В царството на глухарите

Всеки запален ловец би искал да има в трофейната си колекция поне един глухар. Горският трубадур е достойна украса за ловния кът заради  екзотичната му осанка и заради изключително емоционалното преживяване при неговото трудно добиване. Дори самият факт, че той може да бъде отстрелян само веднъж в годината, е достатъчно предизвикателство. Разрешени за ловуване са единствено мъжкарите и то по време на брачния период.
Сватбуването започва през март, при по продължителна зима през април, и продължава до края на май.
България е сред страните в Европа, които все още могат да се радват на стабилна популация на глухари. През последните години тук са преброени около 2000 птици. Те обитават отдалечени борови и борово-смърчови гори (рядко смърчово-букови) в планините Рила, Пирин и Родопите на височина от 1200 до 2000 м. Единични находища има в Стара планина и Витоша.
Ловуването на глухари е малко скъпо удоволствие. За да притежавате трофея, трябва да си приготвите 1000 евро. Иначе на концерта на царя на боровите гори можете да минете и гратис. Достатъчно е да ви заведат на токовището - мястото, където глухарът изпълнява своята брачна серенада и се извършва сватбеният ритуал.
Всъщност горските трубадури стават жертва на любовната си песен. Заслепени от желанието да впечатлят женската и да я спечелят за великото тайнство - оплождането, те пеят до оглушаване и забравят предпазливостта си. Глухарите спазват строга йерархия - най-силният, обикновено най-старият, петел заема центъра на токовището, а останалите са встрани. Между мъжките често се водят ожесточени двубои за партньорката. Победителят си избира високо дърво с дълги клони в края на полянката. Долита на него вечерта и в ранните утринни часове, когато другите горски птици още не са се събудили, започва да токува (да пее).
Песента му е много тиха и се чува на не повече от двеста метра. В царството на глухарите се влиза като в храм - тихо, спокойно, бавно. Ловецът трябва да заеме удобна позиция три-четири часа преди разсъмване и да се доближи на двадесет-тридесет метра до птицата, за да се наслади на прекрасната серенада и да издебне момента на точния изстрел.
Песента на трубадура трае само десетина минути и е на три фази - чукане, плюкане и брусене. Първата част наподобява чукането на сухи клони. Ако е обезпокоен от подозрителен шум, той чука десет-петнадесет минути. Кокошките идват още в самото начало. Едва когато се увери, че всичко е спокойно, от гърлото му се изтръгва звук, подобен на отпушване на бутилка с шампанско. След плюкането се чува стържещ звук като точенето на коса с брус. По време на брусенето, което трае само няколко секунди, ушите на птицата се запушват и тя не чува нищо. Вероятно оттам идва сравнението на влюбените с глухарите. Остава само да се натисне спусъкът и неподвижната мишена да тупне глухо на земята.
Ако петелът не е улучен, той не чува гърмежа и няма да отлети. Това дава шанс на ловеца за втори изстрел. Стреля се обикновено с патрони 5/0 до 8/0, а най-добре е с 6/0. Подходяща е и ловна карабина 22 калибър.
Ловът на глухари е бил любимо занимание на цар Борис ІІІ. Неслучайно повече от царските резиденции и ловни хижи - Беглика Царска Бистрица, Овнарско, Саръгьол - са били край токовищата в планините Рила и Родопите.
Чуждестранните ловци и българските бизнесмени често избират Беглика за лов на глухари. Лятото тук е прохладно, а зимата - мека. В района се намира единствената дивечовъдна станция. Ловният дом "Синият залив" на брега на язовира разполага с уютни стаи и ресторант.
Риболовът е другата атракция за търсачите на силни усещания, избрали този живописен кът на Родопите. Брането на гъби, малини, боровинки и билки е приятно занимание за цялото семейство.