, но даже главният треньор в националния г-н Михаил Таков ми вика: "Абе, всичките боксьори си слагат първо дясната ръкавица, ти си единственият, дето почва от другата”.

- Разкажи ни някоя забавна случка от съвместната ви работа с Таков.
- В момента не ми хрумва нищо, но по лагери и състезания има много забавни ситуации, особено с г-н Таков.



Даниел Асенов с главния треньор на националите след спечелената европейска титла в Самоков
Снимка Спортал