Възпитание по закон

Необичаен законопроект, задължаващ децата да помагат у дома, са подготвили испански чиновници. Идеята да се регламентира активното участие на малчуганите в къщната работа на пръв поглед може да се стори доста мъдра. Но дори повърхностни разсъждения върху напъните на испанците да накарат със закон отрочетата да се включват в домакинските ангажименти биха могли много бързо да прекъснат прибързаните аплаузи за почина на нечия бюрократична мисъл.
Най-напред не става ясно каква е минималната възраст на малчуганите, на която, според чиновниците, те трябва да започнат да спазват редица задължения в къщи. И ако се приеме, че решението за това е изцяло в компетентността на родителите, с какво законът би могъл да регламентира нещо повече от предишните възпитателни мерки на всеки, който има дете?!
Защо някои си въобразяват, че е по-въздействащо да накараш потомъка си да уважава възрастните според буквата на недомислен нормативен акт, а не със собствен пример за подобно поведение? И нима е възможно конфликтът на поколенията да бъде премахнат като с магическа пръчка чрез криминализиране на непослушанието? Каквото, апропо, не е споменато никъде в законопроекта. Тоест липсва важната точка за евентуалните санкции при "престъпването" на закона. Явно чиновниците от Пиренейския полуостров разчитат да усмиряват по-палавите и неособено трудолюбивите деца със заплашителното споменаване на факта, че с постъпките си нарушават (твърде неясни) правни норми. А доколко подобни мерки са ефикасни, всеки може да прецени без чужда помощ.
Сигурно обаче е само едно - подобен "закон" с нищо не се различава от най-обикновения възпитателен подход към децата, които, разбира се, от най-ранна възраст се очаква да бъдат научавани от родителите да помагат вкъщи и да уважават хората. Друго, по-добро и по-ефикасно средство дори многовековната мъдра природа не е измислила.