В сянката на гениалността, или странностите на повелителите на словото

Колкото повече човек чете, толкова по-натрапчива може да е мисълта, че прочутите писатели, особено класиците, са някакви благи и богоугодни личности, познали мъдростта на живота и прекарали дните си в безгрижие и покой, в търсене на поредна муза или перманентно вдъхновение за създаването на нова книга. Но почти всички забравят, че дори великите всъщност са обикновени хора и нищо човешко не им е чуждо. Същевременно те са творци, а креативните индивиди винаги изпъкват с неординерно поведение и склонност към екстравагантни постъпки. Някои от странностите може да се сметнат за доста мили закачки, други пък са напълно достойни да оглавят листата с най-неочакваните особености във вселената.

Едгар Алан По цял живот се страхува от тъмното. Вероятно сред причините за възникването на тази фобия е фактът, че като малък бъдещият писател често може да бъде видян на местното гробище. Школото, в което е записан, е толкова бедно, че не за всички ученици има учебници. Находчивият преподавател по математика решава да провежда заниманията сред... могили. Всяко дете трябва да избере надгробен паметник и да пресметне колко години е живял починалият. Явно именно в този детайл от биографията на По се крие отговорът на въпроса как обикновено американско момче се превръща в автор на едни от най-мрачните и изпълнени с мистерии зловещи разкази в световната литература.
За Виктор Юго пък се знае, че когато пише "Парижката Света Богородица", подстригва половината от косата, както и част от своята брада, а ножицата изхвърля през прозореца. Известният френски романист го прави, за да не се разсейва и да не му хрумне да излезе някъде: така упорито работи над творбата, че не забелязва кога се връща към предишния си външен вид. Има още една легендарна случка, свързана с Юго. Авторът на "Клетниците" иска да разбере как творбата му се приема от читателите и през 1862 г. изпраща на издателя си телеграма, която съдържа само символа "?". И получава съответния отговор: "!". Тази кореспонденция остава в историята като най-кратката в света.
На великия Лев Толстой пък принадлежи толкова странен почерк, съдържащ такава плетеница от условни знаци и допълнения, че само съпругата на автора на "Война и мир" София Андреевна може да разчете написаното. Известният италиански психиатър Чезаре Ломброзо анализира драсканиците на главата на руската литература, без да знае на кого принадлежат, и заключава, че са направени от лека жена с психопатия (антисоциално личностно разстройство).
Прочутият Марк Твен остава в историята и като американски писател с най-странно чувство за хумор. В свободното си време бащата на "Приключенията на Том Сойер" обича да изпраща в различни вестници опровержения за своята кончина. Нещо от сорта на "Слуховете за моята смърт са силно преувеличени". В края на краищата Марк Твен до такава степен досажда на редакторите, че те се наговарят да допълват тези съобщения на писателя с думите "За съжаление".
С думи обича да играе и Антон Павлович Чехов. В кореспонденцията към съпругата си Олга Леонардовна Книпер класикът на световната литература освен стандартни комплименти и нежни думи, употребява и доста необичайни обръщения: "куче", "змия", "актриска" и дори "крокодил на моята душа".
Освен общоизвестните факти за носителя на "Пулицър" (1953) и Нобелова награда за литература (1954) за повестта "Старецът и морето" съществуват и няколко по-пикантни истории, свързани с Ърнест Хемингуей. Прочул се с журналистическите си военни репортажи и като талантлив писател, авторът на "Сбогом на оръжията" остава в историята не само с романите и разказите си, но, за съжаление, и като алкохолик, и самоубиец. Странно е, но един от най-значимите американски писатели е страдал и от пейрафобия (страх от публични изяви). Освен това Хемингуей не вярва на похвалите дори на най-искрените си читатели и почитатели. И на своите приятели не вярва. Не всички знаят и за слабостта на писателя към котките, като винаги в дома му има поне няколко. Веднъж получава като подарък пухкав екземпляр от породата мейн-кун с генетична мутация - има шест пръста на лапата. Хемингуей се превръща в един от най-прочутите привърженици на полидактилните домашни любимци. А след смъртта на писателя през 1961 г. бившият му дом в Кий Уест, Флорида, е посещаван не само от желаещите да усетят гениалния дух на американския автор, но и от туристи, привлечени от факта, че в къщата продължават да живеят около 50 представители на следващите поколения на котките на Хемингуей (половината от които са полидактилни).
Знаменитият френски автор Оноре дьо Балзак се труди над романите си само през нощта. Нужни са му точно 6 свещи, а щорите на прозорците държи да са плътно затворени, за да не прониква отвън и един лъч светлина. Бащата на "Шагренова кожа" смята, че тъкмо неограничената, безпределната тъмнина дава възможност и вдъхновение за истинска работа. Балзак дори се изхитрява да мести стрелките на часовниците, за да превърне деня в нощ.
Най-прочутият френски майстор на късия разказ Ги дьо Мопасан неведнъж признава, че му е неприятен един от най-популярните символи на Париж - Айфеловата кула. Въпреки това авторът на "Бел Ами" всеки ден обядва в ресторанта, разположен в най-известната извисяваща се конструкция в цял свят. Обяснението е изключително логично: само оттам не се вижда кулата, наричана от мнозина по онова време "трън в очите" и "черно грозно петно". Мопасан определя конструкцията като висока и мършава пирамида от железни стълби с по-скоро тромав и гигантски скелет, чиято основа сякаш е направена, за да носи ужасен паметник на Циклоп, а оттам се проточва в смешен и тънък профил на заводски комин". Любопитно е също, че голяма част от парижката общественост от края на ХIХ век вярва, че трябва само двайсетина години да "изтърпят" проекта на известния инженер Густав Айфел.
Не толкова отдавна - през 70-те години на миналото столетие, американски издатели смятат за проява на лош вкус писателите да пускат повече от една книга годишно. Именно заради този факт изключително продуктивният Стивън Кинг започва да подписва някои свои произведения с псевдонима Ричард Бакман. Но през 1984 г. неизвестен продавач в малка книжарница не само забелязва приликата в литературните стилове на двамата, но и открива в Библиотеката на Конгреса запис, че именно прочутият автор на романи на ужаса пише не само като Кинг, но всъщност стои и зад името Бакман. Издателите веднага са уведомени, а самият основоположник на хоръра в американската литература лично се обажда по телефона на досетливия книжар и му предлага да напише разобличаваща статия, като дори се съгласява да му даде интервю. Историята завършва със съобщение, информиращо читателите за смъртта на Ричард Бакман от "рак на псевдонима"...


Едгар Алан По


Виктор Юго


Лев Толстой и съпругата му София Андреевна


Ърнест Хемингуей


Марк Твен


Чехов


Стивън Кинг