Вълкът ръмжеше и виеше...

Разказано от Смаил Юсеинов


Бяхме на едър лов в местността "Симитчи тепе" край с. Александрово, Старозагорско. Започна гонката. Чух кучешкия лай на 200 метра пред мен. Нямах никаква видимост. Помислих, че са прасета.
Животните се понесоха надолу към дерето и аз хукнах да ги пресрещна. Пробягах 400 - 500 метра. След малко - хайде обратно нагоре. Кучетата залаяха на място. Рекох си: "Голямо животно е, щом се спря". Пак отпрашиха надолу и отново побягнах. Вече бяха много близо. Всяка секунда очаквах да видя гончетата, а дивеч не излизаше.
В този момент мернах голяма вълча глава. Умно животно. През цялото време се е движело по улея на реката и затова не го виждах.
Стрелях и усетих, че му пречупих гръбнака. Падна на пътя, но започна да придърпва с предните лапи и се хвърли в дерето. Гръмнах втори път и хукнах след него.
Вълкът започна да скимти, да ръмжи, да вие... Нещо страшно. Ехото усилваше звука. Потръпнах, кръвта ми се смрази. Наближих го на десетина крачки. Побързах с третия изстрел, тъй като едно от кучетата се готвеше да го захапе за главата. В предсмъртната си агония вълкът можеше да го убие.
Това беше вторият ми отстрелян вълк. На другия ден го претеглихме в горското в Стара Загора - 72 кг.
Не минаха два месеца и убих още един.
Приятел ми каза на майтап:
- След като имаш в колекцията си вълк, спокойно можеш да закачиш пушката на стената. В България няма на какво повече да ловуваш.

Смаил Юсеинов и 72 килограмовия вълк