В здравата прегръдка на Камерън

Икономист

На общите избори на 7 май Дейвид Камерън даде на партията си първото й мнозинство в парламента от 23 години насам. На следващия ден той направи нещо също толкова важно и изненадващо: извади правилните поуки от победата си.
Предизборната кампания на премиера бе солидна и невпечатляваща, с акцент върху стабилността и компетентността. Разтревожени от икономическите инстинкти на опозиционната Лейбъристка партия и възможното й разчитане на шотландските националисти за управлението, гласоподавателите надлежно се насочиха към Консервативната партия. Верен на скромния мандат, който му бяха дали, Камерън говореше как ще осигури "добър живот" на британците, обещаваше професионално обучение и жилищно строителство и хвалеше обединяващата традиция на партията си за "една нация".
Той също така съживи първоначалната мисия на управлението си. Торите бяха отчаяни, когато той ги оглави през 2005 г., след три изборни поражения и три предишни смени на лидера, откакто партията бе печелила избори. В очите на избирателите тя все още бе твърде темерутска, елитаристка и дясна, за да й се поверява управлението на Великобритания.
Камерън се захвана да промени това. Той искрено заговори за защита на околната среда и повишаване на националното щастие. Тази негова бодряшка политика на подобряване на качеството на живота обаче започна да изглежда ексцентрична след финансовата криза, с рязкото покачване на безработицата и държавния дълг. Мнозина консерватори обвиниха неговото повърхностно и тенденциозно послание за неуспеха си да спечелят мнозинство на изборите през 2010 година. В последвалата управленска коалиция центристките либералдемократи с техния екологичен уклон и социален либерализъм накараха консерваторите да изглеждат в най-добрия случай като скучни счетоводители, а в най-лошия - като "злодеи". Програмата на торите за модернизация бе замразена.
Освободен от сложностите на коалицията, Камерън сега изглежда вади тази програма от фризера - и прибавя елемента със стандарта на живот, който наивно липсваше в първоначалната й версия. Новият фокус е очевиден в изказванията на високопоставени консерватори. Всички сега набутват "едната нация" в изявленията си.
На първото заседание на кабинета си Камерън каза, че приоритетът му ще е да намери практични начини да подобри живота на хората. Ръководните му принципи, добави той, ще са "истинската социална справедливост и същинското състрадание".
Някои от премиерските назначения сочат в такава посока. На 8 май той направи либералния финансов министър и съавтор на политическата му програма Джордж Озбърн първи министър-вицепремиер във всяко отношение, освен в названието. След това повиши реформистките съюзници на Озбърн, включително Саджид Джавид, който стана министър на бизнеса. Робърт Халфън, поборник на работническия грубоват консерватизъм, бе награден с първата си министерска длъжност.
Един от първите приоритети на Камерън е да удвои периода на безплатни детски грижи от 15 на 30 часа седмично. В речта си на 8 май той приветства схемата на Озбърн за подобряване икономическото състояние на северните английски градове (които продължават да са нежелани места за предизборни посещения на торите) и подсили това, като направи яркия привърженик на децентрализацията Грег Кларк министър за местното управление.
Той обещава да задържи Шотландия в състава на Обединеното кралство, като й даде "правителството с най-широки делегирани правомощия в света".
Тепърва ще се разбере дали Камерън може да поведе партията си по този приятно слънчев път. Консерваторите имат мнозинство от само 15 души - по-малко от броя на депутатите, които искат да се наблегне на традиционни десни приоритети като престъпността, имиграцията и Европейския съюз. Някои вече започнаха да мърморят по последното. Предстояща битка за непопулярни отсъждания на Европейския съд за правата на човека само ще разпали десетилетната обсебеност на торите към Европа, макар и съдът да е отделен от ЕС. В момент, когато депутатите стават все по-независими и своенравни (в последния парламент имаше повече бунтове от всеки друг от 1945 г. насам), това не предвещава нищо добро за плана на Камерън да убеди избирателите, че партията му се е променила.
Засега обаче премиерът е в радващо силна позиция. Със заминаването на либералдемократите той има повече постове за раздаване. Може да движи управлението, без да преговаря с коалиционните си партньори. И ако въпреки усилията на своенравното крило на партията постигне успех, може да отвори партията си към нови слоеве избиратели отвъд традиционните й южни крепости на средната класа. Лейбъристката партия е потъпкана, чакат я месеци вътрешни дебати и може да се килне наляво. Либералдемократите са сведени до дребно травмирано кочанче. Центърът е свободен за който го поиска. Десетилетие след като за пръв път му хвърли поглед, Камерън има възможност да го вземе.