Вълшебникът Джани Родари

Георги Струмски

За пръв път чухме името на вълшебника от Милано Джани Родари в Москва. Откри го и преведе няколко от книгите му големият майстор на руската литература Самуил Маршак. След това на италианеца приятелски подаде ръка и Сергей Михалков. А оттам Асен Босев донесе и в София преводите от руски и те тръгнаха да се разпространяват от ръка на ръка сред любителите на детско-юношеската литература, в която явно се беше появил нов първомайстор с кипяща фантазия, неизтощими хрумвания, автор очакван и желан.
Мнозина започнаха да превеждат Джани Родари и да го представят във вестници, списания и книги. Но словото на италианския писател заблестя с истинската си красота, когато към книгите му протегна ръка българският му връстник и също така чудотворец Валери Петров. С благословената ръка на Валери Петров Джани Родари намери високото си художествено превъплъщение и прераждане, за да стане напълно наш, приет и обичан от всички малки читатели, които получиха своя "Чиполино", "Приказки по телефона", "Плетачът на столове", "Продавач на надежда", "Джип в телевизора", "Цветовете на труда"...

Джани Родари, любимецът на всички деца по света

И аз преведох и отпечатах една от поемите на италианския писател "Приказка за правдата и лъжата". Но аз имах и по-голямо щастие - запознах се с Джани Родари. С литературния критик Николай Янков бяхме изпратени в германския град Ваймар... Там бе организирана четиридневна конференция по проблемите на литературата за деца и юноши. Предстояха ни интересни срещи и запознанства с автори, които познавахме само по име. За мен най-именитият от представителите на двайсетина държави несъмнено беше Джани Родари. Крехък и дребен на ръст, той беше обект на всеобщо внимание от страна на колеги и журналисти. Чакахме да чуем неговата дума по докладите. Домакините го подканяха да се изкаже. Но ставаше нещо странно. Джани Родари не дойде на няколко от заседанията, а на други закъсняваше.
Тайната на Джани се разкри след края на конференцията, когато всички делегати се прибрахме в Берлин, откъдето трябваше да отпътуваме към своите страни. Германските домакини ни изненадаха със съобщението, че имало някакви затруднения със самолетните полети и затова се налагало да останем поне още две денонощия в Берлин. Който желае, може да бъде настанен при най-хубави условия в първокласен хотел. Други пък могат да погостуват на роднини или приятели. Никой не възропта срещу тази вест. Че какво по-приятно да останем две денонощия в Берлин? Николай Янков бе поканен да гостува на своя племенник Красимир Друмев, кореспондент на БТА в ГДР. Аз отидох да гостувам на колегата си поета Кръстьо Станишев, който беше в Германия с едногодишна командировка от СБП, за да усъвършенства немския си език.
Така всички уредиха набързо своето двудневно пребиваване в германската столица. Само Джани Родари стоеше стъписан, объркан, съкрушен от изненадващата вест. Отиваше при организаторите, искаше да говори с най-главния от тях. Примигваше притеснено и с почервеняло от притеснение лице обясняваше, че трябвало да замине за Милано веднага. Няма ли възможност за друга самолетна линия? В редакцията са му дали само четиридневен отпуск и ще му бъде писана черна точка, ако не се завърне навреме.
Тогава се разбра, че Джани Родари е командирован от редакцията си, за да отразява не конференцията за детско-юношеска литература, а някаква си селскостопанска конференция във Ваймар. Трябвало да присъства на заседанията й, а всяка вечер да изпраща подробни информации. Та затова само се мяркал на конференцията за детска литература и не идвал на вечерните заседания в бара пред чаша бира.

* * *

За първи път Джани Родари дойде в София като делегат на Международната писателска среща през 1978 г. Заседанията ставаха в партерната зала на парк-хотел "Москва". На тази среща Джани беше по-спокоен и разговорлив. Той даде идея писателите да се обърнат със свое възвание към предстоящата Асамблея на децата, която щеше да се състои също в София през следващата година.
През един от свободните предиобеди заедно с Леда Милева отидохме с Джани Родари в Младежкия театър на "Дондуков". Там се играеше с успех негова пиеса. Салонът беше препълнен до последното място. В присъствието на автора артистите играеха с особено старание и вдъхновение.
Но Джани Родари не искаше да стои спокойно на първия ред на балкона. Той пожела да отиде зад кулисите и лично да се запознае с артистите, да поздрави всички герои на пиесата. След приятелските запознанства и разговори зад кулисите, Джани Родари излезе с артистите на сцената и с високо вдигнати ръце поздрави възторжената публика. Даде знак за тишина. Покани на сцената десетина момчета. Помоли ги да надуят силно, ама много силно десетина балона. А после ги вземаше от ръцете им и един по един ги хвърляше в салона, където полудяла от възторг аудитория от момичета и момчета започна истинска война кой да ги улови.
Актрисата Надя Топалова и актьорът Петър Пейков първи запяха. След това подеха песента и другите артисти. Цялата зала - сцената, партерът и балконът, подеха гръмогласно песента.

* * *

През август 1979 г. добрият продавач на надежда и верен приятел на малчуганите отново пристигна в София като почетен гост на Първата международна детска асамблея "Знаме на мира" под девиза "Единство, Творчество, Красота".
Още от първия ден на асамблеята Джани Родари пое през приказната столица на детството, каквато беше станала за десет дни София. Слабоват и тънък, с добра усмивка, която се притаяваше в ъгълчетата на устните му, и с любопитни очи, уголемени от стъклата на петдиоптровите му очила, Джани Родари вървеше по улици и по площади. Участваше в пъстрия карнавал. Посещаваше концерти и изложби. Гледаше, слушаше и запомняше всичко, което се случваше наоколо. Детският празник беше и негово тържество.
Сцената на Народния театър беше подредена като бяла пролетна ябълкова градина. От нея се изправяха и декламираха своите стихотворения, разкази и приказки бъдещи млади писатели. След приветствията на писателите Пиер Гамара, Сергей Михалков и Асен Босев на сцената се изправи Джани Родари.
- Вие, млади приятели, днес създадохте една обратна приказка.
Салонът на театъра зашумя от детски гласчета. По редиците премина вълна от възклицания и сподавени разговори. Вълната достигна до последния ред на балкона и салонът отново се умълча.
- Казах и повтарям - родила се е една обратна приказка - продължи Джани Родари. - Вие знаете, че някога хората пожелали да построят кула, висока от Земята до Небето, нарекли я Вавилонска кула. Но се намесила зла сила и объркала езиците им. Хората не можели вече да се разбират. Всеки говорел с непонятни за другия човек думи. И така хората не довършили своя строеж. Но вашата приказка, млади приятели, е Обратна приказка на онова Вавилонско стълпотворение. Вие идвате от различни континенти и държави. Различни са дрехите ви.
Салонът на Народния театър зашумя, след което продължиха концертите, изложбите и литературните четения на асамблеята.
Така остана в съзнанието ми вълшебникът от Милано - снажен и усмихнат, вперил поглед в детските очи и готов да ни раздаде цялата своя надежда.
 
* * *

Надявахме се, че нашият приятел Джани ще се включи във Втората писателска среща под девиз "Мирът - надежда на планетата".
Надявахме се, че той ще пристигне в София за Втората международна асамблея "Знаме на мира". Уви! Роденият на 23 октомври 1920 г. в градчето Оменя - Джани Родари, почина внезапно след сърдечна операция на 14 април 1980 г.
Джани Родари, синът на хлебаря Джузепе, вече беше омесил и изпекъл своите духовни хлябове. Беше ги раздал щедро на милиони читатели по света - деца по възраст и деца по сърце.