24 Януари 2022понеделник22:45 ч.

ново:

През следващото денонощие ще остане предимно облачно и ветровито с умерен, в източната половина от страната и силен вятър от север. До следобяд ще има слаби валежи от сняг в Северна и Западна България. След обяд валежите от сняг ще спрат. Ще е студено с преобладаващи минимални температури между минус 9° и минус 4°, в отделни котловини до около минус 11°, в София - около минус 9°; максималните ще са между минус 5° и 0°, в София - около минус 5°. През следващото денонощие ще остане предимно облачно и ветровито с умерен, в източната половина от страната и силен вятър от север. До следобяд ще има слаби валежи от сняг в Северна и Западна България. След обяд валежите от сняг ще спрат. Ще е студено с преобладаващи минимални температури между минус 9° и минус 4°, в отделни котловини до около минус 11°, в София - около минус 9°; максималните ще са между минус 5° и 0°, в София - около минус 5°.

На 27 октомври президентът Румен Радев проведе безпрецедентна среща с организации на българите в Република Северна Македония, с което насочи фокуса към техните права

В рамката

Въпреки натиска и спекулациите, не се очаква промяна на позицията на София спрямо Скопие

/ брой: 230

автор:Георги Георгиев

visibility 27

"Македония винаги е била "черната овца" на българския политически живот", пише през 1943 г. генералният консул на САЩ в Истанбул Бъртън Бери в доклад до Държавния департамент. През 2021 г. тази констатация продължава да е валидна. 

След като "македонският въпрос" стана заложник на предизборната ситуация в България, спекулациите по него се увеличиха както вътре в страната, така и отвън. Като се почне от директните внушения, че следващото правителство е готово тутакси да предаде националния интерес, защото "американците така искат", в замяна на подкрепа за него и се отиде към откровените инсинуации от северномакедонската страна, че видите ли бъдещият външен министър на България, дори сочеха конкретно име, вече е готов да промени позицията на София в угода на Скопие. Посочена бе и конкретната дата на българската капитулация - 14 декември, когато е насрочен следващият Европейски съвет, без обаче изобщо да бъде отчетено обстоятелството, че към този момент в София или няма да има редовно правителство, или то да бъде едва на няколко дена. 

Всичко това бе гарнирано и със солидна доза разкази за "все по-засилващ се" външен натиск от страна на европейските ни партньори и на САЩ, България да вдигне ветото си над началото на преговорите за членство на РС Македония в ЕС. Стигна се дотам, че на публиката бе поднесена съмнителната информация, че френският президент Еманюел Макрон е посочил срок на България да свали ветото до 14 декември и на 31 декември да започнат преговорите на Брюксел със Скопие и Тирана. Пред телевизия "България Он Еър" доц. Спас Ташев от БАН, специалист по темата, който е проучил случая, определи като "фалшива новина" това съобщение. 

Тук трябва да припомним, че на 6 октомври т.г., на срещата на върха ЕС-Западни Балкани, шестте държави от региона не получиха фиксирана дата за началото на преговорите, като против бе и Германия, която 

минава за голям радетел 

на тяхното присъединяване. За Скопие това е поредният случай от 2005 г. насам, откакто държавата е поискала членство. Да, всеки път, когато западни политици посещават в последните години Скопие, те заявяват, че подкрепят северномакедонците и ще окажат натиск върху София за разрешаването на казуса. Последният такъв случай бе от 10 ноември, когато нидерландският премиер Марк Рюте посети съседната държава и обяви, че зад кулисите в ЕС много държави работят, за да убедят София, но от дълги години това не се случва. И причината съвсем не е единствено в България. 

На 29 септември "Ройтерс" съобщи, че има документ, според който ЕС вече не може да даде гаранции за членството на страните от Западните Балкани. Агенцията спомена Дания, Нидерландия и Франция като държавите, които се опасявали, че прибързано разширяване на съюза ще доведе до проблеми. Тази информация показва, че зад кулисите се случват много и различни неща, не само свързани с натиск над България. 

От съвсем друг порядък е писмото на двамата американски конгресмени Клаудия Тени и Уилям Кийтинг до посланика ни във Вашингтон Тихомир Стойчев, в което призовават София да постигне разбирателство със Скопие, за да не поставя българската страна "под въпрос ангажиментите на западните лидери, отваряйки вратата на антизападните политически влияния в региона, особено от Китай и Русия".

Всяка по-малка страна е в правото си да търси лобисти за своите интереси сред политическите среди на великите сили. България например по спора със Северна Македония не може да се похвали с подобни успехи. Но. България е в силната позиция, ние отстояваме националния си интерес и историческата истина е на наша страна. В обществото ни има почти пълен консенсус, че няма място за отстъпление пред Скопие. Това май е 

единственият консенсус

На страната на България е и обстоятелство, че ЕС изглежда не е готов за продължаване на експанзията, въпреки словесните интервенции. Вътрешните кризи, които се застъпват една след друга от гръцката финансова криза насам, заедно с напрежението по външните граници от юг и изток, поставят въпроса дали съюзът може едновременно да "асимилира" държави с проблеми като западнобалканските, да решава вътрешните си проблеми и да парира външните кризи. Отговорът засега е "по-скоро не".

Желанието на САЩ да вкарват нови страни-членки в съюза, (както виждаме от горното писмо), защото някой президент някога е обещал нещо някому, пък е възможно само защото никой не намира смелост да им каже да не се намесват във вътрешните дела на ЕС. 

Нямаме никакви причини, освен страх от някаква репресия, да се повеждаме по исканията на хората, които нагазиха Балканите през 90-те, бомбардираха и убиваха. Променяха граници с военна сила, отвориха Кутията на Пандора с казуса Косово, накараха Македония да си смени името, защото им бе необходима в НАТО, като част от глобалните им планове, а сега искат ние да плащаме тези сметки, с цената на националния ни интерес и достойнство, заради техните обещания. Откъде-накъде. 

И тъй като американските конгресмени говорят, че трябва да им уйдисаме на акъла и не просто да се разберем със Северна Македония, а да се разберем в името на борбата с руското влияние, то нека споменем една руска жаргонна фраза - "взять на понт", която се превежда като самоуверено, нагло действие, което да обърка опонента, да го накара да се съмнява в правотата си и да отстъпи под натиска, без да има обективни причини за това. Ето това се опитват сега да направят някои с България. 

На 25 ноември държавният глава Румен Радев обяви в телефонен разговор с европейския комисар по съседство и разширяване Оливер Вархеи, че България очаква конкретни резултати от РС Македония и че дневният ред на двустранните отношения между София и Скопие не трябва да бъде подвластен на външни влияния. Два дена по-рано постоянният представител на България в ЕС Румен Александров заяви по заседанието на Съвета по общи въпроси в Брюксел, че Република Северна Македония още не изпълнява критериите за свикване на първата междуправителствена конференция. 

С това общо взето бе и 

сложен край на спекулациите

че е възможна скорошна промяна в българската позиция. Междувременно партия "Продължаваме промяната" дезавуира някои прибързани изявления на свои членове, под влияние на обществения натиск, твърдите позиции на техни партньори като БСП по преговорите за съставяне на правителство. Фактически бъдещите партньори се договориха, че потвърждават сегашната рамкова позиция на страната ни по отношенията с РС Македония. Зам.-председателят на БСП Кристиан Вигенин изтъкна и нуждата рамковата позиция да бъде допълнена от пътна карта, в която да се отбележат ясно ангажиментите на двете страни преди и по време на преговорите, и преди евентуалното присъединяване на Скопие към ЕС. 

Немалко хора в България обаче продължават да си задават въпроса какво все пак конкретно искаме от северномакедонците. Тези искания са разписани, първо, в Рамковата позиция на Министерския съвет от октомври 2019 г. и, второ, бяха лансирани от президента Радев по време на последната среща на върха ЕС-Западни Балкани в Словения миналия месец. Те се свеждат до следното: Скопие да не се намесва в нашите дела чрез темата за т.нар. македонско малцинство; да включи българите сред изброените малцинства в конституцията; да заяви чрез вербална нота до ООН, че името Северна Македония не се отнася към географския регион със същото име, част от който е в нашите земи; да реабилитира репресираните поради българското си самосъзнание жертви на комунистическия режим в Югославия; да вземе мерки срещу езика на омразата спрямо България и българите, включително премахването на текстове на публични места, които открито насаждат омраза към България; да бъде възстановена работата на съвместната историческа комисия.

Това не е набор от банални искания, които се удовлетворяват с въвеждането на няколко текста в законите на страната. За да се стигне обаче до тяхното решаване, трябва да се премине през фундаменталния проблем - македонската идентичност и свързания с нея македонски език. 

В края на февруари бившият македонски премиер Любчо Георгиевски 

предложи план 

от няколко точки за излизане от патовата ситуация, като някои от тях са идентични и с българските искания. Но по проблема с нацията и езика той предлага българският парламент да приеме декларация, в която да заяви, че термините македонска нация и македонски език се отнасят само за нацията и езика, създадени след 1944 г. 

В РС Македония веднага нарекоха Георгиевски предател, още преди да осмислят думите му, с което потвърдиха българското си начало. В България също ще скочат и твърдоглаво ще кажат, че декларацията за езика и нацията трябва да я приемат в Скопие, а не в София, с което ще потвърдят македонските си корени. Но истината е, че без компромиси нищо няма стане и ще загубят всички. А най-голямата загуба ще бъде отчуждението, което ще е и престъпление пред паметта на общите ни деди. 

 

 

 

Ирена Анастасова проведе приемна в Монтана

автор:Дума

visibility 84

Кутия цигари поскъпва с около 20 ст. от юли

автор:Дума

visibility 237

/ брой: 15

Само един язовир е законно ремонтиран

автор:Дума

visibility 321

/ брой: 15

Над 80% от фирмите ще вдигат заплати

автор:Дума

visibility 316

/ брой: 15

Асанж с право да обжалва екстрадицията

автор:Дума

visibility 203

Румъния иска по-силно присъствие на НАТО

автор:Дума

visibility 299

/ брой: 15

И Сърбия с предсрочни избори

автор:Дума

visibility 290

/ брой: 15

Българска свободна телевизия стана на 3 години

автор:Дума

visibility 177

БСП и нейните душмани

автор:Александър Симов

visibility 819

/ брой: 15

Метаморфози

автор:Ина Михайлова

visibility 1639

/ брой: 15

Деяна Данаилова: Три години БСТВ казва истината

автор:Ина Михайлова

visibility 791

/ брой: 15

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ