Веска Ненчева: Законът за розата крещи за изменения

Интервю на Мая Йовановска

ВЕСКА НЕНЧЕВА e родена в Карлово. Завършила е българска лингвистика и медиазнание в ПУ "Паисий Хилендарски". Била е 12 години учител по български език и литература в СУ "Христо Проданов" в Карлово. Член е на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и запаса. Била е общински консултант два мандата в Карлово. Народен представител в няколко парламента. В момента се занимава с преподавателска дейност. Член на Националния съвет на БСП. 

- Какви са причините за закъснението на розобера тази година, госпожо Ненчева?

- Отново сме в разгара на кампанията и долината е изпълнена с аромата на маслодайната роза. За съжаление с всяка изминала година, наблюдавам, че ентусиазмът при розопроизводителите, отстъпва пред административните тежести, с които трябва да се съобразяват, за да я отглеждат.

Наблюдавам с болка как розопоризводството от обичан, многовековен и развиващ се поминък в нашия край, се превръщат в печалбарство от определени икономически кръгове, а не в конкурентен развиващ се бизнес за малки, средни и големи поризводители. Бизнес, чрез който да се запази уникалния облик на Розовата долина, да се развива в годините напред, запазвайки хората в района като им се подсигурява част от поминъка. Тази година има необичайни климатични аномалии - топла и суха зима с последваща студена пролет, съпътствана от слани, което причини стрес в розовите насаждения както и измръзване на първите им пъпки. Сега обилните всекидневни валежи също забавят цъфтежа на растенията. Кампанията се изтегли с една две седмици.

- Наистина ли е толкова сериозен проблемът с липсата на берачи?

- Разбира се, че е сериозен. За това сигнализираме от няколко години. Още през 2018 г. като народен представител от карловския край инициирах срещи с розопоризводителите. На базата на тези разговори бяха маркирани няколко основни проблема, един от тях е наемането на сезонни работници. Развихме идеята и през разговори между земеделското и социалното министерство. Благодарение на предложенията на ПГ на "БСП за България" в Закона за маслодайната роза се изчистиха много санкциониращи текстове. Преди година, благодарение на БСП, се реализира допълнително финансиране за този сектор, но това не е достатъчно. Трябва още много работа! 

Наемането на сезонни работници е проблем в сектор земеделие като цяло, но в розопоризводството е още по-тежко. Розобрерът е изцяло ръчен труд, той не е механизиран. Розовият цвят, за разлика от другата земеделска продукция, не може да се съхранява. Ако не бъде обран в деня, в който е цъфнал, а той цъфти всеки ден, за следващият ден вече е изгубил качеството си. Набран в чували не може да издържи повече от 8 часа, след това ферментира и не може да се използва. 

Не са уредени проблемите с договорите със сезонните работници. Договорите не могат да гарантират лоялни отношения между страните, защото нищо и никой не задължава розоберача да бъде на полето до прибиране на цвета. Обикновено си тръгват при по-добро предложение, понякога и за събиране на съвсем друга селскостопанска продукция.

Този проблем все повече ще се задълбочава от невъзможността да сме конкурентни с европейския пазар на работна ръка, където последните години масово работят българските сезонни работници.

- Ще могат би малките розопроизводители да покрият разходите си и очаква ли се тази година изкупните цени да са по-добри?

- Категорично не. Изкупните цени са еднакви при всички преработватели в размер на 3,60 лв. за 1 кг. розов цвят, де факто свободен пазар на цвета няма. Има спускане на цените на преработвателите, които са се договорили помежду си. При сегашните цени на труда, торове и препарати, които са със 100% поскъпване и плащането на пълните осигуровки на берачите, е немислимо да се покрият разходите по розопроизводството, а за печалба да не говорим. Това са цени, които бяха актуални преди 4-5 години. Това законодателство за розата не защитава и не подкрепя производителя, но крещи силно за промяна и то адекватна промяна. Може да се каже, че законът в сегашният му вид унищожи  свободния пазар при изкупуване на розовия цвят.

- Влачат ли се още старите проблеми и адекватно ли е законодателството в сектора?

- Болезнено се задълбочават проблемите в розопоризводството. С приемането на Закона за маслодайната роза само се постави началото на интерес на държавата към сектора. Но този интерес беше и остана ограничен, сведен само до задоволяване на икономическите интереси на розопреработвателите. Законът крещи за изменения, направени от хора, които разбират, милея и със сърце и душа искат да запазят и развиват сектора. 

- България държи 45% от пазара на етерични масла в света, нашето розово масло е марка за качество, не е ли нелепо предложението то да бъде приравнено към опасни съставки, при условие, че е напълно естествен продукт?

- Ние от БСП още през февруари 2023 г. първи предупредихме за тези намерения в ЕС, розовото масло да бъде класифицирано като химически продукт. И не го казвам с назидание, казвам го с болка, защото ако това се допусне, означава, че ще бъде убито едно традиционно българско производство, ще бъде убито течното злато на България.

- Как очаквате да се развият нещата, наскоро докладчикът по този Регламент за класифициране, етикетиране и опаковане на химикали изрази мнение, че розовото масло трябва да бъде извадено от там.

- Розопроизводството е осеяно с много "бодли", и ако държавата не съхрани този емблематичен за нея сектор, то той просто ще изчезне. Особено сега след атаките на определени  европейски лобита да се впишат етеричните масла и в частност българското розово масло като химически продукт. Българската държава и представителите ни в европейските институции още по-твърдо трябва да се намесят и защитят позицията ни. Аргументите трябва да са в защита на розовото масло, надали един химически заместител е по-полезен за човека от естествения, натурален продукт, които е използван още от древността. Надявам се, че здравият разум ще надделее над частните лобистки интереси!