Възходът и падението на Ливиу Драгня

Решението на Върховния съд да осъди Ливиу Драгня - лидер на Социалдемократическата партия (СДП), на 3,5 г. затвор бележи най-ниската точка в румънската политика. Драгня, който не е само ръководител на управляващата партия, но и председател на Камарата на депутатите - третата най-висока позиция в държавата, е най-могъщият политик, изпратен в затвора в Румъния през последните 30 години. Той е и първият румънски политик, чието лишаване от свобода се празнува по улиците.

След почти 28 г. щателно планиране на възнесението си Драгня не успя да се наслади на трудно спечелената си власт и прекарва последните 2,5 г. в битки срещу местната съдебна система, за да запази свободата си, като се превърна в най-презирания човек в Румъния. Той загуби всичко, силата и свободата си.

Пътят нагоре

Драгня обаче невинаги е бил могъщ. Той не идва от старото комунистическо ръководство и не се ползва от подкрепата на мощно семейство. Властта не му е завещана. Неговото въздигане беше дълъг и внимателно планиран процес, който го направи най-опасния лидер, който Румъния е имала през последните 30 години.

Драгня е роден на 28 октомври 1962 г. в с. Грация, окръг Телеорман. Баща му е началник на полицията в това село. В годините непосредствено след революцията, наближавайки 30-те, Драгня отваря няколко селски бара в Телеорман. От самото начало обаче той знае как да използва други хора, за да постигне целите си, и след това да ги захвърли, подчертаха от Recorder.ro. Тъй като държавата раздаваше активите си, Драгня поема управлението на хотел и няколко ресторанта в Турну Мъгуреле - град с 22 000 души в Южна Румъния. После ги купува за "жълти стотинки". Той продължава да развива тези бизнеси и до 1995 г. става един от най-добрите бизнесмени в окръг Телеорман.

После се обръща към политиката. През 1996 г., на 33-годишна възраст, той става префект на окръг Телеорман, а именно - върховният представител на правителството в окръга. За да постигне тази цел, той влага пари в предизборната кампания на Демократическата партия (ДП), водена по онова време от бившия премиер Петре Роман (той е и един от учителите на Драгня в Политехническия университет).

Местен барон

През 2000 г. Драгня става ръководител на окръжния съвет на Телеорман, след като убеждава избраните членове на окръжния съвет да го изберат вместо друг кандидат, предпочитан от ръководството на партията. Една година по-късно Драгня напуска ДП, която потъва, за да се присъедини към Социалдемократическата партия (СДП) на Йон Илиеску и Адриан Настасе, които спечелиха изборите през 2000 г.

В края на 2001 г. Драгня прави най-голямата си сделка. На последното заседание на окръжния съвет през тази година той одобрява възлагането на голям договор за рехабилитация на пътища на строителна компания, наречена Tel Drum, собственост на окръжния съвет, който отговаря за големите инфраструктурни проекти в страната. Няколко месеца по-късно Драгня приватизира Tel Drum чрез официалния купувач Мариан Ф., който е негов бивш колега. През годините Tel Drum получава много договори от съвета на окръг Телеорман, ръководен от Ливиу Драгня, някои от които се финансират от фондовете на ЕС. Така през 2016 г. Националната дирекция за борба с корупцията (DNA) започна разследване срещу Tel Drum за измами със средства на ЕС и Драгня се превърна в олицетворение на корумпирания румънски политик за международните медии.

Въпреки това още в началото на 2000 г. Драгня консолидира своята позиция на барон на Телеорман (мощните регионални политически лидери, възникнали през този период, са известни като местни барони). Той създава мрежа от хора на ключови позиции в местната администрация, подчинява местната преса и успява да задържи властта от 2000 до 2012 г.

Именно през този период Драгня задължава ръководителя на Дирекцията за социални грижи и закрила на детето в Телеорман да наеме и плаща на две жени, които всъщност са работили за местния офис на СДП, ръководен от Драгня. Дирекцията е платила на двете жени около 108 000 леи (23 000 евро), въпреки че те изобщо не са работили за институцията. Това е престъплението, за което Драгня е изпратен в затвора на 27 май 2019 г.

Макар и да не е нещо необичайно (други местни барони вероятно са правили подобни неща), това показва начина на работа на Драгня, а именно: използването на влияние, пари и позиции, за да контролира хората и да ги накара да му се подчиняват.

Скокът към голямата лига

През юли 2009 г. Ливиу Драгня направи скок в управленския екип на партията като временен генерален секретар на СДП. Лидерът на партията по това време е Мирча Джоана. На конгреса на партията през 2010 г. той подкрепи Виктор Понта да спечели вътрешните избори срещу Джоана. После става генерален секретар на СДП. През лятото на 2012 г. Драгня координира кампанията на партията за референдума за освобождаване на бившия президент Траян Бъсеску за предполагаемо нарушение на конституцията. Неговите усилия да привлече повече хора в избирателните секции по-късно водят до това да му повдигнат обвинения за изборни измами и получаването на 2-годишна присъда с лишаване от свобода в началото на 2016 г.

През декември 2012 г. той печели място в Камарата на депутатите. Лидерът на СДП по това време Виктор Понта го назначи в неговото правителство като министър на администрацията и регионалното развитие. През 2013 г. той е избран за изпълнителен президент на СДП, втори поред след Понта, но именно той контролира местните лидери на партията, а не Понта. По-късно, след като бе принуден да подаде оставка като премиер заради улични протести, Понта призна, че една от най-големите му грешки е да позволи на Драгня да контролира местните барони.

Борбата за оставане на върха

Убедителната победа на СДП през декември 2016 г. с резултат от 45%, бе върхът за Драгня. С подкрепата на АЛДЕ на Калин Попеску Търичану той имаше удобно мнозинство в парламента, но последната присъда, която той получи по-рано през 2016 г. за изборни измами, му попречи да стане министър-председател. Тогава започнаха проблемите му: трябваше да намери човек в партията, когото да назначи премиер, който да изпълнява заповедите му и да не го оспорва като лидер на СДП.

Той номинира Сорин Гриндеану - мрачен местен лидер от Тимишоара, и нещата вървяха добре за известно време. Правителството дори прие за нула време спешна наредба за промяна на наказателния кодекс и за премахване на злоупотребата с длъжност от списъка на престъпленията. Това би решило проблемите му. Но тогава неколкостотин хиляди румънци окупираха Площада на победата с искане правителството и СДП да напуснат. Правителството отстъпи и отмени наредбата и няколко месеца по-късно Гриндеану се изправи срещу Драгня. Ръководителят на СДП използва своето мнозинство в парламента, за да свали собственото си правителство, и дойде с друго предложение за премиер - Михай Тудосе. В същото време СДП стартира нова кампания, чиято цел е да дискредитира антикорупционната кампания, която се провежда в Румъния от 2013 г.

Въпреки това вътрешната борба за власт в партията продължи и Тудосе също тръгна срещу Драгня само за да бъде победен и отстранен. Лидерът на СДП някак убеди президента Йоханис да назначи трети социалдемократ като премиер - Виорика Дънчила, бивш член на Европарламента с почти никакъв политически опит в Румъния.

В същото време политическите битки, които спечели в партията, включително и с влиятелния кмет на Букурещ Габриела Фиреа, също му създадоха много врагове, които само чакаха да го провалят. След обявяването на присъдата в понеделник малко хора на върха на СДП изразиха съчувствие към своя лидер.

*Андрей Кирилиаза, главен редактор на Romania – Insider.com