В търсене на малкия принц

Преди 75 години години един писател така и не се завърна от небето. Остана там, при своя малък принц. Сред звездите. Дали двамата са при капризната роза и двата вулкана, дали заедно продължават да обикалят планетите и да се чудят на порасналите хора.

Немски изтребител прекъсна полета на необикновения писател пилот. Макар че бяха открити отломките от самолета, много французи и досега вярват, че Антоан дьо Сент Екзюпери просто е изчезнал. Като своя герой.

Но и това не е вярно. Антоан дьо Сент Екзюпери не може и няма как да изчезне.

Той не ни остави много на брой книги. Но една от тях - "Малкият принц", е любима на хора от цял свят и от различни поколения. Защото това е книга за нещата, заради които си струва да живеем. Книга с разсъждения за света и хората, които го населяват, но през невинния учуден поглед на едно дете. Книга за непорастване. Книга за мечтатели. 

Да, наистина, всички възрастни са били деца... но само някои го помнят.

И днес сме загубили детското в себе си. И не само детското, но и човешкото. 

Защото свикваме да броим пари вместо звезди. А звездобройците наричаме луди. Защото твърде рядко имаме време да гледаме слънчевите залези. Защото опитомяваме чувствата си, а не хората, които искаме за приятели. И не хората, които са единствени на този свят за нас. 

И въобще - имаме ли истински приятели в свят, в който всичко е подчинено на парите. Или ги измерваме чрез харесванията в социалните мрежи. Или доколко биха ни били полезни. 

Най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите. 

Обаче днес сърцата ни са слепи. И няма как да видим съществените неща в свят, където всичко изкусно се пресмята. Планетите, през които минава Малкият принц, разкриват различни човешки недостатъци: властолюбието, суетата, пиянството, алчността, сервилността, тесногръдието. И всеки живее на собствена планета, ограничен малък свят, в който битува. И няма приятели.

Но нима можеш да живееш, без да обичаш другите? Достатъчно ли е да пресмяташ всичко - сухо и логично? Може ли всеки ден единствено и само да правиш сметки. Казваме: "Аз съм сериозен човек." И го смятаме за нещо положително. Но за Малкия принц това означава скучен. Никога да не погледнеш звезда, никога да не помиришеш цвете, никога да не се влюбиш.

Препрочитайте тази книга. И всеки път ще откриете все нови и нови неща. Но най-важното е детският поглед да бъде коректив в нашия живот. 

Защото съхранявайки детето в себе си, ще разберем, че детският поглед е не просто най-чист, но и най-мъдър.