Вариации на тема "любов"

Още първата вечер след тържественото откриване на следюбилейния 31-ви Международен филмов фестивал "Любовта е лудост" с аржентино-испанската копродукция "Нека танцът да започне" състезателният конкурс някак неочаквано, в горно "до", вдигна високо художествената летва, която трудно би могло да се надскочи от останалите единадесет игрални творби. Обикновено сме свикнали търпеливо да очакваме към финала да "изскочат" откритията. Този път - от раз. И радостта беше всеобща. Нямаше недоумение, половинчати оценки, недомлъвки... Така е с безспорните постижения. Те не са насочени към една или друга публика, а към всички.

Следейки с интерес конкурсната селекция, пред нас постепенно се очертаха две съвсем различни авторски концепции в трактовката на   любовта. Започнах с удостоения с Голямата награда "Златна Афродита" филм, както и с наградата на критиката, тъй като той защити по най-категоричен начин становището: темата за любовта да се разглежда като дълбоко емоционално преживяване - радващо и нараняващо, креативно и депресиращо... като всички понятия, свързани с човешката природа. С моралните ценности на тази диалектика класическата литература е възпитавала поколение след поколение. Ето защо публиката реагира на творбата спонтанно и адекватно.
С едно проникновено, издържано като драматургия психологическо пътуване в миналото (случило се преди 30 години), с горчиво-хумористичен привкус в настоящето, опитната 53-годишна аржентинка Марина Сересески успя да настрои аудиторията към искрен откровен размисъл, базиран на лични, съкровени преживявания и копнежи. Силният сценарий, наситен с неочаквани обрати и ситуации, явно се оказва отлична база за изключителните актьорски постижения: особено на Дарио Грандинети (на 64 години, с награда "Еми" за най-добра мъжка роля, а сега тук спечелил още една международна премия за богато и дълбоко интерпретирания от него образ на Карлос), както и на Мерседес Моран, Хорхе Марале и Пастор Вега.
В територията на същата концепция за любовта се откроиха още две ярки художествени завоевания. "Никога не е късно за любов" е креативният апел, отправен в бликащата от виталност и чувство за хумор едноименна романтична комедия - копродукция на Италия и Франция. Тя доказва, че и на 74-годишна възраст творец от ранга на италианския режисьор и сценарист Джани ди Грегорио би могъл да озарява екрана с уникално актьорско очарование и усет за стил. Именно с тези качества, както и с тънко, деликатно остроумие, озаряващо човешкото ежедневие, навремето италианската новела завоюва световен екран. Прекрасна традиция, все по-рядко срещана на екрана! Както е известно, Ди Грегорио е носител на престижната награда "Давид на Донатело" и за най-добър оригинален сценарий, и за най-добър нов режисьор. Неслучайно тук му партнират ненатрапчиво и нюансирано Стефания Сандрели, както и останалите талантливи актьори със запомнящо се присъствие на екрана.
С перфектен кастинг, целият чаровен ансамбъл, вдъхновен от солидна драматургия, запленява с богатството от изразни средства на една прекрасна, наистина забавна и развлекателна комедия с точни послания, в традицията на най-качественото кино в този жанр. Едва ли някой би могъл да забрави уникалните като топлина и човечност взаимоотношения между пенсионирания професор Астолфо - последния остатък от благороднически род, и своеволно настанилите се в неговия порутен замък Скитник, готвач в пенсия и млад майстор. Не можеш да се наситиш на тяхната странна хармония, забавен диалог и трескава активност! Трудно е да се посочи по-светъл, забавен, деликатен и оптимистичен филм в съвременното кино, което е твърде навъсено и агресивно. Още повече, когато става дума за творба в титула и духа на този фестивал.
Следващото игрално произведение, изградено с точна и респектираща авторска позиция в споменатата концепция за любовта, е възхитителната психологическа драма "Роза" с пет номинации тази година в Датските филмови награди, на опитния режисьор и сценарист Нилс Арден Оплев (роден 1961 г., автор на "Момичето с драконовата татуировка", "Искам да гледам", "Кръв за кръв", "Линия на смъртта", "Даниел" ...). В нея триумфират хуманизмът и вярата в Човека, дори когато е с нарушено психическо здраве - следствие на нещастна любов.
Въвеждайки ни в едно колкото любопитно, толкова и напрегнато пътуване с автобус от Дания до Париж, в течение на една седмица, изпълнено с неочаквани перипетии и сблъсъци, сценарият умело разгръща историята на двете обичащи се сестри Ингер и Елън. Така постепенно потъваме в тревожен размисъл за силата на истинската любов и отговорността към нея; за нашата позиция спрямо различния: търпимост или конфронтация, жалост или дискриминация. А майсторското многопластово, силно драматично изпълнение на Софи Гробьол в главната роля на болната Ингер (споделяща със сънародниците си битката за своето здраве), която в хода на действието се променя из основи, е чудесно преоткриване на актрисата след някогашния й успех в "Ранна пролет" (1986) на Астрид Хенинг-Йенсен. И съвсем справедливо призът за най-добра женска роля на фестивала отиде при нея. Така че догодина ще я очакваме тук като член на международното жури.
И тъй като всеки международен форум се опитва да показва, дори да конфронтира различни гледни точки по художествен начин; да "кръстосва шпаги", следва да отделим място и на другото, различно схващане за любовта, когато тя е сведена до сексуалните отношения; единствено - до привличане на противоположностите. Такъв е случаят с филма "Природата на любовта" - копродукция на Канада и Франция. Особено когато главната героиня - 40-годишната София, чиято съдба разглежда режисьор-сценаристката Мония Чокри, е професор по философия и чрез личния си опит се опитва да ни внуши своята претенция за любов, която не търси емоционално-мисловен контакт с партньора, а е сведена на екрана само до секс. Така че названието на жанра "романтична драма" не съдържа нито драма, нито романтика. Явно е по-подходящо за друг филм. Зрителите останаха разочаровани от измислените, преднамерени тези за природата на любовта.
Не предизвика съучастие у публиката и драмата на полската режисьор-сценаристка Анна Ядовска "Жена на покрива", в стилистиката на клинично бялото, поради ненужно разточеното действие и отегчително повтарящите се реакции. Макар и вдъхновен от истинска история на възрастна жена, сценарият за съдбата на 60-годишната Мира, извършила банков обир, е логически неубедителен; липсват реални аргументи за подобно престъпление. На екрана героинята само разстройва взаимоотношенията си с близките край нея, без да извършва нищо смислено в течение на 97 минути, през които "открива", че се нуждае повече от любов, отколкото от пари.
Затова пък познатата с четирите си участия в този фестивал турска режисьорка Чидем Сезгин ни зарадва след "Сватбен танц" и с втория си, много личен, изповеден филм "Суна". Съвместно с българския оператор и копродуцент Христо Бакалов, с точен кастинг и характерни детайли ни предлага вълнуваща психологическа драма за живота на една емигрантка, прехвърлила 50-те, останала без пари и без дом, сама с мечтите си. Тя идва от никъде и отива никъде, оставяйки на зрителя собствената си драма. За деликатното умение, с което героинята проявява своята сила, когато е изпаднала в слаба позиция, притисната от нелепи патриархални властови взаимоотношения в селското общество, филмът получи Специалната награда на журито.
Както виждате - доста жени-режисьорки, участващи в конкурсната програма тази година!
Сред представените общо 70 кинотворби, повечето - премиерни, са включени много от най-нашумелите напоследък по световните форуми произведения. Те разкриват пред своите предани почитатели актуалните тенденции в днешното кино, държат пулса на тревожното ни съвремие. Така че е налице избор за всеки вкус.
Уважени са и онези, които не забравят уникалния талант на Апостол Карамитев и музиката на Борето Карадимчев, по повод техните годишнини (рубрика "Памет"); и поклонниците както на Зануси, Йежи Сколимовски, Нури Билге Джейлан, Хирокадзу Корееда, Кен Лоуч (рубрика "Големите майстори"); на духовните ценности на Арменското кино, навършило 100 години; така и на новата българска продукция. А търсачите на непознати кинематографии ще открият различно мислене в подборка от филми на Югоизточна Азия, поднесена за първи път.