Венци Кисьов търси "Усмивката на Бога"

Името на Венцеслав Кисьов е отдавна известно на широката публика от театъра, киното и телевизията, с многобройните си запомнящи се роли той е спечелил всеотдайната любов на публиката. Проявленията на неговия неоспорим талант на сцената и екрана са високо оценявани и от критиката. Венци Кисьов оставя трайни следи в националната художествена култура и като дългогодишен директор на театър "Сълза и смях", като театрален педагог с много питомци, той е професор по театрално изкуство в Югозападния университет в Благоевград, като общественик.
В последните години се отприщи и вторият талант на актьора Венцеслав Кисьов - поетичният. От 2007 до 2012 г. той издаде книгите "Лист неотронен", "За началото и края", "Пространства на мълчанието", "Укротени думи" и "Будни нощи".  Основното впечатление, което навяват лирическите творби на Венцеслав Кисьов, е тънкият усет за човешкото дихание на природата. Този иначе драматичен актьор в поезията си е привличан главно от пасторалните мотиви, но винаги те са свързани с човека и смисъла на неговото съществуване.
Новата му поетична книга носи заглавие "Усмивката на Бога" (издателство "Захарий Стоянов). Тя ще бъде представена на 12 февруари (сряда) от 18 ч. в камерната зала на Народния театър "Иван Вазов", научи ДУМА от издателството. "В новата лирическа сбирка на Венцеслав Кисьов, пише Иван Гранитски в послеслова на книгата, отново откриваме неистовата жажда за живот, за най-различни превъплъщения - един път чрез дъжда, цветето, усмивката на детето, пролетните угари и есенните синори на нивите, друг път понесен върху крилете на спомена, носталгията, връщането към романтичното детство. Внушенията са ненатрапчиви, дискретни, дори когато авторът е задавен от гняв или душата му изпитва страх, ужас и разочарование. В новата сбирка на поета неговите думи като че ли са разпилени небрежно в пастелния здрач. Често пъти стихът се изгражда от мисли, които изтляват в мистичен дим. Очевидно така авторът отразява жестоката екзистенциална драма на съществуването на обикновения човек - дилемата мъчително, но достойно оцеляване или подло и спокойно живуркане; горд полет на духа и безстрашно отстояване на нравствени позиции или пошъл конформизъм и загуба на всякакви идеали."