Върнах си увереността и имам още сили за медали

МАРИЯ ГРОЗДЕВА-ГРИГОРОВА е състезателка по спортна стрелба, двукратна олимпийска шампионка. Родена е на 23 юни 1972 г. в София. Със стрелба започва да се занимава на 11-годишна възраст под ръководството на Валентин Андреев. Едва на 14 г. покрива норматива за "Майстор на спорта". Завършва НСА със специалност спортна стрелба. На Олимпиадата в Барселона през 1992 г. става трета на пневматичен пистолет. Четири години по-късно защитава бронза в Атланта. На олимпиадите в Сидни през 2000 г. и в Атина през 2004 г. взима златото на малокалибрен пистолет, в гръцката столица отново е 3-а на пневматичен. Деветкратна европейска шампионка. Спортист № 1 на България и на Балканите за 2004 г., още 5 пъти попада в десетката на най-добрите ни атлети (1997, 1998, 1999, 2000, 2003 г.). През 2010 г. става носител на Орден "Стара планина" I степен за изключително големите й заслуги към РБългария в областта на физическото възпитание и спорта. От 2013 г. е председател на Българския стрелкови съюз, който основава като алтернатива на останалата без лиценз Българска федерация по спортна стрелба. На турнир под егидата на Международната федерация миналия месец завърши с 390 т. на въздушен пистолет, с което постави нов национален рекорд и бе само на 3 т. от изравняване на световния рекорд в дисциплината. Омъжена е за Валери Григоров, който е и настоящ неин личен треньор. Имат три деца - Христо, Валери и Маги.

"Ако ме смятат за възрастна, стара и изнемощяла, трябва да си променят мнението"

- На турнира "Гран при" в Белград с 390 т. поставихте нов национален рекорд на 10 м пистолет и бяхте само на 3 т. от изравняване на световния рекорд. Очаквахте ли подобно представяне, при положение, че едва ли не ви отписваха като състезател заради възрастта и контузията в дясното коляно от миналия януари?
- Такива постижения много не се очакват. Смених оръжието, съвсем малко тренирах с новия пистолет "Щаер". Отидох на този турнир да го изпробвам в състезателна обстановка как ще ми понесе, дето се казва. Със спокойствие и лекота постигнах резултата. В момента тренирам, явно пистолетът си отдава значението. "Щаер" е известен като "Мерцедес"-а на пистолетите, започнах състезателната си кариера точно с тази марка, но преди 13 г. я смених с "Пардини".
Относно възрастта - винаги казвам, че най-малко, ако усетя, че не мога и не е по силите ми, ще се откажа. А аз усещам, че мога и резултатът от Белград го доказа. Нашият спорт го позволява, при нас стрелят до 50 и повече години. Ако ме смятат за възрастна, стара и изнемощяла, трябва да си променят мнението, защото стрелбата е спорт на психическа основа, физиката не е от огромно значение. Не съм чула, че ме отписват, но този резултат ми дойде добре, защото повдигна самочувствието ми и придобих увереността, която бях позагубила в последните години.
- Отличният резултат в сръбската столица дойде седмица, след като ръководеният от вас Български стрелкови съюз бе приет за член на Международната федерация по стрелба. Можем ли да кажем, че ви падна камък от сърцето?
- Разбира се, всичко има значение. Както казах, нашият спорт е на психологическа основа. Достатъчно е малко да сме затормозени, притеснени дали нещо ще се случи или не... Имаше малък вариант да отпишат България от спортната стрелба за няколко години - да не ни приемат нито нас от новата федерация, нито старата, Българската федерация по спортна стрелба, докато не се разберем помежду си. И да се загубят няколко години - отива ти и олимпиада, и всичко. Остави ме мен - 6 олимпиади имам зад гърба си, ама какво правим с другите млади състезатели, които са във вихъра си? Щеше да е грях спрямо тях да закрием този спорт в България. Ние загубихме 2013 г., но сега вече имаме спокойствие и увереност.
- Създава ли ви още проблеми оперираният крак?
- Контузията и операцията доста ме дръпнаха назад. Два месеца и половина въобще не можех да тренирам, навлизах във форма постепенно. Дори все още има отзвук, сякаш щадя оперирания крак повече и изнасям тежестта на другия. Но това ще го изчистя.
- Каква е равносметката ви за 2014 г.?
- Много добра година за спорта ни. Ненадейно постигнахме повече успехи, отколкото очаквахме. Визирам Антоанета Бонева, която завоюва 2 медала от световни купи, златото на Лидия Ненчева на Младежката олимпиада, отличните представяния на световни първенства и при девойките, първата квота на български атлет за Рио, спечелена от Самуил Донков. Добра година! Стартирахме от нищото, с почти нулев бюджет. Започнахме с празна кошница, но успяхме да я напълним и сме щастливи, защото работата с хартиени мишени, липсата на средства за подготовка, както и пропуснатата 2013 г. не ни се отразиха сериозно. Направихме всичко, което бе по възможностите ни.
- Какво си пожелавате за настоящата година?
- В личен план - да взема квота за Рио. Имаме 3 европейски първенства - през февруари е шампионатът на пневматика в Харлем, Холандия, през юли е на малокалибрен пистолет в Марибор, Словения, през юни ще се състоят дебютните Европейски игри в Баку. Имаме и 4 световни купи - в Южна Корея, САЩ, Германия и Азербайджан, първата е през април. На всяко от тези състезания мога да спечеля квота. Има още едно европейско и догодина преди Олимпиадата, ала не искам да чакам дотогава.
Иначе шампионатите на Стария континент са ми основна цел. Ако завърша в топ 6, си осигурявам финансиране от министерството за следващата година. Може да съм на 4 световни купи общо 8 пъти първа, но няма да получа нито лев, което е парадокс. А в нашия спорт световните купи са много силни, особено провежданите в Европа. Да спечелиш такова състезание е все едно да станеш световен шампион. Вече съм казвала - разликата в стрелбата между световна купа и световно първенство е, че на първия турнир няма отборно класиране. А шансът на стрелбата да направи класиране на световно първенство е 4 пъти по-малък от повечето останали спортове, тъй като форумът се провежда на интервал, подобен на този във футбола. Затова от министерството на спорта трябва да отчитат спецификата на отделните спортове.
- Кои други състезатели имат шанс за квота в Рио, освен Самуил Донков?
- На първо място слагам Антоанета Бонева, която се размина на косъм от квотата. Завърши 7-а на Световното първенство в Гранада м.г., а квоти даваха първите 6 позиции. После Антон Ризов, нашият единствен мъж на пушка, тая надежди в женската пушка и за Петя Луканова.
- Искахте да военизирате към ЦСКА Самуил Донков, който продължава да работи като дърводелец в мебелна фирма, а това му намалява времето за тренировки и крие риск от нараняване на ръцете. Решихте ли проблема?
- Много трудно се получават нещата и скоро ще искаме среща с министъра, за да го подпомогнат. Както повечето добри състезатели от "Левски" сме към Министерството на вътрешните работи. Защото Самуил е ценен кадър и не бива заради подобно нещо да се затрива.
- Как виждате шансовете си за шести олимпийски медал от Рио?
- Е, това е Божа работа. Ще направя всичко възможно да се подготвя добре, да вляза във финала, пък каквото стане.
- Знаем, че сте запалена и по колоезденето. Какви други интереси има Мария Гроздева?
- Много обичам да ходя в планината. През ден-два правя походи от Драгалевци до местността Бай Кръстьо, например, или до Голи връх или Черни връх, когато съм във форма. И на фитнес обичам да ходя... В общи линии - не спирам да се движа. По принцип за стрелбата не е много подходящо да се ходи всеки ден на фитнес и да има такива физически натоварвания, но аз го правя. В период на състезание спирам, за да не ми е напрегната толкова мускулатурата.
- С вашия съпруг и личен треньор Валери имате 3 деца, занимават ли се със спорт?
- Най-голямото не е дете, вече е голям мъж, на 27 г. Христо е в Сидни от 4 години, идва си само за 3 месеца в годината. Валери е вратар към футболен клуб "Левски"- Раковски, много запален спортист и харесва поста, на който играе. А и в клуба го харесват, явно показва данни. Маги, нашата малка кукла, малко е мързелива, ходи на лека атлетика, макар че в момента малко сме позанемарили спорта, защото наблягаме на ученето. Но в общи линии - гледам да спортуват за здраве.