Вагнеровият фестивал на Софийската опера през 2027 г. с премиера на десета опера

Вагнеровият фестивал в София е сред най-разпознаваемите оперни събития в Източна Европа и рядък пример за това как една културна инициатива може постепенно да се превърне в международна визитна картичка на цял град.
Организиран от Софийската опера и балет, фестивалът е неразривно свързан с името на нейния дългогодишен директор Пламен Карталов - режисьора, който превърна Вагнер в една от емблемите на българския оперен театър, посочват от операта.
Днес проектът вече не може да бъде описан само като фестивал. Той е цялостна Вагнерова линия в репертоара на Софийската опера, изграждана повече от десетилетие. Девет заглавия са реализирани, а десетото - "Нюрнбергските майстори певци", предстои.

Програмата 

Премиерата на "Нюрнбергските майстори певци" във версия за Миланската Скала от 1889 г., подготвена от Джакомо Пучини, ще се състои на 28, 30 май и 3 юли.
От 26 юни до 1 юли ще бъде представена тетралогията "Пръстенът на нибелунга": "Рейнско злато" (26.06), "Валкюра" (27.06), "Зигфрид" (29.06), "Залезът на боговете" (1.07).

Историята

За 200-годишнината от рождението на Рихард Вагнер през 2013 г. Карталов избира да я отбележи по най-амбициозния възможен начин - с поставянето на цялата тетралогия "Пръстенът на нибелунга". Проектът е замислен не като еднократна продукция, а като четиригодишен процес: "Рейнско злато" (2010 г.), "Валкюра" (2011 г.), "Зигфрид" (2012 г.), "Залезът на боговете" (2013 г.). Първият Вагнеров фестивал на Софийската опера е от 22 до 29 юни 2013 г. 
След "Пръстена на нибелунга" Софийската опера постепенно разширява Вагнеровия си репертоар. Към четирите части на "Пръстена" се добавят: "Тристан и Изолда" (26.02.2015 г.), "Парсифал" (4.07.2017 г.), "Летящият холандец" (8.07.2022 г.).
Следващата голяма годишнина на Рихард Вагнер през 2023 г. беше отбелязана с изцяло нова продукция на тетралогията "Пръстенът на нибелунга", както и с грандиозен Вагнеров фестивал от 8 до 30 юли, представящ всички седем заглавия от репертоара на Операта. В Софийската опера бяха добавени още две творби: "Лоенгрин" (13.06.2024 г.) и "Танхойзер" (26.06.2025 г.). Така днес Вагнеровият репертоар включва девет заглавия.
Предстои голяма крачка - "Нюрнбергските майстори певци", едно от най-мащабните произведения на Вагнер. Подготовката изисква огромен певчески състав, сложна оркестрова партитура и значителен сценичен ресурс. Именно затова спектакълът е планиран като дългосрочен проект. Но тази постановка има и още една необичайна особеност.

Пучини и "Майстерзингерите" в "Ла Скала"

Софийската опера ще се обърне към историческата италианска версия на "Нюрнбергските майстори певци", подготвена от младия Джакомо Пучини за премиерата на произведението в Миланската "Ла Скала" през 1889 г.
В края на XIX век издателят Рикорди придобива правата за изпълнение на Вагнер в Италия и за първата постановка на "Майстерзингерите" в "Ла Скала" възлага на младия Пучини да подготви италианското издание. Пучини прави необходимите съкращения и адаптации, включително преработки на някои арии. Оркестрацията е поверена на Франко Фачо, който е свързан с Байройтската традиция. Премиерата в Милано се състои на 26 декември 1889 г. - исторически момент, с който Вагнер окончателно навлиза в репертоара на "Ла Скала".
Така бъдещата Софийска постановка ще направи своеобразен мост между три културни столици и три различни епохи: Байройт на Вагнер, Милано на Пучини и съвременна София.
Именно тази подробност придава на десетото заглавие особена концептуална стойност. То не е просто поредната опера на Вагнер в София, а връщане към конкретна глава от историята на европейското музикално наследство.

Публиката

С времето Вагнеровият фестивал започва да привлича публика отвъд България. Сред международните посетители са почитатели на Вагнер от Германия, Австрия, Италия, Великобритания, Исландия, Австралия, Китай и САЩ. Тук се появява един от най-важните признаци за превръщането на фестивала в бранд: хората започват да пътуват до София заради самия Вагнеров проект.
Това е качествено различно от традиционната фестивална публика. При обикновено културно събитие зрителят избира между предложенията в града. При специализирания фестивал той може да избере самия град заради събитието. София постепенно влиза именно в тази категория.
Паралелно с това Софийската опера представя Вагнеровите си спектакли и извън България. Гастролите в Германия, Русия, Словения, Хърватия, Италия, Северна Македония допринасят за международното позициониране на театъра с устойчив Вагнеров репертоар. Така се оформя двупосочен модел: чуждестранната публика идва в София, а Софийската опера изнася своя Вагнер извън София.
Вагнеровият репертоар не може да бъде изграден за един сезон. Необходим е натрупан опит - певчески, диригентски, оркестров, режисьорски и технически. Всяка следваща постановка стъпва върху знанията, натрупани от предишната. Така се създава не просто спектакъл, а школа, заявяват от Софийската опера и балет.
От "Пръстена на нибелунга" до "Нюрнбергските майстори певци" - това е история не просто за Вагнер. Това е история как една опера изгражда школа, как една школа изгражда репертоар, как репертоарът изгражда публика, а публиката - международна репутация, добавят от екипа.