Вежди, покажи, че имаш достойнство!

Вежди, г-н министре на културата, позволявам си да се обърна към тебе на "ти", защото от нашия общ приятел Дончо Цончев (лека му пръст!) зная, че ти не обичаш излишните официалности и официозности. Казвал ми е още, че ти си мъжкар, че на тебе може да се разчита. Чувал съм го и от други мои (и твои) приятели - хора на четката и на перото. А от твоята разпра с поета Кирил Кадийски разбрах, че умееш да си признаваш грешките и да прощаваш; да не гониш карез и да приемаш нещата такива, каквито са. Това може да направи само човек, който е извисен духовно и има достойнство. Качества, които в нашето подло време стават все по-дефицитни и рядко срещани, да не кажа липсващи в човешките отношения.
Та за какво ми е думата? - За това, че ти, като човек на дълга, след неприятния инцидент с "онзи полицай" се почувства задължен пред тогавашния главен секретар на МВР и днешен премиер на България Бойко Борисов. И тъкмо затова прие неговият "жест" да станеш министър на културата, да осъществяваш послушно тъй наречените "реформи"; да мачкаш бедните интелектуалци и да се правиш на месия на националната ни духовност.
Да, със своя "жест" Генерала прие твоята "квота" и те улучи право в сърцето; погъделичка честолюбието ти, а ти му го върна с комплимента, че той може да бъде "новия Стамболов" на изстраданото ни отечество.
Уви! Като разумен човек не виждаш ли, че дотук само си използван да вършиш "мръсната работа" на Борисов сред хората на духа; да се унижаваш пред Дянков за жълти стотинки; да се забъркаш в калната история с жалката компаньонка на Берлускони и сие, да станеш за смях пред Европа и света. Ти, бохемата от кафенето на "Ангел Кънчев" 5, авера на Дончо и Джагара, свободолюбивият Вежди, за когото неотдавна писа един професор с болка в душата и искрено съжаление за теб, че си станал неволно подлога на хора, за които не се знае къде ще отведат България.
Ако имаш капка човешка съвест, която да е останала в теб, убеден съм, че незабавно ще си хвърлиш оставката. Няма да допуснеш повече някой да унижава твоето достойнство на български патриот и човек. За такъв жест и самият Дончо ще каже: "Беше и остана мъжкар! Не ме подведе!"