В района на Перник досега не е имало толкова силно земетресение

- Проф. Милошев, бихте ли обяснили как се е усетило земетресението - вертикално или хоризонтално? И какво означава, че то е на 9 км дълбочина?
- Много пъти съм обяснявал, че всяко земетресение има и вертикална, и хоризонтална компонента. Колкото по-близо е човек до епицентъра, толкова повече се усеща вертикалното измерение, а с отдалечването от епицентъра се увеличава усещането за хоризонтално земетресение. Вертикалното затихва по-бързо. А 9 км дълбочина не е много. В България по принцип земетресенията са плитки.
 - Имаше някакви приказки из електронните медии през нощта, че това бил разломът на Витоша, че едва ли не вулканът ще се събуди. Така ли е?
- Не, земетресението няма общо с Витошкия разлом. То е на една територия, на която преди не е имало толкова силни земетресения, каквото е това сега. Стигало е максимум до 4,5 по Рихтер в 60-те години. Епицентърът на труса сега се намира зад разлома на Витоша. И аз много се надявам, че то няма да активизира този разлом. Поне засега няма никакви данни за такова нещо, всичко е спокойно с Витошкия разлом.
- Може ли земетресението да се повтори на територията около Перник, хората от това най-много се боят?
- Мисля, че вероятността за това е малка. Първо, добре е, че бяха регистрирани доста вторични трусове. Едва ли може да се натрупа толкова енергия, че да предизвика нов трус. Колкото повече време минава от момента на земетресението, толкова по-малко вероятно е да има второ. Разбира се, сега, когато разговаряме, са минали 10 часа от труса и още не мога да строя стройни теории и прогнози. Но всички колеги в института смятат, че най-вероятно, няма да има втори трус.
- След 3 ч. нощес първото съобщение от Геофизичния институт на БАН бе, че силата на земетресението е между 5 и 5,8 по Рихтер, после "Хоризонт" обяви, че е между 5,9 и 6, накрая съобщиха 5,8. Колко е всъщност силата на труса?
- Първите прогнози винаги може да варират с малко, но това не е съществено. Ние определихме между 5,8 и 5,9 по Рихтер.
- Сутринта вчера електронни медии съобщиха много авторитетно, че Американският сеизмологичен институт казал, че силата е 5,8, в САЩ вашите данни ли ползват?
- Не. Но нашите данни ползва Европейският сеизмологичен център, ние работим плътно с него и той работи плътно с нас.
- Вече чух някакви екстрасенси, които обясняваха, че в края на годината идва краят на света и това земетресение е началото на този край...
- Това е едно бла-бла-бла. Нали трябваше този край да дойде през 2011 г., пък нещо не стана. Сега пак идва (смее се).
- Първото нещо, което цялата държава прави в случай на земетресение, е да тича в Геофизичния институт. А пари на БАН същата държава не дава. С каква заплата са хората в института, които всъщност работят и ден, и нощ?  
- Средната ни заплата е около 610 лв., това е заедно с добавките за научна степен и звание, за стаж и пр.  
   
Някои земетресения в София

България е разделена на три основни сеизмични района: Североизточен, Средногорски и Рило-Родопски. Софийската котловина и околността й попадат в Средногорския сеизмичен район. Максималният очакван магнитуд за земетресение в Софийската зона е до 7,0. В този смисъл София и нейните околности не са в най-опасните в сеизмично отношение части, каквито са зоните Шабла и Струма (магнитуд до 8,0) и Маришката зона (7,5).

- 4 април 1818 г. Разрушително земетресение, много здания и джамии попадали, водите пресекнали.
- 7/19 септември 1818 г.
- 18/30 септември 1858 г. - магнитуд 6,5, интензивност 9 степен. Разрушения.
- 17 октомври 1917 г. - магнитуд 5,2, интензивност 7-8 степен. Значителни разрушения, промени в дебита на минералните извори. Вторични трусове повече от       година.
- 9 март 1980 г. - магнитуд 4,4.
- 22 декември 1983 г. - магнитуд 3,6.
- 15 ноември 2008 г. - магнитуд 3,2.
- 27 август 2010 г. - магнитуд 2,8.

Практически съвети при трус

- Не хуквайте да бягате напосоки в паника. Не напускайте сградата, ако не можете да излезете на открито до 10 секунди.
- В никакъв случай не тръгвайте да бягате с асансьора.
- Застанете на безопасно място в помещението - под рамката на вратата, близо до вътрешна стена, колона, под маса или легло.
- Ако сте на улицата, стойте далеч от сгради и далекопроводи.
- Ако сте в колата, спрете на открито безопасно място и изчакайте.
- Ако сте в транспорта, по-добре изчакайте края на труса на място.
- След спирането на труса напуснете най-бързо сградата, като преди това изключите тока, газта и водата. Вземете пари и връхна дреха.

Страната ни е в силно рискова зона на Европа

Такова силно земетресение като това в нощта на 22 май т.г. за района на гр. Перник не е документирано в сеизмичната история на страната, сочат данните на Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН.
Както е известно, силата на земетресенията се измерва по скалата на Рихтер, а интензитетът на усещането (разклащането) в различно отдалечените от епицентъра райони се отчита по друга скала - тази на Медведев, Шпонхойер, Карник. В района на Перник при магнитуд 5,8 по Рихтер интензитетът на въздействието е от максимум 8 степен по скалата на Медведев, Шпонхойер, Карник (MSK). В района на  София (западните покрайнини) максималната интензивност на въздействие е 7 степен по MSK. Последното по-силно земетресение в този район е с магнитуд 4.5 степен по Рихтер през 1965 г. Досегашните сеизмични изследвания не свидетелстват за пряка връзка между земетресенията по пернишката разломна система и софийската сеизмична зона, чиято висока активност се асоциира преди всичко с проявите на Витошкия разлом.
България по принцип е страна, чиято територия е подложена на риск от висока сеизмична активност - 97 на сто от територията (без Видинско и района на Колзодуй) е застрашена от сеизмични въздействия с различни стойности. На територията на нашата страна най-опасните сеизмични зони с риск за възможен магнитуд 7.0 по Рихтер и по-висок са Кресненската, Пловдивската, Софийската, Горнооряховската и Шабленската.
Системни наблюдения на земетресенията в България започват през 1892 г., когато е основана Сеизмологичната служба към Централната метеорологична станция (ЦМС) в София. За земетресенията преди 1892 г. информацията не е сигурна от научна гледна точка, основава се на лични описания, вестникарски новини или хроники.
Едно от най-силните земетресения в Европа е било по нашите земи през април 1904 год. в долината на река Струма. Неговият магнитуд е бил 7,8. Двадесет минути преди основния трус е имало форшок с магнитуд 7,4. Селата Крупник и Симитли са били съборени до основи. Големи разрушения има в градовете Джумая, Банско и Разлог. Няма подробни сведения за жертвите и разрушенията в района на епицентъра - Кресненското дефиле, тъй като по онова време тези български земи все още са били в пределите на Турската империя.

Земетресения у нас с магнитуд над 6 по Рихтер


Шабла и Калиакра     7,2     март 1901
По р. Струма              7,8     април 1904
По р. Струма              6,4     октомври 1905
Горна Оряховица       7       януари 1908
Горна Оряховица       7       април 1909
Горна Оряховица       7       юни 1913
Чирпан                      6,9      април 1928
Поповица                   7        април 1928
Разград                      7        март 1942
Вранча (Румъния)     7,2      март 1977
       

Кой ни дава научните данни за трусовете?

Секцията "Сеизмология" в геофизичня институт при БАН работи в следните направления:
- Мониторинг и анализ на сеизмичността на територията на страната и съседните земи;
 - Макросеизмична класификация на последствията от земетресения;
  - Сеизмично райониране на Република България ;
  - Физика на сеизмичните вълни и земетръсните източници;
  - Строеж на земната кора и горната мантия в тектонско активни региони;
  - Някои аспекти на прогнозиране на земетресенията и др.

Научните изследвания в тези области се правят от 15 учени, 15 специалисти и 30 техници, работещи в института и в регионалните сеизмични станции от Националната сеизмологична мрежа (НСМ). Съвременната НСМ се състои от 14 сеизмични станции и 2 локални сеизмични мрежи, разположени по територията на страната, както и Център за събиране и обработка на информацията в института на БАН. НСМ е единствената у нас система, определяща в реално време параметрите на земетресенията в България и околните земи. Оперативната информация се предоставя на няколко министерства, на Гражданска защита, на обществеността, медиите и всички други заинтересовани ведомства.
Съществени постижения на секцията са картите на сеизмичното райониране; публикуваните детайлни макросеизмични файлове, карти и атласи; теоретичните и приложни изследвания в областите на: пространствено-времевото и магнитудно разпределние на земетресенията, физика на сеизмичните вълни и източници, строеж на земната кора и горна мантия; публикуваните геодинамични модели на основата на фокалните механизми; първоначалните резултати от изследванията на някои прогностични аномалии от електромагнитен, йоносферен или литосферен произход.