Вето на разделението
/ брой: 188
Гл.ас. д-р Чавдар Стоянов
Предстои извънредно заседание на българския парламент в разгара на августовските годишни отпуски, на което законодателният орган ще трябва да се произнесе по наложеното от президента Росен Плевнелиев вето върху актуализацията на държавния бюджет за 2013 г. Очевидно е, че мотивите за действията на президента не могат да бъдат юридически обосновани, те са продиктувани от развитието на политическите процеси в последните няколко месеца.
Действително Конституцията на РБ позволява на държавния глава, без изрични ограничения в основанията, да върне за ново обсъждане всеки закон. Това може да се реализира, когато нормативният акт е несъобразен с конституцията, но също и когато е нецелесъобразен. Авторитетни юристи в последните дни в своите анализи посочиха, че текстът на чл.101 от конституцията не прави никаква разлика между законите в това отношение. Убедително се налага тезата, че законът за бюджета е особен акт, с твърде различна характеристика и последици от действията му. За неговото приемане са необходими огромен обем специфична информация и целесъобразно изготвяне, при внимателното отчитане на разнородни обществени интереси. Единствено правителството като олицетворение на централната изпълнителна власт би могло да го разработи най-ефективно и пълноценно.
В чуждата доктрина (основно в Германия) дори се смята, че законът за бюджета само във формален смисъл е закон. Според тези мнения става въпрос по-скоро за акт на изпълнителната власт, който няма типичен нормативен характер, притежаван от другите закони. Очевидно в практическата реализация на този акт се касае за подробно разработена схема от разходи и приходи. Те засягат широки обществени слоеве, но по различен начин и в различна степен. Явно, подобни аргументи не са достигнали до юридическите съветници на президента, а той не се е замислил над тях. За съжаление в общественото пространство се наложи мнението, че президентът, атакувайки закона по целесъобразност, категорично направи опит за вмешателство в конституционно утвърдените правомощия на Министерския съвет. За това и гласуването, което предстои, трябва да се разглежда като ясна демонстрация срещу опитите на държавния глава да излезе извън конституционните си правомощия, разделяйки нацията и предизвиквайки остра криза в отношенията между институциите. Отхвърлянето на президентското вето от Народното събрание ще бъде ясен знак, че правителството на Орешарски получава одобрение от българския парламент за пакета от социални мерки, които предприема.