Винаги се връщам към народните песни

Нина Николина е родена на 25 юни 1975 г. във Враца. Учила е в Музикалното училище в Плевен, след това в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Изнесла е множество концерти у нас и в чужбина, има записи за БНР и БНТ, участвала е в престижни конкурси и фестивали в България и други страни, където е печелила високи отличия. С голям спектакъл на 24 май в зала 1 на НДК в рамките на 17-ия Салон на изкуствата ще бъде представен новият й албум "Нина Николина и Берковската духова музика" - с 12 народни песни, 4 от тях са дуетни изпълнения: "Дреме ми се, лега ми се" с Лиляна Галевска, "Пуста младост" с Христо Мутафчиев, "Зайди, зайди, ясно слънце" с Камен Донев, "Море пиле" с Любо Киров. В албума са още "Свети Георги", "Облаче ле, бяло", "Хубава си, моя горо", "Македонско девойче" и др. Аранжиментите са на Георги Красимиров-Герасим. В песента "Руфинка болна легнала" участва църковният хор "Свети Роман Сладкопевец". Другите автори в албума са Станислав Лазаров, Виктор Николов, Георги Матев. В навечерието на концерта Нина Николина даде интервю за ДУМА.
 
- Защо записахте новия си албум, който представяте на 24 май, именно с Берковската духова музика?
- Защото съм от Враца. (Смее се.) Защото имам отношение към северняшкия край, където духовата музика е на особена почит, а и винаги съм харесвала градски духов оркестър. Още когато бях съвсем малка, имах самостоятелен концерт в читалището във Враца с Врачанския духов оркестър, пак с аранжименти на народни песни. Оттогава пазя спомен за това колко е хубаво да има зад теб духов оркестър и винаги съм мечтала да направя цял албум. Но това решение дойде може би в някакви разговори с Герасим, който е продуцент на Берковската духова музика. Той направи една песен, която влезе в предишния ми албум "Антология" - "Притури се планината". Това дълго стоеше в съзнанието ми и ето че сега се разви до 12 народни песни, които направихме с аранжименти на Герасим - той е другата музикална душа на този албум. Трето поколение музикант е - баща му е композитор и организатор, събирачът на Берковската духова музика, неговият дядо е бил даскалът с цигулката. Майка ми пък е фолклористка, така че може би се събрахме донякъде по наследство и по интерес и отношение към фолклора. А сме и от един край, затова нещата се получиха много бързо и лесно.
- Как подбрахте песните?
- Имахме много по-дълъг списък, който впоследствие прецизирахме. Идеята беше песните да са популярни, има и някои автентични като "Дреме ми се, лега ми се", която изпълняваме с Лиляна Галевска, от нейния репертоар. Има и такива, които винаги съм искала да изпея като "Облаче ле бяло", "Хубава си, моя горо" и т.н. Добавили сме и ремикс на "Свети Георги".
- Те са аранжирани... доколко?
- Аранжирани са в духа и традицията на духовата музика. Но вкупом с композициите на Герасим, които са и по-модерни, мисля, че ги вкарахме в днешно време и станаха по-интересни. В някои от тях има и пиано, и виолончело, ползвахме джаз тромпет, участваха гости музиканти. Старали сме се да спазим и традицията, но и да включим нещо ново.
- Майка ви как преценява аранжиментите?
- Харесва ги много. Майка ми чуваше всяка песен, щом ставаше готова, тя винаги първа чува песните. И напоследък често се разплаква от радост.
- Това е осмият ви албум, много различен от другите.
- Всеки албум е различен. За да ми е интересно на мен, трябва да има провокация. Затова винаги предпочитам да правя нещо ново.
- Концертът на 24 май е първо представяне на диска, който излиза на 23 май.
- Да, на сцената, освен Берковската духова музика, ще има и гост-музиканти - Жоро Матев и Станислав Лазаров, и Милен Кукошаров на пианото. Ще участва хорът на майка ми - Росица Господинова, от нейни ученички, които са вече студентки и тя ги събира специално за концерта. С тях ще изпея една песен. А за изпълнението на "Руфинка болна легнала" с мен ще бъде свещеническият хор "Свети Роман Сладкопевец" - повечето участници в него са ми съученици от Музикалното училище или от АМТИИ, които впоследствие завършиха и Духовната семинария. Имам специално отношение към хорове, затова поканих два. С мен ще пеят Камен Донев - негова е и режисурата на спектакъла, Любо Киров и Лиляна Галевска.
- На кого се доверявате за сценичните си костюми?
- Сценографията и костюмите за този концерт са на Нина Пашова. Другите ми облекла са правили различни хора, защото са изисквали различно отношение и вкус. Понякога си харесвам определен силует, скицирам го и го нося на моята шивачка, която ме разбира от половин дума. Някои от облеклата и сама си правя, но когато става дума за нещо по-стилизирано и профилирано, винаги се доверявам на професионалисти.
- Завършили сте академията с две специалности - дирижиране на народен хор и оркестър и музикална педагогика. И продължавате да надграждате в тази посока, да разширявате знанията и теоретичната си подготовка.
- Определено съм профилирана и съм късметлийка в този смисъл, защото правя това, за което съм мечтала и което съм учила. Обичам всичко, което е ново, най-напред да го изуча теоретично. Например, когато започнах да работя с Калин Вельов - той е завършил Ротердамската консерватория с латиномузика и е човекът в България, който разбира от латиномузика - имаше достатъчно търпение да ми разкаже на теория и да ми покаже как се случват нещата на практика. И не започнахме да правим албума, преди да се запозная с всичко подробно. Майка ми има една приказка, която все ми повтаряше и която много харесвам - занаят не се учи, а се краде. Така че и този прийом ползвам. (Смее се.)
- Музикалното образование в училище вече не е така широко застъпено. А особено изучаването и познаването на народните песни и танци дава богата култура и солидна основа, пък и за самочувствието ни като хора и като българи. Смятате ли, че това е важно за децата ни?
- Смятам, че трябва да се знаят тези неща. И наистина нашето музикално образование не е това, което е било по мое време - тогава и преподавателите бяха други, както и изискванията към това, което трябва да се знае. Истина е, че ако си талантлив и достатъчно отговорен, сега можеш да получиш нужната информация, която на нас навремето ни е била налагана от преподавателите. За съжаление мисля, че сега никой не налага тази култура, така ние сами губим идентичността си. Особено когато човек се занимава с музика, това е задължително. Обявила съм предстоящия си концерт като "Да съхраним традицията". Възпитавана съм в семейство, което винаги е спазвало традициите и е жалко, че все по-малко им обръщаме внимание. Затова толкова се радвам на хора като Герасим, който има отношение към фолклора, като Камен Донев, който прави спектакъл изцяло на фолклорна основа и толкова години го играе с такъв успех. Надявам се този фолклор да не остава за малкия кръг хора, които професионално се интересуват, а да става все по-достъпен. Ще дам и друг пример: Когато живеехме във Франиця, с майка ми бяхме на концерт на Василена Серафимова. Тя е много талантлива музикантка, която правеше една програма със страхотен френски джаз пианист и най-силната им част беше върху български фолклор. Най-успешните ми концерти, които са предизвиквали най-голямо възхищение, са били пред публиката в чужбина, за жалост. И то винаги на базата на български фолклор. Пяла съм къде ли не... В Япония хората станаха на крака на една родопска песен. Това не може да се случи в България, може би защото смятаме, че си е наше и не го отбелязваме като нещо специално. А българският фолклор е уникален. Затова и винаги се връщам към народните песни.
- Наскоро се прибрахте от чужбина - колко време живяхте там със семейството си?
- Шест месеца във Франция и след това малко в Сингапур.
- Как се чувствахте?
- Честно казано, починах си от светската суматоха, която цари около популярните хора, но иначе не съм спирала да работя. Издадох двойния си албум "Антология", който излезе, след като заминах, и Светла Русева ми го изпрати по пощата. Дистанционно направихме и този с Берковската духова музика, защото го записах лятото, после заминах и чрез електронната мрежа си разменяхме информация с Герасим в чисто музикален план. Затова не ми липсваха работата и музиката, липсваха ми по-скоро приятелите и семейството.
- Дъщеричката ви как премина периода извън България?
- Валентина е на 2 години и 4 месеца. Някъде четох, че когато през първите две години от живота си човек попадне в среда с много езици, след това бързо ги научава. В този смисъл тя имаше късмет да живее в доста шарена езикова и културна среда и мисля, че това ще даде някакви плодове всеки момент. Тя е много отворена и много пее - преди да проговори, пееше "Мила моя мамо". Двете с баба й пеят през цялото време и тя свири на пиано.
- Мислите ли пак да пътувате за по-дълго?
- До края на годината не. Ще бъдем тук, защото всеки има някакви задачи. А след това... аз не обичам да правя планове, обичам да изненадвам и самата себе си. До този момент не бях живяла в чужбина и това бе провокация и за мен. Оказа се, че не беше това, което си представях, имаше и трудности, и, разбира се, много позитивни неща. Но когато човек вече го е правил, не се страхува. Така че мога да замина веднага пак.
- Един тривиален въпрос, на който обаче всяка жена има свой отговор - майчинството как ви промени?
- Майчинството ме направи по-отговорна, дисциплинирана и организирана. Не съм човек, който ще се отдаде само на това - не в смисъл, че не ми харесва, а защото чувствам, че не мога да оставя музиката. И за да вървят двете неща ръка за ръка, човек трябва да е много организиран.
- Популярните личности често са канени за подкрепа на различни инициативи. Зад каква кауза бихте застанали днес?
- Аз съм зодия Рак, ние сме състрадателни, а и музикантите поначало сме по-чувствителни хора, може би затова и често ни изнудват. Много пъти се е случвало да ни канят на благотворителни концерти - някой прави някаква организация, а накрая не става ясно къде отиват набраните средства, нямам предвид мащабните, прозрачни и обосновани кампании. През годините съм приела една практика - да отговарям на покани по следния начин: Платете ми хонорара, а аз ще си го даря. И никога не се съгласяват. Имам отношение към благотворителността, но не към тази лъжовна, която всеки ден срещаме по улиците. Когато съм убедена, че има истинност, съм готова да помогна. За концерта на 24 май съм купила от НДК 500 билета и искам да поканя хора в неравностойно положение, особено възрастни от домове, които са изоставени от семействата си. Те са расли, живели са с тези песни, с традициите, имат отношение към фолклора и на този светъл ден искам да им даря топлина.
- Ще бъде ли повторен спектакълът "Да съхраним традицията"?
- Надявам се, че ще бъде. Но е много сложно, защото в него участваме към 30-40 души и организацията е тежка. Още повече че артистите, които съм поканила, са големи имена със своите ангажименти. Планираме да направим турне, не знам дали ще бъде в точно същия формат на концерта, но много бих искала, защото си заслужава. Това наистина е някакъв вид мисионерство - да ходиш по градовете и да разказваш...
- А може би ще стане един хубав филм?
- Това е добра идея. Може да се получи интересна фолклорна приказка.