27 Юли 2026понеделник21:14 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Васил Михайлов и Милен Миланов си партнират в "Енигматични вариации"

/ брой: 20

автор:Дума

visibility 1102

"Енигматични вариации" от Ерик Еманюел Шмит поставя Георги Михалков (гост) на сцена-клуб "Максим" в Театър "Българска армия". Преводът от френски е на Снежина Русинова-Здравкова, сценография и костюми Цвета Маринова (гост). В ролите са Васил Михайлов (Абел Знорко) и Милен Миланов (Ерик Ларсен). Премиерните спектакли са днес и утре (30 и 31 януари) от 19.30 ч.

"Енигматични вариации" опус 36 е симфонична творба на композитора Едуард Елгар. Написана между 1898 и 1899 г., тя се състои от една тема и четиринайсет вариации, всяка от които отговаря на един от неговите най-близки приятели. Пиесата е поставена за първи път през 1996 г. в "Театър Мариньи" с участието на Ален Делон и Франсис Юстер. Тя разказва за писателя Абел Знорко - нобелов лауреат за литература, който живее съвсем сам на остров в Северно море, измъчван от въпроси за една жена, с която има дългогодишна кореспонденция, и Ерик Ларсен - журналист, който под претекст, че иска да вземе интервю, посещава автора. 

Но каква може да е причината за това посещение? Каква може да е тайната, която го свързва с жената, която Знорко не е спирал да обича? А от друга страна, защо мизантроп като Знорко приема да се срещне с него? Много скоро интервюто се превръща в опасна игра на разкриване на истината. Тази пиеса поставя вечните въпроси за познанието в любовта: Кого обичаме, когато обичаме? Познаваме ли човешкото същество, което обичаме? Споделената любов не е ли само щастливо недоразумение? В анализа на тези загадки Ерик Еманюел Шмит демонстрира своята блестяща и безмилостна диалектика.

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ