27 Декември 2024петък17:32 ч.

АБОНАМЕНТ:

АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg

Срещи

Велосипед за двама

Богдан Глогински - лъчезарният приятел

/ брой: 102

автор:Никола Гаговски

visibility 3906

Подарих му книгата си "Млади тузлушки патриоти" (1960 г.) с автограф: "На Богдан Глогински - за нашата приятелска дружба - с обич!" Той хвърли бегъл поглед на увода, разгледа заглавията на очерците, после се спря на страница 65-та и прочете на глас: "Ангел Стефанов. Той беше и буен, и непокорен. Подчиняваше се само на партизанските закони. Ангел извърши величав подвиг..."
- Ти познаваш ли го? - попита ме Богдан.
Двамата живяхме в една квартира в Попово и бяхме добри приятели по онова време. В Омуртаг нямаше гимназия, та той и много други от неговия край учеха в нашия град...
И отново зачете на глас:
"Първи януари 1944 година...
Много хора я посрещат с шумни наздравици, с искрени пожелания за успех, бодрост и здраве, за човешко щастие. Тузлушките партизани, вместо Новата година, посрещат смъртта.
Всички са избити. Само трима са останали живи. Първи е Ангел Стефанов. Будният младеж, смелият ремсист, храбрият и неуловим партизанин. Зад него - любимата му, сърдечна приятелка Наза. Умората и напрежението са изцедили всичките й сили. Само пълните й с вяра зеници още блестят. А най-отзад едва се движи 15-годишното му братче Иван, най-малкият тузлушки партизанин.
Спасителният им път е прекъснат от вражески куршуми, които започват да сеят смърт около тях.
Тримата са открити. Богдан помълча няколко минути и прочете с треперещ глас финала: "- Хванете ги живи! - реве отдясно някакъв глас. Полицаите прекъсват стрелбата и се приближават до тях. Ангел поглежда Наза.
- Те идат... Убий ме! - промълвяват нейните устни.
- Прощавай!...
Ангел я целува за последен път и стреля със затворени очи в гърдите й. Главата й клюмва върху ранената му ръка.
- И мене, бате! - чува Ангел страшния глас на раненото си братче...Изстрел и най-малкият партизанин скрива лицето си в снега. Ангел бързо налапва цевта. Дано му стигнат силите... Ангел Стефанов стана брат на Кочо Честименски."
Сълзите на Богдан Глогински намокриха 66-та страница.
Богдан е моят лъчезарен приятел и учител в журналистиката и литературата. Богата, както го наричаха всички, беше рядко благороден човек, даде зелена улица на десетки талантливи млади творци. Ветеран от Отечествената война и известен общественик. Запознахме се през далечната 1946 година в ОК на РМС в Попово, където работехме в една стая. Първите ни деца Владо и Митко се родиха в един и същи ден и оттогава станахме близки семейни приятели. Той е редактор на първата ми книга "Дневник на бригадира" (в съавторство с Хр. Минчев) през 1949 г. в издателство "Народна младеж". И до смъртта си ми помагаше в личното творчество.
Богдан Глогински е роден през 1924 година в село Глогинка, Поповска околия, Шуменски окръг. Още в Поповската гимназия попада в прогресивна революционна среда и се изявява не само като талантлив млад поет и като обаятелен рецитатор, но и като любим младежки организатор. Неговото познанство и близко приятелство с тузлушкия партизанин Ангел Стефанов, с политзатворника и бъдещ известен писател Кольо Георгиев, с  популярния архитект Николай Ненов - създател на курорта "Албена", с писателя Иван Аржентински и с десетки други видни личности, определят жизнения му и творчески път в социалистическото общество и литературата.
През 1954 година, когато пишеше романа "Ветрове", работехме в съседни редакции. Богата оставаше в редакцията след работно време, изяждаше двата големи сандвича, приготвени от съпругата му Тиха, купуваше две-три кутии цигари и пишеше почти цяла нощ в задимената стая. Беше пословично работоспособен и като писател, и като главен редактор на в. "Верен страж". Вече беше издал стихосбирката "В битки и затишие" (1953). След това и до смъртта си той се посвети само на прозата. И се заредиха талантливо написаните повести и романи: "Ветрове"(1958), "На разсъмване разстрелват осъдените"(1961), "Сини минзухари"(1964), "Улицата на усмивките"(1966), "600 небръснати мъже"(1967), посветена на Отечествената война, "В Ястребино свирят куршуми"(1969), "Вечерен час"(1974) и много други произведения. Подари ми романа "Ветрове" с автограф: "На Кольо Гаговски - с обич. София, 1 януари 1959 г." Може би най-популярна от книгите му стана "В Ястребино свирят куршуми", посветена на избитите от фашистите ястребински деца, заедно с родителите си.
Били сме заедно на много срещи с ученици при обсъждането на нови наши книги. Спомням си с вълнуващо чувство за съвместната ни среща с децата от Панчарево през пролетта на 1972 година. Сладкодумният Богдан разказва с басовия си глас цял час нови случки от живота на ястребинчетата, които обеща да включи във второто издание на книгата. Аз разказах на любопитните деца за моята младост, описана в повестта ми "Откраднатият пистолет". Направихме си и снимка за спомен.
Писателят Богдан Глогински е известен в цялата страна и като ръководител на Съюза на ветераните от Отечествената война. В края на предговора на романа "600 небръснати мъже" четем:
"Разрази се неравен бой. Българските бойци се оказаха буквално в огън и железен обръч, намериха се в прегръдките на смъртта. Но не се признаха за победени..." Сам участник в тези боеве, Богдан Глогински ги използва като плътен фон за показване на ярки и вълнуващи образи на обикновени бойци, командири и политически работници...
През 1946 г. Околийският комитет на партията в Попово притежаваше само една кола "Волга", на ремсовия комитет беше зачислен нов велосипед и с него обикаляхме далечните села в околията. Една сутрин Богдан ми поиска велосипеда, за който отговарях. Дадох му го и той тръгна да провежда младежки събрания в далечните Горско Абланово, Гърчиново, Люблен и Садина. И от този ден колелото стана фактически притежание на двама ни. Услужвахме и на други другари по необходимост. "Спаси ми краката от болки", похвали ме Богдан. По онова време още нямаше автобуси, леки коли, дори камиони и велосипедът стана нашето божествено возило до 49-те села на Поповска околия...
На едно заседание на околийския комитет на РМС секретарят Цоньо Маринов съобщи:
- За Глогински и Гаговски този месец няма да има заплати!
- Защо бе, Цоньо? - попита озадачен Богдан.
- Защото сте големи християни - не сте събрали нито лев от членски внос. Това ми докладва Ганка касиерката. Вярно ли е?
- Вярно! - отговори Богдан.
И аз потвърдих думите на Богата.
-  Имате право само безплатно да се храните в нашия стол! - завърши секретарят.
И двамата бяхме женени, имахме деца и без, макар и нищожна, заплатица трудно щяхме да се грижим за семействата си. Добре че имахме родители да ни помагат.
Като по-млад аз мълчах, но Богдан се заоправдава:
- Нашите райони са много бедни, хората нямат пари да си купят брашно за хляб, ядат мамалига. И нас с това гощават. Как ще им искам пари за членски внос. Срамота е!
Добродушен и великодушен човек беше Богдан Глогински. Такъв си остана и до края на живота...
Погребението му беше в София на 5 юни 2000 г., в един и същи ден с погребението на известния поет Дамян П. Дамянов.
Много, много тежко преживях преждевременната смърт на моя обичан приятел Богдан Глогински.


Богдан Глогински

 

Има ли нелегален внос на добитък от съседна страна

автор:Дума

visibility 36176

/ брой: 244

Неизвестна болест покоси 200 овце във ферма в Карнобатско

автор:Дума

visibility 33684

/ брой: 244

65% срив на чуждите инвестиции

автор:Дума

visibility 37049

/ брой: 244

Банките уличени в нелоялни практики при отпускане на кредити

автор:Дума

visibility 37766

/ брой: 243

Путин готов за диалог с Тръмп и Зеленски

автор:Дума

visibility 35669

/ брой: 244

Русия без условия за преговори с Киев

автор:Дума

visibility 35011

/ брой: 244

Белград минава на безплатен транспорт

автор:Дума

visibility 32368

/ брой: 244

Левите в Румъния се оттеглят от преговорите

автор:Дума

visibility 31709

/ брой: 244

Светът през 2024

автор:Дума

visibility 49770

/ брой: 244

Турбулентната политическа 2024 година

автор:Юлия Кулинска

visibility 41639

/ брой: 244

БСП се нуждае от радикална промяна

автор:Юлия Кулинска

visibility 36358

/ брой: 244

2024 - историческата година за БСП

автор:Александър Симов

visibility 35448

/ брой: 244

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ