Във всеки от нас се крие по един будител

Таня Глухчева е родена в София, израснала в Канада и завършила испанска филология с втора специалност английска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тя е само на 27 г., но вече има 6-годишен стаж като учител. В момента преподава в ЧСОУ "Проф. Иван Апостолов" и езиковата школа "Кетцал". Ако я срещнете на улицата или с децата, на които преподава, ще си помислите, че е ученичка, а усмивката й определено ще ви накара да поискате да учите испански език.
 
"Да си учител или лекар е призвание, най-важното не трябва да е заплащането, а да се чувстваш полезен"
 
- Защо решихте да станете учителка?

- Професията избра мен, а не аз нея. Харесваше ми да помагам на съучениците си, а всички ми предлагаха да стана учителка, защото обяснявам много добре. Може би повлияна от техните думи, реших да запиша филология и да стана учителка. Започнах да преподавам още като студентка в първи курс - в различки школи. Ето, вече 6 години преподавам.
Учителската професия е много динамична. За повечето хора тя е просто повтаряне на граматични правила и едни и същи думи. Но има много будни деца, които стимулират учителите да търсят допълнителни материали, да надграждат знанията си. При нас скука няма.

С ученици от ЧСОУ "Проф. Ив. Апостолов"

- Мислили ли сте да се захванете с нещо друго?

- На 2-3 пъти наистина мислех да се откажа, но осъзнах, че нищо друго не би ми харесало толкова много. Обичам професията си, защото общувам с млади хора. Учениците ме стимулират да ходя на работа с усмивка и да не се примирявам с наученото, а напротив - да продължавам да се развивам и да разширявам кръгозора си.

- Учителството днес сякаш  не е толкова авторитетна професия...

- Само в България тази професия не се ползва с авторитет сред младите хора. Имах възможност да пътувам, като студентка бях част от програмата "Еразъм" в Испания.  Запознах се с хора от различни държави - Франция, Италия, Германия.... Всички искаха да станат учители. Когато ги попитах дали това не е ниско платена професия, те ме опровергаха. Всички казваха, че учителската професия е много престижна. Искрено се надявам и в България да се променят нагласите. Лошото е, че повечето от младите хора мислят само за финансовата страна на нещата, завършват филология и решават да работят в колцентър или да станат сервитьори, за да изкарват повече пари.
Много хора в България бягат от професията, защото мислят, че има строго определена формула, която трябва да се следва: да си строг, взискателен, да има голямо разстояние между ученик и учител. Не е така - децата искат усмихнат, приветлив човек насреща, който да ги разбира. Обучението е двустранен процес, в който и двете страни учат един от друг.

- Каква промяна е нужна, за да се промени тази ситуация? Самите хора и тяхното отношение, или просто трябва да има повече стимули за учителите?

- Много неща трябва да се променят, самата образователна система трябва да стане малко по-гъвкава. Повечето млади хора могат да допринесат с нови идеи, но понякога закостенялото мислене ги спъва. В началото на преподавателската си кариера исках да включа много извънкласни дейности, защото в Канада всеки месец ни водеха някъде - музей, ферма, събуждаха ни интереса. Исках да комбинирам теорията с практиката, но се оказа сложно. За съжаление се набляга повече на теорията, а когато учениците завършат, се чувстват неподготвени за живота.
Промяна трябва да има и  в заплащането, то трябва да се увеличи. Но да си учител или лекар е призвание, най-важното не е да се надяваш на високо възнаграждение, а работата да ти доставя удоволствие, да се чувстваш полезен.
Трябва да се направи сериозен ремонт в повечето училища. Особено в кабинети като химия, физика, биология. Има твърде много училища, които са оборудвани преди много години. Необходима е и повече практика. Децата научават всичко на теория, но на практика не са толкова подготвени. Може би трябва да се започне от там.

- Какви са възможностите децата да се срещат с хора, с които да практикуват испанския си, освен в училище?

- В София има открит Институт "Сервантес", където вратите винаги са отворени. Учителите  могат да заведат децата, за да се запознаят отблизо с испанската култура. Има учебен  отдел към испанското послоство, където учениците могат да разговарят на испански с представители от Испания и посолството, да позлват книги, учебни материали и пособия. Въпрос на училищна политика са и обмените на ученици - нещо много полезно, за да вникнеш в чуждата култура.

- Успяла сте  да увлечете ученици да се  занимават с театър към испанското  посолство..

- Това беше голяма изненада за повечето колеги - че децата се съгласиха, все пак бяха в 11 клас, а в тази възраст е много трудно да привлечеш вниманието на учениците. Те обаче приеха идеята на драго сърце, участваха не само в самото представление, а в изработката на сценария и подготовката на костюмите. Всеки се включи по някакъв начин и може би припозна себе си в някой от героите.

- Бихте ли посъветвали учениците си да  станат учители?

- Дори ги насърчавам. Някои ме гледат с недоумение, но има и такива, които казват, че може и да се захванат с тази професия.

- Самата вие не изглеждате много по-възрастна от учениците си. Как ви приемат  децата, а и колегите ви?

- В началото бях "госпожица кака Таня". Колеги са ме наричали "бебето", или "малкото". Това ме амбицира да покажа, че наистина заслужавам мястото си. Разликата в годините с учениците ми все още е много малка и отношенията ни са по-скоро приятелски, отколкото строги като учител-ученик. Смятам, че съм успяла да поставя граници, а и вече усещам тяхното уважение. Мисля, че и колегите вече ме приемат като равнопоставена.

- Какъв според вас е най-добрият учител?

- Миналата седмица обяснявах на ученици, че има разлика между учител и преподавател. Преподавателят влиза в час, "изпява" урока и излиза. Учителят не прави само това. Уверява се, че учениците са разбрали всичко, минава покрай всеки един, задава въпроси. Той трябва да има богата обща култура, да бъде подготвен във всеки момент да отговори на допълнителни въпроси - децата са много любопитни, проявяват интерес и винаги задават цял куп въпроси.

- Какво би ви накарало да се откажете от тази професия?

- Нищо. През първата година, когато започнах да преподавам, бях учител, а впоследствие и класна на сина на помощник-директорката. Не съм от хората, които подаряват оценки и го оставих на поправителен изпит. Имаше натиск да му пиша по-висока оценка, обясняваха ми как трябва да направя компромис спрямо детето на колега. За мен децата са еднакви и не се поддадох. Но подготвих молбата си за напускане, директорката ме разубеди и обеща да не притиска, но ме помоли да не съм в комисията за поправителния изпит. Детето завърши с не особено висока оценка. Важното е, че показах, че има учители, които не правят компромиси. По-късно обаче по други причини напуснах това училище.

- Какво означава за вас датата 1 ноември?

- Това е една много важна дата, каквато е и 24 май. Лошото е, че в повечето училища тя е просто почивен ден и нищо друго.

- Кои са будителите в днешно време, има ли такива?

- На пръв поглед изглежда, че няма, или ако има, те са се скрили много дълбоко. По един будител се крие във всеки един от нас. Човек се ражда според времето, в което живее.

- Какво разбирате под "будител"?

- Човек, който не стои със затворени очи, отворен е към промените и е с ясно съзнание какво трябва да се направи и как да се живее. Будител може да бъде съседът ти, будители са учениците, които карат учителите да "си сверят часовниците" с постоянно променящия се свят. Будителят не може да бъде подкупен, за да участва в протест, трябва сам да се осъзнае.

- Мислили ли сте да напуснете страната и да се развивате другаде?

- Не, по-скоро бих пътувала на курсове за учители или за обогатяване на опита си. Да съм извън България за 1-2 седмици - да, но да напусна страната - никога.

- Кои са най-екзотичните дестинации, на които сте били?

- Дубай и Мароко, това лято бях и в Мексико.

- С какво ви спечелиха тези места?

- От всяко едно място може да научиш нещо. В Дубай думата невъзможно не съществува, в Мароко може да научиш как да запазиш дори неща от Средновековието, от Мексико - да запазиш душата си чиста. От пъуванията научих, че най-важното нещо не са парите, а отношенията между хората.

- Кое е следващото място, което бихте искали да посетите и защо?

- Перу. Не само защото  е свързано с професията ми, защото там се говори испански, а заради културата, дори заради Мачу Пикчу. В училище преподавам материал, свързан с историята на Испания и Латинска Америка,  Учениците винаги ме питат дали съм била на местата, за които говоря. Време е да кажа, че съм била и на Мачу Пикчу.