Важното е да имаме работа, много работа

Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА

ДИЯНА РАДЕВА е родена в Габрово. През 1984 г. завършва НАТФИЗ, режисура, в класа на проф. Сашо Стоянов. По разпределение Дияна отива в Ямбол, където работи 6 години. Следват Габрово, София, където 20 години се занимава с детски представления. Повече от 15 години е драматург, режисьор, а в последните години и мениджър в Ямболския театър. "Мамут" от Станислав Стратиев, "Меко казано" от Валери Петров, "Добрият доктор" на Нийл Саймън, "Сватовницата" от Торнтън Уайлдър, "Политикани" от Рачо Стоянов, "Чудо" от Иван Радоев са сред нейните постановки. На 20 март Дияна Радева встъпи в длъжност като директор ДТ "Невена Коканова" след спечелен конкурс на Министерството на културата.

- Госпожо Радева, честит нов пост! Желая Ви вълнуващи постановки и много нови зрители и приятели на ДТ "Невена Коканова"!
- Благодаря Ви, за нас наистина е много важно да откриваме нови хора, които да вълнуваме.
- Директорът и мениджърът ли ще доминират оттук нататък в дейността Ви или ще се опитате да ги съчетаете с Вашата специалност режисурата?
- Директорът и мениджърът ще трябва да се съчетават в едно, въпреки че за всички театри е полезно тези две длъжности да са разделени, работата е доста и е специфична, поне при нас беше така доскоро. Режисурата ще трябва да поизчака малко, точно заради това сливане и струпване на повече задачи, но се надявам в някакъв момент, когато екипът се оформи по нов начин, и на нея да й дойде редът.
- Премиера на пиесата на Харолд Пинтър "Измяна" с интересен актьорски състав предстои на 15 април.
- Да, съставът е доста интересен. Радваме се, че Йоана Буковска-Давидова вече за трети път си партнира с наши колеги, всеки път я провокираме с различни имена. Сега, освен популярния и също много талантлив Димо Алексиев, ще участват и нашите актьори Милен Каракамушев и тазгодишният носител на наградата "Икар" за поддържаща мъжка роля Вълчо Янев. Спектакълът по текстове на Георги Господинов, в който той бе отличен, е "Всичките наши тела", като номинирани бяха и режисьорът Мартин Киселов, и авторът на музиката Калин Николов.
- Какъв е акцентът в постановката на Георги Михалков в тази пиеса за доверието, за лицемерието, за изневярата, за предателството дори сред най-близките - теми, които занимават хората във всяко време?
- Действието в пиесата "Измяна" продължава седем години, за толкова време хората си изграждат и фалшиво доверие, и начини да преглъщат измяна, притъпяват сетивата си за лицемерието, опитват се да вярват, че предателствата не нараняват. Свикването с фалшив декор е основният проблем, защото когато в някакъв момент нещо го срути, боли много повече, просто не разбираш, забравил си причините.
- Кои са премиерните заглавия до края на сезона? Има ли сред тях спектакли за децата? А гостуващи режисьори, актьори?
- Следващите две премиерни постановки са "Милионерът" на Йовков, с режисьор Богдан Петканин. Там гост-актьор е Тончо Токмакчиев, а премиерата се очаква в края на юни. "Среща в Санлис" от Жан Ануи с режисьор талантливия варненски актьор Стоян Радев ще започнем през октомври. В нея също ще изненадаме публиката с две нови лица - Милица Гладнишка и Симеон Лютаков. И двете заглавия са с голям състав и има интересни роли за всички ямболски актьори. Отскоро в афиша ни е "Меко казано" от Валери Петров за малките ни зрители.
- Поемате ръководството на театъра след доста тежък за всички културни институти период - на КОВИД-пандемията. Как се справи Ямболският театър с тази неочаквана трудност? Успяхте ли да се възстановите от загубите, които вероятно сте понесли, както всички?
- Пристъпвахме доста неуверено един към друг и публиката, и ние след този наистина тежък за всички ни период. Това продължи около година и половина, за щастие, вече се усеща бързо и активно търсене на контакти помежду ни, сякаш сме зажаднели и бързаме да наваксваме. Нещата в момента са добре и финансово, и най-вече творчески. Преосмислили сме сигурно и ценностите, и начините, по които да работим, и се радваме на добри резултати. Смея да кажа, че това не се отнася само за Ямбол.
- Съюзът на артистите в България организира протести на артисти и музиканти във връзка с ниските заплати. Министерството на културата обяви, че в бюджета за тази година са отпуснати допълнителни средства за култура и че на доста места заплатите в сектор "Сценични изкуства" са увеличени с между 20 и 30 процента. При вас как стои въпросът със заплатите и изобщо с издръжката на театъра?
- Ние сме от тези, които направиха това увеличение. Е, ръстът не е чак 30 процента, но е около 20, и хората, работещи в ДТ "Невена Коканова", оцениха това. Добре е, че протестите дадоха резултати, бях там, видях и други директори, което означава, че разбирането и подкрепата бяха общи.
- Сред Вашите идеи за разширяване на дейността на театъра и осъществяване на неговата образователна функция обмисляте въвеждането на "час по театър" в училищата в Ямболска област.
- Тази идея си "откраднах" от Съюза на артистите в България. Стоеше в пространството преди две или три години и намерението бе да се направи на ниво министерства - култура и образование. След като досега не се е реализирала, значи е трудно така и може би ще стане по-лесно на местно ниво. Проведох разговори с директори, радвам се, че веднага срещнах подкрепа от две училища и даже ме изненадаха с бързата си положителна реакция. Сега в нас е топката да подготвим и ние бързо "учебната програма" поне за първия срок на следващата година и да я предложим. Ще успеем. Имаме талантливи и образовани колеги и идеята ми е не само да запознаваме децата с това как да се държат в театъра и как се ражда един спектакъл, а да обхванем всички сфери на театралното изкуство с примери и любопитни факти.
- Имате ли възможност да пътувате, да изнасяте представления в други градове? Да очакваме ли да ви виждаме по-често на софийска сцена?
- Пътуваме много. За съжаление може би ще се наложи да е още по-много, защото основната сцена, на която играем, е на Народно читалище "Съгласие-1862" и е в доста плачевно състояние. Дано най-сетне да й предстои ремонт, да се обнови, защото считам, че мястото на Ямболския театър е в нея. Тя е направена за театър, архитектурата й е близка до тази на Народния театър, всичко в нея плаче за театър...
А предстоящите ни софийски гастроли са два, открояват се със своята самобитност и заглавията са, както винаги, от последния сезон. Искаме да покажем какви сме в момента, как се движим във времето. На 3 юни за първи път ще гостуваме на сцената на Народния театър с "Всичките наши тела" - само да обърна внимание, че това е четвъртото му показване пред софийската публика от премиерата през миналата есен досега. А на 16 юни сме отново в Театър "Българска армия" с един красив танцов спектакъл по мотиви от нашия фолклор, казва се "Змейна" и е дело на Атанас Жеков-Кроко.
- Какъв ще бъде обликът на Театралните празници на името на вашия патрон, които започват на 17 юни? Предвиждате ли нещо ново?
- Празниците са подредени вече. Както винаги се насочваме към спектакли, с които няма да разочароваме нашите зрители, възпитали сме публиката да е доста взискателна и нямаме право на грешки. Сред нашите гости са Сатиричният театър, Театър "Българска армия", Младежкият театър "Николай Бинев", а от извънстоличните театри е достатъчно да спомена спектакли като "Портретът на Дориан Грей" на Габровския театър или "Седемте стола" на Ловеч с награда "Икар" за главна мъжка роля на Пенко Господинов и авторския спектакъл на Теди Москов "Любов в сеното" в Хасковския театър. Театралните празници "Невена Коканова" ще бъдат част от честването на годишнината. Не предвиждаме юбилеен спектакъл, искаме силни и одухотворени спектакли, които да каним и да ни уважат с присъствието си и на празниците, и през есента. Народният театър ще дойде при нас през октомври, "Тютюн" на Варненския театър също ще ни гостува тогава. Важното е да имаме работа, много работа.
- В края на годината ДТ "Невена Коканова" отбелязва 75 години от своето създаване - подходящ повод отново да се обсъжда темата за собствена сграда на театъра. Имате ли надежда, че това може да се осъществи в близките години?
- Не, надежда за нова сграда няма, но имаме уверения от различни културни институти в града, както и от Община Ямбол, че ще ни помогнат да разширим дейността си в различни нови пространства, като за мен това трябва да бъде просто нова творческа провокация. Разговори и предложения получихме от страна на Община Ямбол за предоставянето на ремонтирания Младежки дом. От Историческия музей и Художествената галерия "Жорж Папазов", които също са отлично ремонтирани, вече имаме съгласие за ползване на техни зали. Както винаги, най-гостоприемен домакин си остава Община Ямбол, чиято зала от години ни е вторият дом през зимните месеци. За всички тях, за цялата общественост е ясно, че сградата на читалище "Съгласие 1862" се руши и нито е уютно, нито безопасно да се работи там, затова и се отзовават така безрезервно. Искрено се надявам скоро да се намери начин да се започне толкова чаканият ремонт.