01 Юни 2020понеделник19:39 ч.

На фокус

Варварство над страната ни

/ брой: 70

автор:Юри Михалков

visibility 1472

Българската русофобия отново показа своето уродливо и антинационално лице. В петък сутринта паметникът на Съветската армия в Добрич осъмна осквернен с надписи "Смърт на окупатора" или "Смърт на Альошите". В основата на паметника, издигнат през 1949 г., са положени тленните останки на съветски офицери и войници.

Нашенският русофоб е продукт на геополитическата генетика по формулата 3 в 1. В него са събрани три недъгавости. Първо, омразата му към Русия е толкова сляпа, едва ли не животинска, че е по-силна от родолюбието му - и всъщност превръща домашния русофоб в антибългарин. Второ, заради тази слепота негативизмът му към Русия е много повече клинично състояние, отколкото обществена позиция. И третият недъг е, че русофобията е тежко невежество за българската история и националната ни участ.

Това 3 в 1 отчетливо е избило в поругаването на паметника в Добрич. Да прелистим страниците на историята. Някои бяха съзнателно оставени да прашасват в последните 30 години, за да не стигат до широката общественост и най-вече до младото поколение. За щастие, тези страници бяха изтупани от прахта от изследователския дух на публициста Христо Георгиев с неговите разкрития в ДУМА.

От тези страници става ясно, че към края на Втората световна война Великобритания и САЩ са готвели териториална касапница на България, защото е била съюзничка на губещата хитлеристка Германия. Тези страници са писани не от тогавашните комунисти или леви интелектуалци, а от представители на властта отпреди Девети септември 1944 г. Най-общо казано, Лондон и Вашингтон са гласяли два варианта за "разфасоване" на страната ни. Единият е да й вземат част от Родопите и южната ни граница да минава малко под Пловдив. Това всъщност е териториално искане на Гърция, а Вашингтон и Лондон са били готови да го задоволят като възнаграждение за гърците, които са воювали срещу Хитлер. Страната ни е щяла да бъде орязана териториално горе-долу до границите на някогашното Княжество България. И сега Пампорово или Смолянско щяха да са гръцки. И след като геополитиката вече веднъж ни отне български земи и ни осакати да граничим със себе си (след Първата световна война), сакатлъкът можеше да се повтори и след Втората.

Другият вариант е бил предложението да влезем в Балканска федерация во главе с Турция. Анкара трябвало да бъде възнаградена заpади неутралитета си по време на войната. По този вариант дори е започнала подготовка и Турция е струпала 12 дивизии в нейната Тракия, готови да влязат в страната ни, чиято южна граница съзнателно е била оголена за турското нахлуване - оттам е била изтеглена една от българските армии. Ето така "цивилизованият Запад" е кроял да "разфасова" територията и да разпарчeтоса остатъците на родния етнос.

Всичко това е спряно от Съветския съюз и неговата армия. След като разузнаването му надушва пъклените планове срещу страната ни, Москва обявява война на България на 5 септември, а на 8 септември Съветската армия влиза в България. В последните 30 години домашните русофоби втълпяват, че това било акт на агресия, защото война ни била обявила държава, с която България не е била във война, макар да е била съюзничка на нападналата я хитлеристка Германия. Обективният прочит на историята обаче показва, че точно тази "агресия" и появата на съветските части у нас спират, например, нахлуването на турските части през Странджанския край. Без да воюват на наша земя, Альошите са спасили страната ни в границите, които остават и до днес. На Парижката конференция през 1947 г. съветската дипломация довършва това, което бе започнала Съветската армия - съхранява днешна България. А договорката за геополитическото влияние е била между Англия, САЩ и СССР. Разбира се, че Москва е действала най-вече заради националния си интерес - да изгради защитен вал от съюзни държави по цялата си граница от Балтийско до Черно море, след като винаги е била нападана най-вече от Запад. Но този интерес изцяло е съвпадал с българския. И неслучайно у нас съветските части са посрещани с музика, цветя и червени знамена дори от части на Българската армия.

Ако през 1877-1878 г. Русия ни е освободила от турско иго, през 1944-1947 г. Съветският съюз измъква България от англосаксонската й касапница. Ако първия път руската страна е освободителка, втория път съветската държава е спасителка. И след като не сме можели сами да извоюваме националното си освобождение или сами да се спасим, поне да бъдем почтени към онези, които са направили това вместо нас.

Нека се върнем към злодеянието от Добрич. Българска ръка е изписала "Смърт на спасената, на оцелялата България" или "Смърт на България в сегашните й граници". И друго може да прочетем между думите на словесната вандалщина: ами да бяха ни разфасовали, тогава остатъците ни щяха да станат западни и да се возят на американски коли.  

Ето как поругаването на съветските паметници се превръща във варварство към страната ни.

Природният газ поевтинява с 9 %

автор:Дума

visibility 73

300 хиляди фирми може да купуват по-скъп ток

автор:Дума

visibility 478

/ брой: 101

Държавата ще разширява тол системата

автор:Дума

visibility 250

/ брой: 101

Малки хотелиери искат оставката на Ангелкова

автор:Дума

visibility 288

/ брой: 101

Отвориха хотели и къмпинги в Гърция

автор:Дума

visibility 70

Екипажът на "Дракон" влезе в МКС

автор:Дума

visibility 299

Полицай българин е ранен в САЩ

автор:Дума

visibility 404

Безредици и хаос заляха САЩ след смъртта на афроамериканец

автор:Дума

visibility 302

/ брой: 101

Докога ще спекулират с търпението ни?

автор:Олга Маркова

visibility 582

/ брой: 101

О.з. ген. Кольо Милев: Не са ли твърде много силите ни за НАТО?

автор:Дума

visibility 651

/ брой: 101

Македонизъм

автор:Велиана Христова

visibility 472

/ брой: 101

Датата

автор:Дума

visibility 173

/ брой: 101

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ