Възходът и падението на "китайчето"

Наскоро бившият президент на Перу Алберто Фухимори, който е в затвора за нарушения на човешките права по време на 10-годишното си управление, заяви, че пише автобиографична книга. Седемдесет и пет годишният Фухимори определи отказа на президента Олянта Умала да го помилва заради здравословното му състояние като "удар под кръста". Той обаче заяви, че вече е влязъл в нов етап от живота си. "Сега отделям повече време за рисуване, а също да пиша автобиографията си", каза той. Той излежава присъдата си в полицейска база в Лима. Позволени са му посещения от приятели и членове на семейството, но не и на медиите.
Какво ще напише Фухимори, ще видим тепърва, но биографията на бившия президент е поучителна.
Агроном от японски произход, Фухимори беше малко известен, когато бе избран за президент през 1990 г., побеждавайки писателя Марио Варгас Льоса. През 1992-ра той извърши държавен преврат, три години по-късно въпреки конституцията се преизбра за втори мандат, а през 2000 г. - и за трети. Само четири месеца след поредната си победа всемогъщият президент избяга в родината на родителите си, Япония, изпращайки в Конгреса писмо за оставката си.
В края на 1989 г. малцина са възприемали енергичния, но слабо познат на широката общественост ректор на Националния селскостопански университет на Перу Алберто Фухимори като сериозна политическа фигура. Професорът по математика е бил водещ на една кратка образователна програма в една от перуанските държавни телевизии. Неговите противници тогава се подигравали, че едва ли някой от семейството му е бил неин постоянен зрител. Говорещият на испански с явен японски акцент (вкъщи семейство Фухимори винаги са говорили само на японски) са го наричали кога на шега, а кога и пренебрежително "el chinito", "китайче".
Когато Фухимори и съратниците му (предимно професурата, дребни амбициозни предприемачи, а също така и обичайните политически аутсайдери, религиозни и индиански малцинства, потомци на имигранти) в навечерието на общите избори през 1990-а създават политическото си движение, партията "Промени-90", никой не им обръща внимание. За гласовете на избирателите тогава традиционно се борят лъвовете на перуанската политика, консерваторите от "Демократическия фронт" и социалдемократите от най-старата национална партия Народно-революционен американски алианс. А битка за контрола на територията на страната водят най-големите бунтовнически групировки в региона, движението "Сияйна пътека" и Революционното движение "Тупак Амару".
Съдбата обаче отрежда друго - именно Фухимори три пъти ще печели президентски избори, ще изгради стриктна йерархия на властта, подчинявайки Конгреса, армията, съда и независимите медии, а след това ще падне от поста заради народното разочарование от неговия напълно корумпиран режим.
Още преди изборите Фухимори се запознава с адвоката Владимиро Монтесинос. Син на убедени комунисти от гръцки произход, Владимир Илич Ленин Монтесинос Торес получава военно образование. В началото на 1970-те той завърша елитен военен вуз, създаден от САЩ за подготовка на кадри за техни приятелски режими в Латинска Америка. Военната кариера на Монтесинос обаче не успява. Той е изгонен от армията, след като се разбира, че е предал на Вашингтон цялата информация за перуанско-съветското сътрудничество. По онова време управляващата Перу военна хунта изповядва леви възгледи. Монтесинос е изправен пред съда, заплашва го смъртна присъда, в крайна сметка обаче получава едва две години затвор. Зад решетките той се заема да учи право (друг въпрос е, че получава университетската си диплома с измама), а адвокатската си практика започва със защита на интересите на наркобарони, при това не само перуански, но и колумбийски.
След като става президент, Фухимори назначава Монтесинос за свой съветник по въпросите на сигурността, разузнаването и борбата с наркотърговията. Адвокатът на наркотърговците се заема с борбата с наркотърговията! През следващите десет години съдбите на Фухимори и всемогъщия му силов съветник стават неразделни.
Победата на президентските избори дава на Фухимори народен мандат за най-широки реформи. Държавният глава тръгва по особен път - на 5 април 1992 г., по-малко от 2 г. след идването си на власт, той на практика извършва държавен преврат. Фухимори обявява, че не може да управлява в напълно корумпирана държава, гони 96% от съдиите, разпуска пречещия му Конгрес, на мястото на уволнените магистрати назначава свои хора и ръководи страната през следващите седем месеца без парламент.
По това време правителството на Перу води война с две бунтовнически групировки, с организацията на маоистите "Сияйна пътека" и Революционното движение "Тупак Амару". Жертви на продължаващото от десетилетия противопоставяне стават 69 хиляди души. Фухимори постъпва решително: отрядите за самоотбрана, появили се по селата, получават легален статут и въоръжение. Скоро в медиите се появяват новини за един от тези отряди - "Групата Колина".
Дълго време убеждават перуанците, че това е един от отрядите за самоотбрана, оказва се обаче, че това е въоръжено формирование, съставено от представители на закона - специално подразделение, създадено вътре в армейското разузнаване. "Групата Колина" е създадена като отряд за ликвидиране на лидери на терористични групировки, в крайна сметка обаче всичко приключва с убийствата на опозиционни лидери.
През 1995 г. първият мандат на Фухимори изтича, според старата конституция той не може да претендира за преизбиране, но тъй като тя е променена, обявяват, че първият мандат не се смята за първи. И той побеждава на изборите.
"Групата Колина" продължава да зверства, в политиката вече няма място за опозицията и демократичните правила. Вторият мандат се превръща в период на най-наглата корупция, съществувала някога в Перу. Нейните мащаби се разкриват едва след падането на Фухимори и публикуването на това, което дълго време е най-пазената държавна тайна - архива на Владимиро Монтесинос.
Невероятно, но почти всичко, което става тогава в политиката в Перу, е записано. Монтесинос е записвал всички свои преговори. Именно неговият архив разкрива как са се правили изборите: Монтесинос е канил председателя на ЦИК и му обещавал 10 000 долара месечно към заплатата му, за да спечели партията на Фухимори, а опозиционните кандидати не се допуснат до изборите. Същата е историята с Конституционния съд - Фухимори обещава на членовете на съда по 15-20 хил. долара месечно, ако Конституционният съд му осигури послушанието на съдебната власт.
За режима на Фухимори контролът над съда е жизнено необходим. Когато независимите медии напишат нещо за корупция или политически убийства, всяко дело приключва в офиса на генералния прокурор или в краен случай на етап разглеждане в съда. Отговорът най-често бил, че не са достатъчни доказателствата за завеждане на дело.
Наркобаронът Деметрио Чавес с прякора Ватикано по време на своето дело през 1996-а обявява, че лично е плащал по 50 хил. долара месечно на Монтесинос, който лично е идвал при него за парите в амазонските джунгли. На следващото съдебно заседание Ватикано вече физически не е бил в състояние да каже каквото и да било, а генералният прокурор Колан се появява на телевизионните екрани с думите: "Вие какво, вярвате на Ватикано? Та той е престъпник, той очерня лидерите на нашата страна".
Съдът, както често се случва, е бил необходим и за преследване на опозицията. Тогава често наричали съдиите "добермани на режима".
Съдебната власт се използвала и като машина за изнудване. Във всички по-шумни дела се е появявал Монтесинос с думите: "Ще ви помогна да спечелите делото, ако ми дадете пет милиона долара".
Контролът върху армията пък бил нужен на Фухимори не толкова заради необходимостта да се застрахова от военен преврат, колкото заради желанието да намери общ език с наркокартелите - по онова време Перу спори с Колумбия за титлата на най-голям в света производител на кокаин. В зоните с "извънредно положение", контролирани от войските, армията е получавала пари от производителите и търговците на дрога, част от тези пари е отивала директно при Монтесинос, а с тях пък са се плащали услугите на всички помощници на режима.
Шефът на разузнаването е бил пряко свързан както с наркокартелите, така и с колумбийските бунтовници от ФАРК (Революционните въоръжени сили на Колумбия). От името на перуанското правителство през 1999-а той купува в Йордания 10 000 автомата АК-47. Автоматите са предадени на ФАРК, а бунтовниците плащат за тях с кокаин. Той пък на свой ред е предаден на бразилския наркотърговец Луис Фернандо да Коста с прякора Фернандиню. Когато колумбийското правителство, борещо се с ФАРК, намира сандъците, в които било оръжието, с йордански надписи, то незабавно информира САЩ. Вашингтон набързо открива първите купувачи на оръжието и Държавният департамент иска от Фухимори обяснения. Монтесинос на свой ред побързал да демонстрира антитерористична операция, залавяйки именно тези хора, които сам пратил в Йордания да купуват оръжие. След това заедно с Фухимори спретват гръмка пресконференция, обявявайки, че е разкрита престъпна мрежа за търговия с оръжие и наркотици. Той обещал на своите хора бърза амнистия, но съдбата се разпоредила другояче.
През 2000 г. Фухимори се кандидатира за трети път, но за тази победа държавният глава плаща прескъпо. Фалшификациите на изборите са толкова мащабни, че не устройвали вече никого. Налага се 40 хиляди въоръжени полицаи да пазят Фухимори по време на президентската клетва. Това се случва през юли, а на 14 септември същата година по единствената кабелна телевизия Канал Н показват запис, на който шефът на разузнаването Монтесинос обещава да плаща по 15 хиляди долара всеки месец на опозиционния депутат Алберто Кури в замяна на подкрепа за президента. Записът бил предаден на журналистите от двама опозиционни депутати. Твърди се, че в цялата тази история били замесени две любовници на Монтесинос, които се изпокарали помежду си и в крайна сметка отмъстили на него.
Реакцията на обществеността надминава всички очаквания. Протестите карат Монтесинос да бяга в Панама, а Фухимори излиза с обръщение към нацията, обявявайки, че нищо не знаел за подкупите и бил подведен от съратника си. За да успокои народа, той разформирова Службата за национално разузнаване и обещава предсрочни избори. Фухимори обаче не казва на нацията, че преди да прати Монтесинос в оставка, той му плаща 15 милиона долара - по 1,5 милиона за всяка година съвместна работа.
Панамските власти обаче отказват убежище на могъщия шеф на перуанското разузнаване, който се принудил тайно да се върне в родината. На перуанска земя той официално обвинява Фухимори по радиото: "Стига, господин президент, вие всичко прекрасно знаехте". Вбесеният Фухимори започва да издирва бившия си съветник, който буквално потъва вдън земя.
А през ноември експлодира поредната бомба. Роберто Ескобар, по-големият брат на колумбийския наркобарон Пабло Ескобар, завършил книгата си за своя прочут роднина и поканил журналисти да им разкаже за нея. На 11 ноември в колумбийския в. "Камбио 16" излиза негово интервю, в което той признава, че лично е виждал как през 1989-а Монтесинос е получил милион долара за кампанията на Фухимори. Това се оказва "черешката на тортата" за започналото перуанско разследване. Създадената специално за случая прокуратура започва да разследва вече не само Монтесинос, но и самия президент.
Фухимори знаел за започналото разследване. На 13 ноември президентът заминава за форума на Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество в Бруней и повече не се връща в родината си. От срещата на върха той бяга в Япония, където иска политическо убежище. От президентската длъжност се отказва, изпращайки в Конгреса... факс. Парламентаристите обаче не приемат оставката му, а на следващия ден лишават Фухимори от поста чрез импийчмънт, обявявайки го за "морално недееспособен".
Новото правителство незабавно започва чистка в държавния апарат. За 14 месеца специалното звено на прокуратурата арестува 15-20 прокурори и съдии, в това число четирима членове на Конституционния съд, генералния прокурор Колан, която впоследствие е осъдена на 10 години затвор. Четиринадесет генерали тогава също отиват в затвора.
Монтесинос е предаден на Перу през лятото на 2001 г. от Венецуела. В родината си Монтесинос получава 63 обвинения, най-тежката присъда - 25 г. затвор (по-голямо наказание перуанското законодателство не предвижда) - той получава за съучастието му в дейността на "Групата Колина". Николас Ермоса Риос, главнокомандавщ въоръжените сили, също получава две присъди: 8 г. затвор за кражба на 22 милиона долара от военния бюджет и 25 години за организираното през ноември 1991 г. от "Групата Колина" клане в предградието на Лима Бариос Алтос, при което загиват 15 души, а също така за отвличането и убийството на няколко врагове на правителството, сред които и журналиста Педро Яури.
Междувременно Фухимори спокойно си живее в Япония, той дори се опитва да бъде избран в местния парламент. През 2005-а обаче решава да се върне в Перу. Смята се, че някой го е подвел, че народът го очаква с нетърпение. Невероятно е, че той е повярвал в това. С частен самолет Фухимори тръгва за Чили, където от балкона на хотела дава пресконференция. Моментът, избран от Фухимори, обаче е повече от несполучлив. Точно тогава президентските избори в Чили са спечелени от социалистката Мишел Бачелет. Тя незабавно звъни на вътрешния министър и му заявява, че не иска този човек да остава в страната. През ноември, по молба на перуанските власти, които предявяват на Фухимори 10 обвинения (осем свързани с корупция и две с нарушаване на човешките права), той е арестуван. След половин година в затвора той е освободен под гаранция, но е принуден да остане в Чили до разглеждането на делото за екстрадиция. През септември 2007-а Върховният съд на Чили излиза с решение не в негова полза, удовлетворявайки перуанското искане.
Първото дело на Фухимори минава бързо - бившият президент сам признава, че е дал заповед да се претърси апартаментът на бившата жена на Монтесинос, където той търсил компромат. Още през декември същата година той е осъден за това на шест години затвор. Веднага след приключването на това дело Върховният съд на Перу решава всички обвинения срещу Фухимори да се обединят в три групи, всичките три процеса се водят от новосъздадената колегия - Специален наказателен съд. В деня на подписването на Декларацията за правата на човека, 10 декември, започва първият процес срещу Фухимори. Това е делото за масови нарушения на човешките права. Фухимори като бивш държавен глава отговаря за убийства, нападения и насилствени изчезвания. След 16-месечен процес съдът го обявява за виновен за клането в Барио Алтос, отвличането и насилственото изчезване на девет студенти и професор от кампуса на Университета Ла Кантута през юли 1992-ра, а също така за отвличането на журналиста Густаво Горити и бизнесмена Самуел Диера през същата година.
Максималната си 25-годишна присъда Фухимори получава на 7 април 2009 година. Съдът стига до извода, че като главнокомандващ въоръжените сили президентът носи пълна отговорност за дейността на "Групата Колина". Четири месеца по-късно Фухимори получава още 7,5 години затвор за кражбата на 15 милиона долара, с които той се е надявал да се откупи от Монтесинос. През септември същата година следва третата 6-годишна присъда за организирането на подслушване, цензурен натиск срещу медиите и подкупване на държавни служители.
Ето такава поучителна биография. Дошъл на власт с обещания да се пребори с корупцията, да облекчи живота на бедните перуанци, "китайчето" бързо се преориентира към други приоритети. Неговият президентски път е доста поучителен не само за бъдещи и настоящи политици, но и за всички останали, които вярват, че някаква справедливост може да се постигне чрез насилие. Нека не забравяме, че пътят към ада е постлан с добри намерения.

Неговият близък помощник Владимиро Монтесинос


"Китайчето" вярваше, че неговите привърженици ще му помогнат да се върне на власт


Още първите разкрития предизвикаха масови протести в Перу


Фухимори се противопостави на маоистите от "Сияйна пътека"


Бившият президент пред съда


Близките на жертвите на "Група Колина" искат по-сурови присъди