Въпросът

Знам мнението на средния читател за моите писания, чета и форума. Макар че колегата Иван Ангелов ме смущава с откритието си, че "среден читател е може би професор плюс каруцар върху две". Но сега съм поласкан, че най-сетне някой от "Позитано" е забелязал многогодишните ми публицистични усилия в ДУМА. Мой "животопис" предизвика реакция, достигаща до високата идейна кота. Какво да се прави? Още повече, че не кой да е, а Георги Пирински нищи "приписката" ми "Върхът" от 27 юли т.г., в която твърдя, че сега главното е да се спаси България от ГЕРБ и това може да направи само БСП. Пирински пише за мен: "Според него сега не следва да си задаваме въпроси, като знаменития Благоев въпрос "Що е социализъм и има ли той почва у нас?", преформулиран от Лилов като "Що е социализъм в информационната епоха и има ли той почва у нас?" ("Въпросът", ДУМА, 27 август). Не знам, кой брой е чел Пирински, защото аз съм написал черно на бяло друго: "Но искате ли да прекрачите в храма, наречен Бузлуджа, и да се върнете във времето на чучулигите, по-добре да разгърнете книгата на Димитър Генчев "Първоапостолите на идеала". За мен най-доброто, написано за основоположниците на социализма от позициите на ХХI в., са "щрихите към портрета на...", излезли под перото на писателя историк. След прочетеното може би ще се попитате: "Що е социализъм и има ли той почва у нас?" Александър Лилов формулира знаменития Благоев въпрос още по-конкретно: "Що е социализъм в информационната епоха и има ли той почва у нас?" Добре, че "казаното отлита, написаното остава". Вижда се, че никъде не противопоставям знаменития Благоев въпрос и "злобата на деня". Но изглежда, че е било по-удобно на Георги Пирински, един от хората, които "програмират" бъдещето на партията, да подкрепи своята теза за социалната държава, която е основа на последните партийни документи на БСП. Така той насочва ориентирите на първостроителите на Бузлуджа към социалната държава. Поклон, ако тя е спасението на Отечеството и на българския народ! Може би иска да ме упрекне, че не съм споменал новия отправен въпрос: "Що е социална държава и има ли тя почва у нас днес?" Като управленска стратегия и като перспектива на страната. Идеята е привлекателна. И е прав Пирински, че тя трябва да се доказва и убеждава, към нея да се приобщава общественото мнение и с нея да се спечели подкрепата на избирателите. Споделям и неговото недоволство, че не печелим по-високо доверие с алтернативата. Но моята цел си беше да остана "при злобата на деня", т.е. при предстоящите избори, и да докажа защо на ГЕРБ трябва да се сложи спирачка и това трябва да стори БСП - без отлагане. А убеждаването на народа в смисъла на социалната държава като алтернатива на неолибералния модел трябва да върви успоредно с разобличаване на варварската, депресивна и популистка политика на ГЕРБ. А и доста се поуморихме от следването на традицията да чертаем "светли хоризонти". То не бяха предначертания и срокове, то не бяха чудеса - дочакахме "победилия социализъм", сетне градихме "развито социалистическо общество", сиреч "зрял социализъм", след промените се разбра, че е просто "държавен социализъм", живяхме и с идеите на "демократичния социализъм". И се пообъркахме! Наред с осветляването на перспективата - социална държава, която означава още да се наложи принципът на социалната справедливост и да се възстанови демокрацията като народовластие (Властта не само произтича от народа, но и принадлежи на народа!), а така също и защитата на българските национални интереси, според мен БСП, голямата лява партия, трябва да ни убеди, че може да управлява в условията на дивия капитализъм, който сега "строим". Но в своя "внятен и убедителен отговор" на въпроси, "които Т. Коруев оставя без отговори", Георги Пирински доста разсеяно си служи с понятието "алтернатива". Според всички речници  "алтернатива" е "избор на едно от две единствено възможни решения, които се изключват взаимно, и иде от друг (alter)". Веднъж Пирински пише, че "социалната държава означава смяна на неолибералния модел със социален, подчинен на човека и неговото развитие и реализация", сиреч социалната държава е алтернативата (другото, другостта) на неолибералния модел. Но на два пъти Пирински употребява погрешно израза "алтернативата на социалната държава" (сиреч "другото, противното, противоположното на социалната държава"), вместо "алтернативата - социална държава" или "социалната държава като алтернатива", та не можеш да му хванеш края. Въобще прекомерната употреба на понятието "алтернатива" в политическите документи много често се превръща в езиков капан. В него се е хванал и Георги Пирински. Нищо и никакъв предлог "на", а какъв номер може да скрои!