Валери Петров

Лична полза

Напоследък, признавам си – в мен се ражда една
мисъл, малко себична;
от разрухата в нашата злополучна страна
полза май имам лична.
Какво стана с живота ни! Не ми се говори!
Хитреци, за които вечно няма затвори,
порнографии, подкупи, заплатени убийства,
инсталации, клоуни, идиотски шеги и с това,
дето най ти е мило, дето най ти е скъпо,
словоблудстване тъпо
със велики понятия и прекрасни идеи,
клевети за герои и венци за злодеи,
не само у нас – по петте континента
се върти тази грозна, отвратителна лента...
И от всичко това, от туй време на злоби
е, уви, мойта полза и тя в туй е, че май,
ако друг бе животът ни, то по-трудно било би,
отколкото днес е, да му кажеш: - Гуд бай!


Есен

Сред мокрите клони
вятър облаци гони,
хладно е, влажно е,
а от всичко най-важно е,
че при мисълта за туй, как е могла
тази същата есен, сега в дъжд и мъгла,
да започне с чудесен пъстроцветен разкош,
да, при тази ми мисъл и паралел един лош
ми иде на ум: яркоцветна такава
на промените наши бе и бурната слава,
а какво се получи?
          Сред мокрите клони
           вятър облаци гони.