09 Декември 2019понеделник20:03 ч.

В Сърбия знаят... защо

От Ниш до Белград - с нещо, казано наум по най-различни поводи

/ брой: 219

автор:Бойка Асиова

visibility 4588

Отвсякъде ни заливат тревожни новини за Сирия. Та, сетих се за Сърбия. За едно чудесно пътуване по тази наша съседка. За която не пропускаме да се изфукаме как сме ги напердашили край Сливница, пък те ни псуват на поразия заради нашия флирт с Америка.
Та, да си турист в Сърбия е хубаво. Красота и забележителности бол. По улиците срещаш ведри лица. Отвсякъде струи жизнелюбие. Тихо не е, мирно е. Покрай пътищата - поле, стопанисвано. В делник хората отиват и се връщат от работа. По неделно време сватби, кръчми, плескавици, Ноле Джокович...
 
Страст и тръпка


Да речеш, че война не е имало. Ама те си знаят. Казват, че споменът за нея непрекъснато се завръща. Внезапно и по различен начин. Този път се завърнал от признанията на убиец. "Махни се от нас" - сочи ми един гражданин заглавие във вестник. Убиец, вдъхновен от сръбски националист. А Сърбия е със статут на кандидат-член на ЕС. Та някакси лошо. Излагаме се.

Пристигаме в Ниш


Eбем ти град с три букви, казват с дълбоко презрение съседите от Лесковац. Щото пък те имат фестивал на скарата. Тяхната плескавица е в списъка на Гинес. А в Ниш отглеждат сал един пипер. Едно дете вика на майка си:
- Мамо, мамо, виж, комшиите ядат месо.
- Ако, сине, пада им се, щом не садят пипер.
Единствен паметник в света, сочи ни нашият гид към кулата от човешки черепи. Оттук натам ще знам, че в тази земя, и тя колкото една човешка длан, всичко е уникално.
Когато Нишкият Хуршид паша разбрал, че въпреки че спечелили позиция на хълма Чегар, загинали общо 3000 сърби, но и двойно повече османлии, наредил да се съберат главите на сръбските войници, да им се одере кожата, черепите да се зазидат в кулата, а кожите да се напълнят с памук и изпратят в Цариград. Този паметник е чучнат по пътя от Белград за Цариград като предупреждение към онези, които надигат глава. Годината на бунта е била 1809-а.
 
Пътуваме край планината Витлич

 - българската Швейцария. Там, на билото й, Щастливеца е извикал: "Какво? Швейцария ли!" Ние сме оттатък Витлич, сърбите са отсам. Или обратното, зависи от гледната точка. От два дола дренки сме.
Днешният Ниш е с 270 х. жители. Гордеят се с музея Медияна от 1937 г. Мозайки, подово отопление. Лятна вила на Константин Велики, роден тук през 247 г. Екстри от отдавнашно минало.
Една довчерашна гордост е била тяхното предприятие за електронни изделия, най-голямото в бранша за цяла Югославия. В него са работили 22 х. души, сега работят 1000... без заплата, вметна водачът ни.
За Ниш са загинали 3000 българи, двама съветски и нито един сърбин. Това е октомври 1944 г. Очевидно този "комплимент" от туристическата беседа е специално за български групи.
Завиваме за Горни Адровац. В края на селото е черквата на... Вронски. Да, същият, героят на Толстой от "Анна Каренина". Храмът е построен в памет на Николай Николаевич Раевски и е повторение на черквата "Св. Троица" от село Воровка в Киевска губерния, където полковникът е кръщаван. Доброволец в Руско-турската война в 1876 г., на 20 август шрапнел уцелва на това място руснака и тук е погребан. След войната майка му пристига от Русия, дълбоко религиозна и в тежка скръб, събира костите на сина си и ги занася в родината му. Сърцето погребва в манастира "Св. Роман" в Сърбия.
Знае се, че този доблестен мъж е бил прототип за Лев Николаевич на неговия герой граф Вронски. Черквата е построена през 1903 г. с пари от семейството на загиналия, донесени в Сърбия от жената на неговия брат.
Новите "заселници" в черквата са 44 души, портретите им са наредени под формата на кръст. Загинали в Косово през последната война. Която уж вече е забравена, пък все витае някъде наоколо. Защо ли са загинали тия 44 мъже?
Минахме река Южна Морава, която при манастира "Свети Роман" се слива със Северна Морава. Като мъничък контрапункт на околната красота, на моста забелязвам раздърпан плакат - "За Сърбия! Знаеш защо". Щом си знаете защо, сте щастливци! - казвам си на акъла.
В двора на манастира, който е почти на хиляда години, е онази плоча, под която лежи сърцето на руския полковник, доброволец, воювал на страната на сърбите. Загинал е и може би щастливо усмихнат, защото... е знаел защо. Умира за свободата на един славянски народ.

-- -- --

Белград. Хълмът Дедине. Баровският квартал. Къщата на Цеца Величкович, съпруга на Аркан, посочи ни екскурзоводът сграда, напъваща се да прилича на гръцки храм. Мъча се да извикам в съзнанието си снимката, на която нашият бивш премиер и вечен мъжкар Б.Б., притиснал я, гледа сластно в църни очи. Човекът ни осведоми: Някогашната аристокрация е оставила на града 3 училища, Дом за стари хора, Дом за сираци. Днешната няма да остави нищо, защото си държи парите на острови с неизвестни имена. И ваште ли, бе? - рекох си на акъла.
Нови Белград. Ул. "Зоран Джинджич" - 20 банки, Уолстрийт на Сърбия. Убиха го членове на мафията, свързани с тайната полиция. След две-три години ги хванаха и осъдиха на по 40 години затвор, похвали се човекът от съдебната система и борбата с организираната престъпност. Пак си рекох нещо на акъла... Ама няма да кажа какво.
Последните четири етажа на телевизията са на дъщерята на Милошевич. Падат 4 бомби, разлетяват се само стъклата. А не като Кулите близнаци в САЩ, прибавя нов щрих към сръбската национална скромност гидът. Е, как!
Ето го и Бранков мост. На пазара на всеки град хората имат естествено поведение и трябва човек да позяпа. Виждаш какво ядат тукашните хора, кое колко струва, кой по колко купува, как си хортуват помежду си. Докосваш нравите.
"Св. Сава" пред нас се възправи бяла и внушителна, вътре още по-впечатляваща с мащаба си. Това е най-голямата християнска черква, която се строи в света. По-голяма от "Христос Спасител" в Москва, подчерта нашият домакин и похвали Светия им синод за този му размах. Без да подозира, че сред нас е един мъж, който поради своята интелигентност и осведоменост вижда в напречен и надлъжен разрез. Ааа, тука има пръст Руската църква, подметна зад гърба на разказвача, кани се значи да измести центъра на християнството на Балканите към Сърбия.
Под хълма Дедине вече се строи нова гара. Научихме, че старата ще стане жп музей. По тази линия е минавал Ориент експрес, същият онзи, който е спирал на гара София, където малкият Стефан Продев е продавал на пътниците вода в пръстена стомничка. Помня този мил спомен на стария Стефан Продев, който ни учеше да питаме "Защо?"
Всичко, което е възможно да се обнови, е обновено. Богати идват от Европа и влагат парите си, за да стане градът европейски, обясни нашият човек успешното възраждане на Белград след войната.
Този паметник се нарича "Защо?" 19 млади загиват. Родителите питат защо. Директорът още е в затвора, защото не е дислоцирал ТВ на Сърбия. По избора на съдбата тези млади жертви са били единствени деца на родителите си.
Пък Сирия защо ли?...

(Учебна екскурзия на Асоциация на екскурзоводите в България "Сърбия на длан")


Сватба, сватба...


Черквата "Св. Троица", която всички знаят като черквата на Вронски.


Калемегдан. Пред нас е Панонската низина. От запад на изток Дунав. По време на бомбардировките се криехме в парковете - разказва жената.


"Сърбия е само кирилица!" - внушава този надпис на улицата. За разлика от нас, нашите съседи имат ясен отговор на заливащата ни отвред латиница
Снимки: авторката

Радев: Езикът е най-силното „оръжие“ на дипломата

автор:Дума

visibility 22

Източиха 35 литра гориво от влакови цистерни в Белозем

автор:Дума

visibility 62

Изпратихме Кралицата на комедията

автор:Дума

visibility 82

Четвърти сме в Европа по разходи за храна

автор:Дума

visibility 50

Цените на храните рязко тръгнаха нагоре

автор:Дума

visibility 551

/ брой: 236

По-високи такси за обслужване на гише

автор:Дума

visibility 245

/ брой: 236

Данъчните си търсят 15 млн. лв. от заведения в София

автор:Дума

visibility 189

/ брой: 236

68% от французите са против пенсионната реформа на Макрон

автор:Дума

visibility 1

600 км задръствания заради стачката във Франция

автор:Дума

visibility 48

Нобелови лауреати с общ призив за климата

автор:Дума

visibility 140

/ брой: 236

Атина и Анкара се скараха за газа

автор:Дума

visibility 326

/ брой: 236

Чудото Стоянка Мутафова

автор:Надежда Ушева

visibility 237

/ брой: 236

СДС се хвали с разрухата

автор:Юри Михалков

visibility 366

/ брой: 236

Датата

автор:Дума

visibility 107

/ брой: 236

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ