Веселин Минев: Възможен е рестарт на футбола, но с наши момчета

Във футбола няма млади и стари, а можещи и неможещи. Тази добре позната максима бе потвърждавана многократно от Веселин и Йордан Миневи. Близнаците от Пазарджик навършиха 39 на 14 октомври 2019 г., но през завършилия сезон в efbet Лига бяха стожери в редиците на "Царско село". Напуснаха, тъй като капитанът Веско Минев повдигнал пред президента въпрос за дребни суми, които момчетата имали да получават. Това е нещо обичайно за братя Миневи - не спестяват никому нищо и не търпят несправедливости. Сетне двамата опитаха да помогнат за спасението на "Витоша" (Бистрица). Пандемията обаче съкрати шампионата и "тигрите" изгубиха рано-рано шансовете си да оцелеят, а близнаците заедно с повечето опитни играчи бяха освободени. Веско официално заяви, че е време да се преориентира към треньорската професия. Бившият ляв бек на националния отбор е защитавал цветовете още на родния "Хебър", "Беласица", "Ботев" (Пд), "Левски", "Етър" и "Верея", както и на турския "Анталияспор". Веселин Минев е два пъти шампион с "Левски" (2006/07, 2008/09), два пъти носител на Суперкупата (2007, 2009), а през 2006/07 вдига и Купата на България.

- Г-н Минев, слагате ли окончателно бутонките на пирона или си оставяте "вратичка"?

- На 99,9% съм взел решението. Ако имам избор дали да играя някъде или да съм треньор, предпочитам да съм наставник. Имам лиценз "А", позволяващ ми да водя тим от Втора лига или да бъдат помощник в елита. С брат ми имаме по 1000 мача в професионалния футбол. Сменили сме по над 20 треньори, така че от всеки да си взел по нещо... Лошото е, че излизат треньори, които са прочели по две книги, дадат им лиценз и правят школи, в които да съберат таксите на децата. И нищо. Крайно време е българският футбол да се изчисти от недоказани чужденци и да се направи рестарт. От десет години се говори едно и също. И никой нищо не прави. Трябва да се почне от треньорите - да учат на футбол и ценности.

- Кой наставник ви помогна най-много?

- От всеки съм се опитвал да взема по нещо, живи и здрави да са всички. Но с брат ми най-вече сами сме си помогнали. Такива характери сме, че един срещу друг да играем, някой ще излезе контузен.

- Доволен ли сте от своята кариера?

- Да, защото в самото начало с Йордан изпитахме доста трудности, но сме показали характер и сме играли на много добро ниво за стандартите в България.

- Кой е най-емоционалният ви момент?

- Имам много такива. Във всеки отбор, в който съм бил, ми е било приятно, дори в т.нар. малки отбори в последните години намерих много приятели. За нищо не съжалявам.

- Силно ли изживявате победите и загубите?

- Такъв човек съм, че гледам да забравям по-бързо. Играеш през три дни мачове и трябва да си изчистваш главата. Преживявал съм ги вечерта, но на другия ден съм се абстрахирал.

- Споменахте мачове през три дни, а сгъстената програма след подновяването на шампионата предлагаше такъв цикъл за повечето отбори. Могат ли футболистите в елита да издържат на този ритъм?

- Пандемията обърка много плановете. Да седиш два месеца вкъщи и после да си на същото ниво е почти невъзможно. Наблюдавам, че нивото не е както преди прекъсването, но момчетата се стараят. Надявам се, че сега ще починат и ще съберат сили за новото първенство, а и в Европа нашите клубове ще се представят добре.

- Кое бе по-голямото предизвикателство за вас - да сте с брат ви съотборници или един срещу друг на терена?

- С него в един отбор е по-интересно.

- Поддържате ли всекидневно контакт?

- Да. Чуваме се, виждаме се...

- Идвало ли ви е в даден момент да се откажете?

- Никога, никога! Даже имахме период в "Беласица", белязан от проблеми с пари. С брат ми си събрахме багажа и се върнахме в Пазарджик. Ходихме вторник и четвъртък с приятели да играем футбол в едно училище. Шест месеца така, но след това пак успяхме да стигнем в професионалния футбол през "Ботев" (Пд) - аз в "Левски", той до "Лудогорец".

- Кои ваши съотборници от юношеските години също направиха добра кариера? И кое надделява - талантът или трудът?

- В "Левски" изкарахме пет години като юноши. Само Йордан и аз бяхме освободени като "безперспективни" от тогавашните шефове на школата Емил Спасов и Кирил Ивков, бележката е в нас още. И въпреки това само аз и брат ми от два набора - общо двайсет и няколко деца, стигнахме до елита, след старшата възраст останалите приключиха. В "Хебър" попаднахме на не толкова талантливи деца, но пък имахме силен колектив. С повече труд четирима стигнахме до "А" националния отбор - аз, Данчо, Александър Тунчев и Славчо Тошев. Трудът е по-важен.

- "Левски" е в тежка ситуация. Как трябва да подходи в спортно-технически план, за да оцелее?

- Може би най-тежката в клубната история. Наско Сираков сам едва ли може да се справи, въпросът е кой може да му застане зад гърба с пари - фенове, фирми, публика. "Левски" завърши четвърти със заплати, каквито не са давани досега на "Герена". Ако заложи на българи, с деца от школата и има търпение от страна на публиката, пак може да финишира на същата позиция. Още докато играех, исках да се налагат повече наши момчета, но има ръководство, директори - станаха хиляди директори по едно време и ето докъде я докараха. В "Левски" да взимаш 15 000 евро и да не влизаш в групата? Сегашните чужденци даже не са на нивото на българите, пак ли да вземем десетина пришълци, а българите да обикалят Втора и Трета лига?

- Играхте за кратко с Атанас Кабов и Илия Димитров във "Витоша" (Бистрица). Имат ли качествата да се наложат на "Герена"?

- Още по времето на Люпко Петрович настоявах Димитров да остане в отбора - отговор 100 пъти "Да, да, да" и накрая взе Бабатунде, ако си спомням добре. А Илия има качества да играе в "Левски". Кабов е същата работа, той е по-така в главата. Странен човек, малко трябва да му се говори, но си пренебрегваме децата, дето са израснали на "Герена", за да вземем Бабатунде и майка му. Вкараха "Левски" в тая каша с подобни футболисти. За Петър Хубчев имам чувството, че трябва да го удариш по гърба, за да му излезе изречението. Поканете ги веднъж да дадат обяснение с бившия спортен директор Ивайло Петков публично. Ако играят единадесет чужденци, няма да си купя билет. Писна ми да пусна телевизора и да гледам... Ще си го направя черно-бял вече.

- Често треньорите се оправдават с грешките на младите - Ивайло Найденов пусна като на парад Филип Кръстев при решаващия гол за 1:2 от "Славия", например.

- Младите не трябва да ги закачаме за нищо. Допускали грешки? Като съм бил на 32-33 години съм направил толкова грешки, че не мога да ги преброя. Защо гледате младите, а не чужденците с по 20 000 евро заплата? Паулиньо бил звездата на отбора? Не съм го видял един мач да изиграе, да кажем "благодарение на Паулиньо "Левски" победи". Мухи!

В "Лудогорец" плащат милион и нагоре за футболисти, които са следени по три-четири месеца. Скаутското звено е голямо, нали моят приятел Иван Цветков-Професора работи там. Един месец е в Бразилия да гледа футболисти. Хубчев и Петков са ги гледали с гръб, както казва брат ми. Виждате колко налива "Лудогорец" във футболисти и понякога пак не стават. Докато риташе Йордан там, взеха Браян Ангуло от Примера дивисион и му беше резерва. "Лудогорец" взима десет футболисти, от които пет играят и вдигат нивото. "Левски" взима десет, от които седем не играят, двама се мъчат и един има проблясъци, нещо като Найджъл Робърта. Слушам от сегашните левскари един да вика: "Искам да се докажа". Ми ти от две години играеш, трябвало е да го направиш вече. Тия пари никъде другаде не биха получили. Винаги при селекция е имало риск, но от десет девет да не стават... Гонзо ги събираше навремето без пари и пак ги уцелваше повече - и Антонио Анесте, и другото испанче (бел. ред. - Мигел Бедоя). Пет от седем при него се налагаха.

- Какъв съвет бихте дал на младото поколение?

- Ако си млад футболист, по-добре отиди и играй под наем някъде, в "Левски" винаги може да се върнеш. Днешните подрастващи не само не питат за съвет, но когато им дадеш - реагират сякаш им е подвикнал някой от улицата. Смятат, че са родени научени. Жалко, те губят. От футболистите от нашето поколение действащ май остана само Мартин Камбуров.