Ваксините между митовете и фактите

В разгара на тазгодишната епидемия от морбили попадам в малък курортен град. Срещам майки с деца и питам бременна жена, която води за ръка 4-5-годишно момиченце, дали е ваксинирала голямото си дете и ще ваксинира ли нероденото според изискванията на Националния имунизационен календар. Отговаря ми, че иска да има право на избор и се нуждае от много информация. От разговора ни става ясно, че жената е висшистка, взела е и магистратура, има непрекъснат достъп до интернет и именно оттам получава информация как семейството й да живее и да се храни здравословно. Става ясно, че именно интернет подхранва колебанията й относно необходимостта от ваксиниране на децата й. Аргументът й е един от най-често срещаните напоследък: "Ами ако се разболее от аутизъм или се зарази от нещо?" На въпроса ми как са приели в детско заведение момиченцето, ако то не е имало пълния набор ваксини, жената доверява, че има познати медицински работници, които "правят компромис". Каквото и да означава това! Младата майка не се притеснява, че детето й може да зарази другите в детската градина, нито се бои, че нейното може да се зарази, ако не е ваксинирано: "Нали знам, че повечето от познатите ми родители стриктно и ненужно ваксинират децата си? А толкова ли е страшна тази болест - морбили?... Ваксините са, за да печелят производителите им", заключава жената и вдига рамене в отговор на контравъпроса ми дали фирмите няма да печелят повече от лекарства за лекуване например на детски паралич, менингит или усложненията от морбили. Става ясно, че самата 33-годишна жена като дете била ваксинирана стриктно по тогавашния имунизационен календар, но само след щателни прегледи на участъковия педиатър.

В началото на ваксинацията е английският лекар Едуард Дженър (1749-1823), разработил и популяризирал метода за ваксиниране против едра шарка (вариола). Според различни данни всеки 5-и или всеки 10-и, или дори 40% от заболелите умирали, а близо 15% от оцелелите оставали обезобразени за цял живот, а голям процент ослепявали от възпалението на роговицата, причинено от болестта. Само през 1967 г. от вариола умират 15 млн. души на планетата, но 10 години по-късно, в резултат на задължителната ваксинация, са регистрирани последните случаи на едра шарка, а на 8 май 1980 г. СЗО обявява окончателното унищожаване на вируса. В България заболяването е унищожено още през 1928 г., след като през 1903 г. ваксинацията у нас става задължителна според изискванията на Закона за общественото здраве.
До този щастлив край се стига благодарение на наблюденията на д-р Дженър, че хората, заразени с кравешка сипаница, не заболяват от едра шарка. 1796 г., когато той прилага на практика наблюденията си, като ваксинира 8-годишно момче, се смята за начало на ваксинирането. Самата дума ваксина е измислена от Дженър, а коренът й идва от латинското название на крава. Дженър не е популяризирал дейността си безпрепятствено - гласове против ваксините е имало и преди повече от 200 години, и все пак ваксинирането става политика на много държави.
Любопитната история на ваксината против детски паралич разказва за ДУМА д-р Христо Одисеев. В периода на Студената война двама смели мъже и големи учени - американецът Алберт Сейбин и руснакът Михаил Чумаков, с голям риск за собствените си съдби, завързват сърдечна дружба и в тясно сътрудничество създават "оръжие" срещу опасната болест. В това време Салк работи върху убита с формалин ваксина, а Сейбин - върху жива. Вирусологът Чумаков, преодолявайки неимоверни трудности, съдейства в СССР ваксината на Сейбин да намери приложение.
Сега инфекцията е изкоренена в почти всички страни на планетата. Докато през 1988 г. в света са регистрирани 350 000 деца, засегнати от болестта, през 2011 г. са 650 болни, а т.г. до април - само 47. Единствени огнища се появяват в Афганистан, Пакистан и Нигерия. Полиомиелитът (детски паралич) като вариолата е остро вирусно инфекциозно заболяване при хората, като засяга преди всичко деца между 1 и 5 г. Заболяването протича тежко, причинява възпалителни изменения на сивото вещество на гръбначния мозък, атрофични парализи. Характеризира се с висока смъртност. В България след въвеждането на масова имунизация през 1959 г. заболеваемостта рязко спада, а последният случай на полиомиелит е регистриран през 1970 г., след което има два "пробива" от неимунизирани или непълно имунизирани деца: през 1991 г. след внос на див полиовирус първи тип от Таджикистан и през 2001 г. от Индия... М.г. случаите на див полиовирус намаляха от 650 през 2011 г. до 223. Сега световните лидери подкрепят нов 6-годишен план (до 2018 г.) за свят без детски паралич.

5 майки създават Национална асоциация за борба с менингита

в Америка - всяка от тях или е загубила детето си вследствие на болестта, или то живее с тежки увреждания. Ваксината и отговорното отношение на родителите може да предпази децата, казва една от тях - Лин Бозоф, чийто 20-годишен син е починал от менингококова инфекция. Не съм допускала, че такава трагедия може да засегне семейството ми и затова искам да предпазя други от нея, казва Лин. Тя вече е убедена, че колкото повече деца са ваксинирани и имат имунитет към дадено инфекциозно заболяване, толкова по-сигурно е, че ако едно или две деца се разболеят, болестта няма да се разпространи. Според Лин е безотговорно, ако родителите си кажат: "Другите са ваксинирани и моето дете няма как да се зарази, защо да го бода напразно?"
На латински думата менингит означава възпаление на мозъчната обвивка на главния и гръбначния мозък. Това е инфекциозно заболяване, което се развива изключително бързо и често завършва със смърт. При 25% от оживелите остават трайни мозъчни увреждания, умствено изоставане, глухота и др., обяснява проф. Мира Кожухарова. В съвременния вариант ваксината срещу менингококов менингит е добавена към комбинираната ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит. Така с едно убождане детето може да бъде предпазено от 5 заболявания. Срещу друг тип менингит, причиняван от стрептококус пневмоние, е ефикасна друга ваксина - пневмококовата. Тя е включена в задължителния имунизационен календар през април 2010 г., безплатна е за всички деца в България и се поставяу когато детето е на 2, на 3, на 4 и на 12 месеца.

Мечешка услуга

За да бъде изписано от родилния дом новородено, до 48 часа след раждането трябва да му бъдат направени определени ваксини, в противен случай НЗОК не плаща на болницата клиничната пътека. Сред тях е и ваксината срещу хепатит Б. Тя е получена посредством рекомбинантна ДНК технология, т.е. в нея няма вирус на хепатит Б. Декларация за информиран отказ подписват нежелаещите да имунизират децата си, а болницата взема парите си по пътеката. Заради тази тенденция например в Бургаско близо половината деца са без задължителните първи ваксини, коментира д-р Кунчев. В момента МЗ събира информация за откази от имунизация на новородени в родилни заведения и извън тях. Обобщаването и систематизирането на данните ще помогне за определяне на приоритетите в имунизационната политика.
Една от първите в живота на българските бебета ваксина е срещу хепатит. Тя е в задължителния имунизационен календар от 1992 г. Заболелите от този хепатит от около 2300 през 1992 г. намаляват на по-малко от 500 през 2011 г. След преболедуване от хепатит Б в организма се изработва траен имунитет, който не позволява повторно заразяване до края на живота. От ваксина не се нуждаят и хора, които са хронични носители на вируса на хепатит Б, защото ваксината е предназначена за здрави хора, несрещали се с този вирус. Препоръчително е преди ваксинация пациентът да бъде изследван за наличие на anti-HBs antigen в организма му, за да се прецени дали е необходима ваксинация. Имунизация срещу хепатит Б трябва да се прави и на всички новопостъпващи на хемодиализа.
 
Усложнения

Докато всеки стопанин на домашен любимец с охота го ваксинира, колкото и пари да струва това, в колебанията си родители често рискуват здравето на децата си. Противниците на ваксинирането на деца стават все повече и по-агресивни и у нас. Най-малко ваксинирани деца има сред ромите, които са около 10-12% от населението на страната ни, но близо 50% от децата, подлежащи на имунизации, са роми. По-голяма тревога у здравните власти обаче будят свръхинформираните и високообразовани майки, които отглеждат децата си в големи градове. Аргументите им срещу ваксините са, че те може да причинят увреждания (69% от анкетираните), претоварват имунната система (49%), детето не е в риск от заразяване (37%), заболяването не е опасно (21%), ваксините може да не действат (13%). Голям е процентът и на противниците на поливалентни ваксини. Но според световната медицинска общност бъдещето е на комбинираните ваксини, които имат същия ефект като моноваксините, но са по-безопасни и се прилагат с по-малко убождания, обяснява д-р Радосвета Филипова, началник отдел "Надзор на заразните болести" в МЗ.
В Държавен вестник, бр. 47 от 28 май 2013 г., са обнародвани изменения в Наредбата за имунизациите. Утвърден е нов образец на Книга за регистриране на профилактичните имунизации и реимунизации, въвеждат се и нови образци на отчетни документи, създаден е списък на нежеланите реакции вследствие поставянето на ваксината. На незабавно съобщаване и проучване подлежат всички сериозни нежелани реакции, възникнали до един месец след ваксинацията.
Теоретично детската имунна система може да отговори на 10 хил. ваксини, казва доц. д-р Ралица Георгиева - неонатолог. Тя пояснява, че при заболяване от дифтерия 1 от 15 деца умира, но след ваксини срещу дифтерия и срещу хепатит Б 1 от 10 деца може да получи зачервяване на мястото на убождане и оток. При ваксина срещу менингит зачервяване на мястото на убождане получава 1 от 5 деца, а температура може да вдигне 1 от 50.