Вечната и святата Елисавета Багряна

Кирил Андровски

"Дирекцията на Врачанската държавна девическа гимназия уверява с настоящето, че Елисавета Белчева от гр. София е била учителка при същото училище от 1.09.1915 г. до 31.08.1917 г. Прослужила е всичко две години. Настоящето се издава на Елисавета Белчева да й послужи при прекласирането съгласно новите изменения на Закона за народното просвещение."

Това удостоверение, заведено с щ468 от 26 май 1919 г. е поместено в книгата на Блага Димитрова и Йордан Василев "Младостта на Багряна", II издание на БАН от 1993 г., стр. 246. Там, в седма глава, "Изпитание", те разказват за първите учителски години на Багряна във Враца и Кюстендил и за нейните ранни поетически изяви. Впечатленията й за Враца са ярки и контрастни - оттук Багряна започва своя трудов и творчески път. Затова те са вълнуващи, паметни. Тя е млада и хубава, ученичките я обичат. Тяхната любов тя ще съхрани за цял живот. Пред Бл. Димитрова и Й. Василев по-късно Багряна ще сподели: "Най-добре все пак се чувствах с ученичките... Ако имам хубав спомен от Враца, то е благодарение на ученичките и учениците (известно време тя преподава литература и на учениците от мъжката гимназия - б.а.). Те ме боготворяха! Често ги извеждах на разходка. Лозята около Враца са чудесни. И тогава се отпусках - играехме, веселяхме се." А иначе за нея Враца е осило: "Пристигнах и като че ли ме обкръжиха някакви оси." И нещо друго забелязва младата учителка: "Във Враца не само жените, но и мъжете са клюкари! Казваха: султанът си избирал мюзеверджии от Враца."
Друг ярък спомен на Багряна: "Обгърна ме и прочутата врачанска мъгла, с което се поднасяха, че врачанската мъгла се реже на калъпи и се скътава за зимата." Тук тя среща безброй ухажори:  "Всяка вечер под прозореца ми правеха серенади. Познати и непознати." Особено дълго време я преследва един чорбаджийски син: "Криех се от него... После започнал да се хвали..., а той дори с ръка не бе ме докосвал." В нея се влюбва и лекар, който често идвал при нейна комшийка, а също и един учител по математика от мъжката гимназия. Един ден на улицата паднал на колене пред нея и започнал да й се обяснява в любов. Опити за сближение правели и някои властници от града, военни... Дори унгарски лекар от военната болница й предложил да я заведе в Будапеща и ожени за нея. А иначе животът в този планински град бил труден, военни години и непрестанен, неописуем страх за утрешния ден. Някои от старите познати вече били загинали на фронта, други - мобилизирани. Един ден я посещават двама от тях (Багряна вече живее на нов адрес, площад "Христо Ботев" 11 - б.а.) - Георги Константинов и Георги Стаматов (Г. Константинов се жени за Пеева, баща й бил военен във Враца). С тях тя била в София в една литературна дружинка.
Във Враца Елисавета Багряна изразява и своите театрални пристрастия. Тя не само обича да рисува и пее, но и да рецитира стихотворения, поставя и театрални постановки в читалището с ученици, участва в утра. През тези години тя се сближава с известните врачански дейци на културата Анто Бояджиев и Найчо Анков. Сийка Самоковска-Протич, нейна ученичка, си спомня: "Когато Белчева дойде във Враца, бях ученичка в четвърти клас. Преподаваше ни литература и бе наша класна. Гимназията бе превърната във болница, учехме в един мръсен дюкян. Не бе строга, но много старателна и взискателна... Обичаше цветята. Често ни водеше до Вратцата."
Нейни ученици са били Арсени Лечев и Димитър Ненов, композитори и музиканти, а също и художниците Пенчо Георгиев и Иван Табаков. Проф. Арсени Лечев никога не забравя как като ученик най-старателно си е писал домашните упражнения, както никога... А от майка си, която е била в приятелски отношения с учителката Е. Белчева, е запомнил да казва, че тя била страшно обичлив човек. И Цола Драгойчева, по-късно известен партиен деятел, боготворяла своята учителка: "Освен красота, тя бе добър педагог... Разнообразяваше преподаването, имаше широка култура." В преподаването използва различни методи, дори реплики от пиеси, допълнителна литература. А в един конкурс за изпълнение на роля на момче в "Укротяване на опърничавата" тя спечелва конкурса и учителката й поверява тази роля. Участва и в драматизираната от Е. Белчева Вазова поема "В царството на самодивите", която също така е поставена на сцената на читалище "Развитие" във Враца.
До сърцето на Багряна почти никой не се доближил във Враца. Единствено това успява да стори поручик Иван Шапкарев, неин добър познат от студентските години (той е син на известния фолклорист Кузман Шапкарев, който известно време е бил и съдия във Враца - б.а.). Една вечер той почуква на вратата на квартирата й и заявява, че е избягал от военната си част, за да дойде и се видят за един час. Това било смъртен грях, военните строго наказвали за такава постъпка. И успява да спечели симпатиите на гордата учителка. След две години тя става негова съпруга, а към края на 1919 г. им се ражда и син.
След шест години Елисавета Багряна отново посещава Враца, към края на септември 1923 г. Идва при своята сестра Надя Петкова, която със семейството си заминава за Германия, там за една година е командирован съпругът й Цветко Петков. От това щастливо събитие ще се възползва Багряна - да се поотдалечи от семейството си и да навакса някои пропуснати възможности за реализация на своите литературни амбиции и изяви. Идването й във Враца съвпада с едно голямо нещастие - пожарът, който изпепелява почти половината от града. Гърмят складове с боеприпаси, пред очите й изчезват домове, загиват хора, обезумели от ужас, хората напускат града... А когато влакът потегля към Лом, срещат въоръжени военни, арестувани въстаници, а край гара Медковец - обесен поп на телеграфен стълб... Години по-късно Елисавета Багряна отново ще посети Враца, през 1972 г. Среща се с ръководители на града, посещава пещерата Леденика във Врачанския балкан: "Не знаех, че има такива красоти край Враца." През 1976 г. тя отново е във Враца с представителна група на СБП и участва в Деня на поезията.

Елисавета БАГРЯНА е родена на 6 април 1893 г. в София. Истинското й име е Елисавета Белчева. В 1910 г. завършва гимназия в София. През 1910-1911 учителства в с. Афтане (днешно Недялско, Ямболско). През 1911-1915 г. завършва славянска филология в Софийския университет, където се запознава с Боян Пенев. Влиза в кръга на писателите Георги Райчев, Константин Константинов, Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Христо Ясенов, Йордан Йовков.
 В 1915 г. Дебютира със стихотворенията "Вечерна песен" и "Защо" (в сп. "Съвременна мисъл"). През 1915-1919 г. работи като учителка във Враца и Кюстендил. От 1921 г. редовно участва в литературния живот. Публикува във "Вестник за жената", в. "Лик", сп. "Съвременник", сп. "Златорог". В 1927 г. излиза първата й стихосбирка "Вечната и святата". Следват книгите "Звезда на моряка" (1932), "Сърце човешко" (1936), "Пет звезди" (1953), "Самолет за Москва" (1953).
От 1952 г. е член на редколегията на сп. "Септември".  В 1969 г. получава златен медал на Международната асоциация на поетите в Рим. През 1956-1983 г. излизат стихосбирките й "От бряг до бряг"(1963), "Контрапункти. Стихотворения" (1972), "Светлосенки" (1977), "На брега на времето" (1983).
Умира на 23 март 1993 г. в София.