Въпросът

Георги ПИРИНСКИ

Преди месец в ДУМА от 27 юли т.г. Тодор Коруев във "Върхът" ни приканва да погледнем към Бузлуджа като подтик да осъзнаем мисията на БСП днес - спасението на страната от управлението на ГЕРБ, носещо заплаха от нова национална катастрофа. Според него сега не следва да си задаваме въпроси, като знаменития Благоев въпрос "Що е социализъм и има ли той почва у нас?", преформулиран от Лилов като "Що е социализъм в информационната епоха и има ли той почва у нас?" 
Вместо това, сочи Коруев, "злобата на деня" изисква от БСП "да издигне "знамето на спасението" -

социалистическото знаме, развято преди 120 години

от първостроителите, виждайки в него "спасението на всички български работници, на целия български народ."
Да, но именно злобата на деня властно поставя най-остро актуалния въпрос - какво по-конкретно имаме предвид, издигайки социалистическото знаме като спасително за днешна България - какво собствено предлагаме? Този най-актуален въпрос Т. Коруев оставя без отговор. Вместо това ни предлага да се вдъхновяваме от високия интелект и морал на Димитър Благоев и неговите съратници, като същевременно, ако трябва, да се съюзяваме и с дявола...
Обществото, страната ни днес са изправени пред един проблем на проблемите - какви конкретно са налагащите се промени в държавността, във функционирането на съвременната българска държава, за да бъде тя в състояние да предложи достоен живот на гражданите си, да заеме свое достойно място в

новите реалности на "глобалния свят"

на новото хилядолетие? На този именно проблем сме длъжни да дадем внятен и убедителен отговор, способен да приобщи преобладаващата част от общественото мнение, да спечели подкрепата на избирателите.
    Всъщност партията и в програмата си "За България" от 2008 година, и в насоките "България 2020 - европейска социална държава", утвърдени на миналогодишното заседание на конгреса, формулира своя отговор на посочения по-горе въпрос  - това е социалната държава, означаваща смяна на неолибералния модел със социалния, подчинен на човека и неговото развитие и реализация. Но формулирането е едно, а второ и трето са доказването и убеждаването - където продължаваме да проявяваме забележителна пасивност и "разсеяност".
Затова сега е нужно на първо място да (си) поставим и ясно да (си) отговорим на следния отправен въпрос - "Що е социална държава и има ли тя почва у нас днес?" Като основа, на която да изградим не само управленската си алтернатива, а главно - виждането си за

развитието на страната в перспектива

Разбира се, тук пространна обосновка не е възможна, но определящи ориентири могат да се назоват.
Социалната държава в България днес означава реализацията на триединния лозунг на десетилетните борби на българските социалисти: Работа - разбирана като политика за пълна заетост и (пре)квалификация като движещата сила за по-висок БВП и благоденствие на страната; Хляб - като безусловен ангажимент на държавата да изкорени просията и мизерията, да осигури достойно заплащане за положения труд, да гарантира пълноценното хранене за децата и нуждаещите се от подкрепа; Демокрация - като народовластие, изтръгващо политиката от примката на парите и олигарсите, като

формулата за жизнено общество и национален напредък

Отговор що е социална държава днес у нас се съдържа и в заключителния раздел "На борба за Новото време" от Политическата декларация "И след 120 години - съвременници на бъдещето", приета на последното заседание на конгреса на партията преди малко повече от месец. Определение, синтезирано от председателя на БСП Сергей Станишев от историческия връх на тазгодишното юбилейно честване така: "Държава, която е авторитетна, но не е авторитарна; държава, която е демократична, а не репресивна; държава, в която правата на всеки един човек са ценност сама за себе си; ... една държава, в която властващите милеят за обществената собственост и не дават ухо на чужд натиск... Това е държавата на бъдещето... държавата, която като идеал ни завещаха Дядото и неговите съратници и за която сме се борили, борим се и ще продължим да се борим - на власт и в опозиция... В името на този идеал съществува нашата партия!"
Но има и един "подвъпрос" - годни ли сме ние като партия да превърнем алтернативата на социалната държава в завладяващ общественото мнение възглед днес за по-добрата перспектива за България? Досегашната ни работа на практика в тази насока не дава утешителен отговор.

Причините са повече от една

и също изискват друго място за изявяването им; но и по този, производен на главния, въпрос си заслужава един коментар - хипотеза, предизвикана от препрочита на Стефан Продев.
Ето споделеното с болка и тревога от него в "Няма място за компромис" в ДУМА от 25 март 1998 г. по повод предстоящия тогава партиен конгрес: "Все по-определено изпитвам смут от "партията", която се надига... това, което се надига, ще се обърне назад и ще запее както някога: "Напред, другари млади!" - "озлочестявайки" историческото дело на ХIV конгрес от февруари 1990 г., спасил партията от катастрофа, отчуждавайки я от по-широки слоеве на обществото. Към социалистите той апелира "да усетят, че "партията", която се надига, не е тяхната партия. Тя е партия на манипулаторите, на ретроградното мислене, на Татовия реванш".
Та на "подвъпроса" - дали в прозрението на Стефан Продев можем да открием някаква част от отговора - защо не печелим по-широко доверие днес с посланията си за алтернативата на социалната държава по ориентирите на първостроителите на Бузлуджа, на напредничавите леви европейски ориентири на новото столетие? Заслужава си да се позамислим...