Ваня Вълкова: Духът на българина е в нашия фолклор

ВАНЯ ВЪЛКОВА е родена в Добрич. От четиригодишна започва да се изявява на сцената с надпяване, а когато е на девет, вече свири на гъдулка. Завършва Националното училище за фолклорни изкуства "Филип Кутев" в Котел и Академията за музикално-танцово и изобразително изкуство "Проф. Асен Диамандиев" в Пловдив. Участва в множество конкурси за народно пеене и гъдулка. За фолклорните си изпълнения и инструменталните умения е удостоявана с престижни отличия. Работи с различни музиканти и оркестри. Нейни записи се пазят във фонда на БНР. Има три самостоятелни албума с авторски песни. Участва в проекта "Гласове от Изтока" с група "Арифа", изнася множество концерти в Нидерландия, Англия, Франция и др.

- Известна сте като фолклорна изпълнителка, но свирите и на гъдулка. Кога за последен път сте хващали този инструмент, Ваня? 

- Сетих се за гъдулката в първите месеци от пандемията. Именно тогава за последен път свирих на този прекрасен инструмент: и то - ей така, вкъщи. След като завърших музикалната академия в Пловдив, дълго време не бях хващала гъдулка. От 2014 до 2016 година имах изяви с група "Арифа" по чужбина. Тогава малко възстанових формата си, защото участвах и с гъдулка, и с пеене в концертите. Рядко си посвирвам, но ми е на сърце!

Този инструмент даде своя значим принос в моята кариера като певица. Може би гъдулката е един голям плюс в създаването на стила ми на пеене. Винаги съм заимствала като орнаментика и музициране от инструменталните изпълнения.

- В кой момент разбрахте, че не само носите фолклора в сърцето си, но и искате да посветите живота си на народните песни?

- От 4-годишна съм запяла, разбира се, беше неосъзнато. Но вече като започнах и да свиря, и да уча солфеж, когато бях на 9, май тогава наистина разбирах всичко и все по-силно исках да посветя живота си на музиката. Мечтите ми в тази посока растяха и като ученичка в музикалното училище в Котел... Към момента мога само да бъда благодарна, че успях да осъществя точно това, за което копнеех от дете.

- Кога ви е било най-трудно - в началото на вашия път към сцената или по време на пандемията?

- Не мога да направя сравнение, но не ми е било лесно нито когато започвах да пея, нито в разгара на пандемията. Обаче съм убедена, че, когато човек вярва и не спира, и в трудното се справя.

- Какво най-много ви липсваше в периода на локдаун?

- Музиката! Но пък се фокусирах в много неща, за които преди това нямах време. И по този начин успявах да се справям с този труден период за всички ни. Здрави да сме - това е най-важното!

- Може ли да има празник без музика? Защо според вас народът ни отдава толкова голямо значение на песните и традиционните за България хора?

• Не мисля, че каквото и да било събиране без музика може да се превърне в истински празник. Духът на българина е именно във фолклора, в нашите традиции... Какво е един народ без своята идентичност и култура?! Всеки регион в България пази своите песни, тачи изпълнителите си. Толкова сме богати, щом ги имаме. И аз се радвам, когато видя повече млади хора да ценят нашия фолклор и да носят този дух в себе си.

Ваня Вълкова вярва, че с фолклорните си изпълнения оставя добро чувство у хората

- Участвали сте в много конкурси, имате и доста награди. Кое е най-ценното отличие за вас? Важни ли са музикалните състезания за формирането на характера на младите артисти?

- Мисля, че това е най-голямата мотивация за всеки подрастващ изпълнител. Конкурсите и наградите карат младите певци и музиканти да се стремят да надграждат себе си и да стават все по-добри в това, което правят.

- Имали сте концерти не само в България, но и в чужбина. По-различна ли е публиката зад границата? Какви песни обичат да слушат българите, напуснали по различни причини страната ни?

- Наистина, пяла съм зад граница - и пред българи, и за чужденци. Публиката в чужбина определено е различна. Има много песни за гурбет, за красотите на България. Такива текстове са изключително въздействащи, особено когато си далеч от родителите или от децата си. В друга държава човек още повече оценява какво е Родината за него.

- За националния ни празник 3 март направихте концерт в YouTube. Как се прие от публиката? Харесва ли ви да се изявявате по този начин или все пак ви липсва живият контакт с хората?

- Определено, изявата пред публика не може да се замени с нищо. Да пееш ей така, само пред едни камери, не е като да общуваш с хората на живо, няма го това чувство на вълнение. Но аз съм щастлива, че концертът за Националния празник на България се хареса много. При тази обстановка, в която сме, всички успяхме да направим нещо, за да докоснем повече хора. Вярвам, че се получи добре, и съм благодарна.

- Наричат ви новатор във фолклора. Как се отнасяте към такива определения?

- Това е най-голямата награда за мен. Винаги  се стремя да бъда различна. Щастлива съм да знам, че ценителите на музиката ме определят като новатор. Осъзнавам и голямата отговорност на такова признание.

Благодаря на хората, с които работя: на Пейо Пеев, Петър Ралчев, Стоян Янкулов, Недялко Недялков, Димитър Льолев... С много именити професионалисти имам щастието да правя музика. Вече записах и песен с Цветан Недялков. Без тези именити музиканти и изпълнители нямаше да мога да постигна онова, което успях до тук.

Много благодаря на публиката за тази оценка. Живи и здрави да сме и още много музика да оставим след себе си.

Работи с различни музиканти, на които не се уморява да благодари

- Изненадахте приятно своите почитатели с нова песен в изцяло различен жанр. Каква е историята зад "Спомени..."? И как се работи с виртуози от ранга на Цветан Недялков, за когото вече споменахте?

- Като ученици в Котел някога си пускахме касети от сватби, слушахме много Ганчо Гарджев, който пееше всички жанрове изключително добре. Тази песен е негова, останала ми е от ония времена като спомен. Пяла съм си я понякога по участия и често колеги ме питаха: "На кого е? Защо не я запишеш?" А аз все реагирах: "Ооо, не, не, аз само народни песни записвам..." Но някак дойде моментът, в който сама да поискам да поднеса нещо различно на слушателите. Така се стигна до "Спомени" - точно по този начин аранжирана и с тези хора.

За Цветан Недялков мога само да кажа, че е един смирен и много добър човек, невероятен музикант и професионалист. Наистина оценявам това, че прие да направим тази песен заедно. Благодаря също на Димитър Льолев и Александър Тодоров за прекрасния проект.

- Къде по различен или по необичаен начин е звучал български фолклор във ваше изпълнение?

- Може би много интересно беше, когато пътувах с група "Арифа" в чужбина и изнасяхме концерти заедно с още две дами от Иран и Китай. Представяхме всяка своята музика в струнен инструмент и глас едновременно. Изключително нестандартно е да звучат три контрастни музикални култури в едно, а в същото време е и доста приятно за слушане.

- Освен че покорявате върхове в пеенето, създавате и собствен бранд за дрехи. По-трудно ли се задоволяват вкусовете на българите спрямо облеклото, отколкото в музиката?

- Да така е, но не мога да кажа дали в пеенето е по-трудно или с дрехите. Влагам и в двете толкова, колкото мога. И вярвам, че успявам да доставя онова добро чувство у хората и с музиката си, и с това да обличам дамите с вкус (усмихва се).

- Как съчетавате музика и мода? Може ли едното да вдъхновява другото?

- Докато съм на участия, виждам дами с прекрасни рокли. И понякога така се раждат идеите за някои от моделите ми. Старая се облеклата да са комфортни и да създават усещане за празник.

- Какво още не знаят почитателите ви за вас, а бихте разкрили поне отчасти?

- Хората, които харесват моите изпълнения, ме знаят като човек, изцяло посветен на музиката. Това наистина е така. Но може би малко от тях подозират, че обичам да спортувам и, въпреки динамиката, която имам, се опитвам да намирам време за това. Също така се стремя и да гледам различни състезания...

- Какво да очаква публиката от Ваня Вълкова - нова колекция или нов албум?

- Ще има и нови дрехи, и нови песни! Заредена съм с енергия да следвам нещата, които обичам и са ми на сърце.