Виктор Орбан - "лошото момче" на ЕС

Малко известни факти

В началото на април т. г. в Унгария се проведоха парламентарни избори и партията ФИДЕС на консерватора Виктор Орбан отново отнесе почти половината от гласовете на избирателите. За първи път това се случи в началото на 2010-а, когато този политически мъж застана на кормилото на страната.
Наричам тези факти "малко известни" защото нашият демократичен печат подмина с почти ледено мълчание зашеметяващата изборна победа на  Орбан. Защо така, ще запита някой? Отговорът е прост - макар и десен, Виктор Орбан е "лошото момче" на Европейския съюз, той постоянно дразни и пренебрегва скъпоплатените чичковци и лелки от Брюксел, посяга на банките - светая светих на неолибералите, провежда"О, ужас!" национализации и прави още какво ли не.
"Всичко, което говори, са лъжи, а четири милиона унгарци живеят под чертата на бедността" - писа наскоро някакъв негов критик.
От това изречение мога да съдя, че унгарците са много наивен, направо лековерен народ. Значи веднъж Орбан "ги лъже" през 2010-а, а сега - пак. И дали човек, който тормози, обрича буквално на глад народа си, може да спечели със смазващ резултат парламентарни избори? "Да, ама не!", както казваше в буйните си седесарски години един ветеран от БТА, скрил по-дълбоко в джоба си картата от Държавна сигурност.
В случая съм напълно съгласен с израза "Да, ама не! "Унгарците съвсем не са лековерни, глупави или плахи. Известно е, че

унгарците обичат лютото

- в прекия и преносен смисъл на думата. Предпочитат подлютен гулаш, но същевременно не си поплюват и не са кротки душици - като нас, българите, например. През далечната 1956-а те така взривиха социалистическия блок на бащицата Сталин, че се наложи съветски танкове да трополят по будапещенските улици, да обстрелват сгради и цивилни. Загинаха хиляди, а други десетки хиляди поеха нелекия емигрантски път към Западна Европа.
Стари работи, ще каже някой. Да, но и днес маджарите не кротуват, като нас, българите, например. Десният консерватор Орбан води такава пронационална, антимонополна и антинеолиберална политника, че всяка лява партия би му завидяла. От три години вече шефовете от Европейския съюз (а и от САЩ) са на нокти, когато става дума за своеволна Будапеща.
Първият драстичен случай бе, когато Орбан национализира Централната банка и наложи  сериозни данъчни тежести върху всички банки и финансови институции в страната - без значение под какъв флаг служат. Зависимият западноевропейски печат зави високо и тънко: то бяха обиди, ругателства, черен пиар, най-мрачни прогнози за бъдещето на Унгария. Големите американски центрове побързаха да снижат рейтинга на Унгария. И вместо да се вразуми, Орбан взе, че изгони неотдавна любимото детенце на САЩ - Международния валутен фонд (МВФ), "спасителят" на всички бивши социалистически страни и на ред други държави по света. Пардон, Сърбия също го изгони навремето, така направи преди няколко години и Аржентина.
Именно "експертите" от МВФ бяха тези, които изградиха финансовото благополучие на страната ни след 90-а, а и още са наши най-уважавани ментори и финансови шефове. Всъщност, какво ви обяснявам, всеки знае дереджето си...
Преди няколко години бях в командировка в Будапеща и в свободното си време се разхождах по централния булевард, наричан на времето "Непкьостаршашаг" (Булевард на Републиката).  Ние, българите, в соцгодините често се забавлявахме с езиковата прилика на това словосъчетание с други, не толкова прилични, български словца... Всъщност, това е лирично отклонение: думата ми беше за тъжното впечатление, което оставяха магазините по въпросния елегантен булевард - един работи, витрините на други два - покрити с амбалажни хартии или вестници, върху които се мъдри надписа "For rent" (Дава се под наем). Това показваше, че търговията замира, че хората нямат достатъчно пари - нито да купуват, нито да продават. Вгледайте се сега по столичния булевард "Витоша" или по някоя друга централна софийска улица - същите надписи -"For rent".

Да, ама сега

положението в бивша братска Унгария е съвсем друго. След последните избори Виктор Орбан каза в своя реч нещо такова (цитирам по памет): "Превърнахме старата соцбричка в модерен джип". Това са емоции, да видим фактите:
- На два пъти токът за домашни нужди е свален с по 10 процента
- Национализирани са частните пенсионни фондове
- Брутният вътрешен продукт на страната (площ 90 хил. кв. км, население 9,9 милиона, без излаз на море) е на стойност 175 милиарда долара, над три пъти по голям от нашия
- Китай обяви Унгария за център на свои инвестиции в Европа
- Две трети от приходите на държавата са от сферата на обслужването, една трета - от индустрия
- Данъчните тежести върху банките продължават и след априлските избори ("Нека и те да споделят  общите трудности от кризата", заяви Орбан въпреки нестихващия вой и заплахите от Брюксел).
Интересно е да надникнем за някои факти и в приетата в началото на 2012 година нова конституция на страната:
- тя започва с думите "Боже, благослови унгарците!" взети от националния химн
- разрешават се женитби само между мъже и жени, забраняват се абортите
- унгарците зад граница са лишени от избирателни права
- осигурява се правото на самоотбрана
- законът обявява земните и водните ресурси за национално богатство и т. н.
Въобще, странни хора са унгарците. Не са като нас: ние обичаме Европейският съюз да ни похвали за стабилността на банките, влюбени сме в думичката "Йес!" и заради това чичковците и леличките от Брюксел също ни хвалят. А дали не трябва да се замислим дали толкова хвалба е на добро?

Преди немного време

една руска топрепортерка, обикаляща света, написа пътепис (пък и после направи видеофилм със същото име), озаглавен "България умира тихо". Когато прочетох материала, първо се ядосах (не обичам да ме съжаляват), после ми стана криво: дотам ли я докарахме? Сега наблюдавам как държавната ни машина се бори с чуждестранните ЕРП-та, как всички се въртят в кръг,  като намазани с олио пехливани от селски борби и само размахват ръце, като гледам как Брюксел (съвсем "законно"!) се готви да ни препъне в строежа на независимата от Украйна газова тръба "Южен поток" и как, на свой ред, американците  нагло ни тласкат към "вълшебния" шистов газ, чийто добив може да изтрови българската земя и вода; когато скромно си мълчим, че коренът на проблема с нашата енергия са фотоволтаиците (3% монтирани в стара Англия, 16%, - в България, цената им почти 20 пъти по голяма от тази на тока от АЕЦ),  почвам да си мисля: "Ами, ако тази енергична руска колежка е права?" Ако печалните надписи "For rent". продължат да се множат и запазим "първенството" си в Евросъюза по фалити на фирми и по бедност, тогава какво?
Може би трябва и ние да викнем: "Боже, пази България!" и да си наемем унгарски витяз на буен кон, който да срита по задника спасителите-колонизатори (а защо не, когато преди 200 години ние пък сме учили унгарците на градинарство?) и да викне силно "Дий напред!".
Да, ама не...


Десният консерватор Орбан води такава пронационална, антимонополна и антинеолиберална политика, че всяка лява партия би му завидяла
БГНЕС


След последните избори Виктор Орбан обяви: "Превърнахме старата соцбричка в модерен джип" и фактите го доказват


Будапеща се превръща в заразителен пример за източноевропейските държави в Евросъюза