В София Роджър Уотърс събори поредната стена

За първи път рекламен анонс не излъга. Наистина, в петък вечерта публиката в българската столица стана свидетел на "най-грандиозния спектакъл в историята на рок музиката". Един артист, философ и велик творец - Роджър Уотърс, накара хиляди зрители (не само от България) да се насладят на изкуство от най-висока класа, съчетало хуманни послания с перфектни изпълнения и най-модерни технологии.
"Стената" (The Wall) на "Пинк Флойд" дойде в София 34 години след издаването на албума и 23 - след паметния концерт в Берлин, организиран от бас китариста на култовата група. Въпреки видеозаписите от други градове и едноименния филм на Алън Паркър (1982), десетките хиляди зрители на Националния стадион "Васил Левски" в София останаха изумени от впечатляващия мащаб на спектакъла, синхрона на музиканти и мултимедия, на ефекти и макети (разбиващ се самолет, надуваеми фигури и прословутото прасе...).
Но по-важното и трудно постижимото е това, което Роджър Уотърс ни накара да почувстваме - с музиката си, както и темите и ценностите, за които да се замислим - с текстове, символи, анимация, думи... С изображенията и имената на десетки загинали в различни войни по света, включително и българин... С ролите, в които се превъплъщава, за да критикува военните режими, консуматорското общество и комерсиализма в съвременния свят.
"Здравейте, добре дошли, много съм щастлив да бъда тук", рече Уотърс на трудния за него български. Подкани за аплодисменти за 15-те деца, излезли на сцената по време на изпълнението на "Another Brick In The Wall (II)". Почете младия бразилски емигрант Жан Шарл де Менезес, застрелян през 2005 г. от полицията в Лондон с недоказаното подозрение, че готви терористичен акт. И допълни: "Искам да посветя този концерт на борбата на семейството му за истината и справедливостта. И на всички жертви на държавния тероризъм по целия свят."
Знаем, изречените и изписаните български думи не са само жест на уважение към домакините. Роджър Уотърс винаги търси и добавя в спектакъла си нещо от актуалния живот на съответната страна. И, макар и с усилие, иска директно да произнесе най-важното, което да стигне до всички, без преводач...
Е, сигурно ще има и хора от публиката, които ще подминат дълбоките послания, а ще запомнят онази вечер само с броя "тухли" на импозантната бутафорна стена или с изписаната дума "Оставка". Други пък ще отнесат не друго, а... тематична тениска, купена от сергията пред стадиона. Което доказва обоснованото предположение, че някъде у нас остават още много стени за разбиване. И кой знае докога те ще трябва да чакат своя Роджър Уотърс...


Музикантът свири на няколко инструмента, но най му прилягаше китарата
Снимка Благовеста ЦВЕТКОВА