Четиво
Вечната мечта на човечеството
Джонатан Уийнър пристига за премиерата на книгата си "Странната наука за безсмъртието", която излиза на български
/ брой: 128
Носителят на "Пулицър" Джонатан Уийнър ще гостува в София от 9 до 11 юни, за да представи представи новата си книга "Странната наука за безсмъртието". В нея той проследява вечната мечта на човечеството - удължаване на живота и дори безсмъртие - от древните митове до съвременните научни пробиви в областта на биологията и генетиката. Авторът описва последните открития в науката и какви са изгледите съвсем скоро средната продължителност на живота да се увеличи рязко с десетилетия, а защо не и векове... Джонатан Уийнър ще говори на 10 юни от 11.20 ч. пред студенти в НБУ, а в 18.30 ч. ще бъде и официалното представяне на книгата му в "Хеликон-Витоша", научи ДУМА от Христо Блажев.
Джонатан Уийнър е автор на няколко научнопопулярни книги, свързани с биологията и неговите интереси в еволюционното развитие на видовете, генетиката и опазването на околната среда. През 1995 г. печели "Пулицър" за нехудожествена литература за книгата си "The Beak of the Finch: A Story of Evolution in Our Time", посветена на работата на двама учени, които прекарват 20 години на един от галапагоските острови, разкривайки нови хоризонти в разбирането на живота. През 2000 г. книгата му "Time, Love, Memory", посветена на генетичното разбиране за любовта, обучението, паметта и остаряването е сред фаворитите за научната награда "Авентис". Авторът на "Странната наука за безсмъртието" е професор в Колумбийския университет, където обучава как се пише за наука и медицина. Преподавал е и в Принстънския и Аризонския университет, както и в университета "Рокфелер". В момента живее в Ню Йорк с жена си Дебора и двамата си сина - Аарон и Бенджамин.
Публикуваме откъс от увода към книгата, предоставен на ДУМА от българските издатели на Уийнър - издателство "Изток-Запад".
Сега му е времето да си смъртен
Било е време, когато сме се отнасяли към своята мимолетност с достойнство: да приемем неизбежното - старостта и смъртта; давали сме си кураж да приемем или отхвърлим в душата си това, което не можем да променим в плътта. Такива сме си били от памтивека. Всяко поколение се е стремило към достойнство. На всеки остров, на всеки континент, ние сме се надявали на най-доброто.
Сега живеем в ново време и имаме малко по-различно усещане за него. Очакваната продължителност на живота ни нараства с около две години на десетилетие или около пет часа на ден, според стандартните оценки на учените, занимаващи се с изследване на продължителността на човешкия живот. Това означава, че за всеки ден, изживян днес, ни се подаряват още пет часа живот по-нататък. Времето тече днес, но се трупа за утре. То е почти, но не съвсем, като дара на отвъдния живот.
Трудно ни е да оценим размера и внезапността на нашия успех. През Каменната епоха повечето бебета са умирали, преди да достигнат една-две години. Малцина са доживявали до първия си бял косъм. Средната продължителност на живота едва ли е била повече от двайсет години, макар че доказателствата са оскъдни и оценките са противоречиви (всичко в науката за продължителността на човешкия живот е противоречиво). В разцвета на Римската империя, в първото столетие на първото хилядолетие очакваната продължителност на живота на римляните е била само с няколко години повече: около двайсет и пет години. През Средновековието, ерата на откриването на първите световни университети - Болоня, Оксфорд и Кеймбридж, очакваната продължителност на живота е била към трийсет години. През Ренесанса - трийсет и три. В дните на управлението на кралете Джордж I, II или III очакваната продължителност на живота се е вдигнала до четирийсет години за Англия и малко по-малко за тринайсетте й колонии.
Към 1900 г. в най-развитите световни държави, включително Англия и Съединените щати, очакваната продължителност на живота се е вдигнала до четирийсет и седем години. Това е всичко, което е можело да очаква бебе, родено през 1900 г. Но ако тези бебета са могли да оцелеят, пораснат и сами да станат родители, техните деца са могли да очакват да живеят малко по-дълго; а техните деца - дори още по-дълго. Към края на XX век бебетата са могли да очакват да живеят около седемдесет и шест години. През целия XX век продължителността на живота е нараствала толкова бързо, че за пръв път в историята хората са започнали да го възприемат като феномен, удължаващ живота им. За един век ние сме спечелили към трийсет години или точно толкова, колкото човешкият род е успял да спечели дотогава в цялата си хилядолетна борба за съществуване.
С други думи, сега му е времето да си смъртен. Очакваната продължителност на живота днес е около осемдесет години за всеки жител на развитите държави. И тя расте, поради което всеки ден, изживян днес, ни дарява повече време по-нататък. То е все едно да караш по магистрала, която още не е готова и строителите работят със завидно бързо темпо. Телата ни не са променени. Не сме постигнали ново еволюционно равнище. Няколко поколения са прекалено кратък период за отредения ни живот, че да спечелим цели трийсет години чрез еволюция. Само обстоятелствата ни са станали доста по-удобни. Полската мишка на открито живее около една година. Същата мишка, в безопасността на клетката, живее около три години. С нашите ферми и супермаркети, резервоари и термостати ние сме направили за себе си същото, което и за мишката в кафеза. Утроили сме очакваната продължителност на живота, който нашите живеещи на открито предци са обичали или изстрадвали.
Да уточним: очакваната продължителност на живота е средната възраст, която бебетата от което и да било поколение или конкретна година на раждане могат да очакват да достигнат. Максималната продължителност на живота е най-голямата известна възраст, достигната от който и да било представител на който и да било род. Нашият успех дотук е толкова грандиозен именно по показателя очаквана продължителност на живота, защото сме успели да се справим толкова добре с предизвикателството да опазим бебетата и малките си деца в първите години на живота им. Но вече можем да помагаме повече и на хората в по-късните им години. Вярно е, исторически винаги е имало някои щастливци - тези, които са защитени от по-добри гени, богатство, власт, късмет - които са доживели до дълбока старост. Според египтолозите Рамзес II е живял над деветдесет години, може би дори сто. Измежду древните евреи, преди около три хиляди години, когато цар Давид е пишел псалмите си в Йерусалим, се е смятало, че максималният човешки живот се равнява на осемдесет години. Давид пише: "Дните на нашия живот са седемдесет години, а при по-голяма сила, осемдесет години; а най-доброто време от тях е труд и болест, защото минават бързо, и ние летим".
Науката за дълголетието понастоящем е в почти трескаво състояние. Преди двайсет години само неколцина биолози са изследвали този проблем. Научното поле е било съвсем тясно. Изглеждало е старо. Може да се каже, че науката за вечната младост е изглеждала и се е чувствала стара. Опитите за удължаване на човешкия живот по някакъв сериозен и нарочен начин не са стигнали доникъде още от времето на изследванията на древните гърци и вавилонците; от времето на строителите на египетските гробници и похитителите им; от славните дни на таоистките дълбоко дишащи, стриктно спазващи диети полови атлети на Китай. Но днешната наука за дълголетието се развива бързо. Тя отново е разбунена и болезнено объркана. Отново се чувства млада. Лицата на биолозите, изказващи се по международни конференции къде сме, накъде отиваме и какво можем или трябва да направим, когато пристигнем, наистина стават все по-млади, защото много нови хора се присъединяват към това научно поле.