Велизар Димитров: През 2014 г. се спасих от окупацията на Донецк

Велизар Димитров е един от най-добрите български футболисти в близкото минало. Трикратен шампион на България с ЦСКА, носител на Купата и Суперкупата на България. Участник с националния отбор на Европейското първенство през 2004 г. Дългогодишен футболист на украинския Металург Донецк, а в момента е изпълнителен директор на Миньор Перник. 
"Нещата в Украйна стигнаха до тук, макар че вече 7-8 години тлеят. Имам приятели, питах ги какво е положението и повечето ми казват, че наистина са изненадани от това, което се случи. Не са вярвали, че ситуацията ще стигне до тук, макар от години конфликтът да е на лице. Заминах за Украйна лятото на 2008 година, след като станах шампион с ЦСКА. Останах до ранната пролет през 2014 година. Играх до края на 2013 година и прекратих кариерата си в първите месеци на 2014-а. Тогава ръководството на Металург Донецк ми предложи и аз приех да стана главен селекционер на клуба. Докато бях в отбора, все още ситуацията беше доста спокойна. В съблекалнята имахме момчета от различни народности – включително руснаци и украинци, освен нас - чужденците от другите страни. Нямаше никакви  конфликти на национална основа. Тези конфликти са политически, пораждат се от няколко човека. Хората в района на Донецк и Донбас, също живееха напълно спокойно. Но и да – истината е, че почти цялото население в този район се смятат за руснаци, официалният език е руски. Дори голяма част от населението имаше и руски паспорти", разказа пред Букмейкър Рейтинги Вили Димитров.
"Не съм специалист, но се знае, че този район е изключително богат на залежи на руда, въглища и т.н. В него беше съсредоточена огромна част от тежката индустрия на страната, което означаваше и огромен принос към износа на страната в тези отрасли на икономиката. Става въпрос за огромни ресурси, които стават център на интереси. Приключих да играя и вече се подготвях за новата позиция, която приех от ръководството на Металург Донецк. Решиих обаче да се прибера за кратко в България – да си почина, да се видя с роднини, приятели. И една седмица по-късно сепаратистите вече бяха превзели областите на Донецк и Луганск. Разминах се на косъм с военния конфликт, защото няколко дни, след като се прибрах, вече всичко беше окупирано.
Повече така и не се върнах в града. Впоследствие ситуацията беше такава, че беше невъзможно толкова лесното придвижване особено на чужденци. Нямаше никакъв начин да бъдеш там освен, ако не си част от местното население. После целият спорт се изнесе от града, Шахтьор Донецк започна да играе домакинствата си в град Лвов, след това в Киев. След това имаше още един отбор от Донецк – Олимпик Донецк, той също играеше в Киев. Моят Металург Донецк също се премести да играе в Киев и тогава вече можех да пътувам, за да ги виждам. Но ситуацията през пролетта на 2014 година, когато се разрази конфликтът, е била доста тежка – футболистите със семействата си са били извозвани с автобуси, за да може колкото се може по-бързо да напуснат Донецк. Имах сигурно 10 сака с багаж, който остана там, където живеех…
Нещата не са точно такива, каквито хората си мислят – нито футболистите, нито треньорите, или пък обикновените хора са виновни за нечий конфликт. Ние бяхме в един отбор, играхме заедно, бяхме всеки ден заедно. Като говорим за сърби и хървати, си спомням, че почти всеки ден бяхме заедно с Дарио Сърна, който тогава беше в Шахтьор Донецк. В отбора по това време освен че беше той, имаше и сърби. Със сигурност навсякъде има зрънца на по-крайно настроени хора, но обикновените хора нямат никаква вина за това, което се е случвало и което става в момента. Но за съжаление страдат точно те…", завърши  Велизар Димитров.