В примката на свирепите диети

"Искам да кажа на момичетата и момчетата, тръгнали по моя тъжен път: "Вие носите нещо много значимо в себе си - животът. Той е истинско чудо. Моля ви, изживейте го вместо мен. За мен е вече късно. Тялото, което едва сега разбирам, че е храм на душата, е разрушено. Не виждам добре, почти не мога да се движа и ръцете ми треперят. Не мога да рисувам. Тогава?", пише в дневника си Василия Стоилова, която точно на Великден т.г. завърши земния си път. На 29 г. талантливата художничка, последната издънка на Яворовия род, повече от половин живот е водила битка със заболяване, което до преди 20-ина години у нас се смяташе за екзотично: анорексията.
Всъщност заболяването е известно повече от четири века - сиреч много преди разбирането, че слабото тяло е по-красиво. Названието - анорексия, дава през 1873 г. сър Уйлям Гул - един от личните лекари на британската кралица Виктория. Самият термин има гръцки произход - представката "ан" е отрицание, а "орексис" е апетит.

Статистиката

зад която стоят животът на милиони, както и съдбите на техните семейства и близки, изглежда приблизително така според СЗО:     
- от хранителни разстройства страда 2-3% от населението на планетата, като 90% от тях са жени
- от анорексия в света страдат около 12 на 100 000 души
- 90% от страдащите са девойки
- 10% са жени в зряла възраст и мъже
- 4 пъти се е увеличил броят на мъжете и на жените над 40 г. и 6 пъти на децата под 12 г. за последните 5 години
- подмладява се и през последните години началото й от 13-17-годишна възраст пада на 9-12 г., около 100 деца на 5-7 г. са лекувани от анорексия през последните 3 години във Великобритания например
- у нас се смята, че 1 на 250 девойки се разболява от анорексия. Няма точна българска статистика, която да разкрива колко са засегнатите от хранителни разстройства, тъй като няма регистър на психичните заболявания
- понятието булимия се налага през 70-те години на ХХ в.
- булимията се появява през юношеството или първата фаза на зрялата възраст
- от булимия страдат - 24 на 100 000 души население
- булимията винаги има предшестващ период с анорексия
- хранителните разстройства са причина N1 за смъртността при жените на 15-30 г.
- близо 80% от болните оздравяват
- от 0.5 до 20% умират

Корените на болестта

са преди всичко от психологически произход и често са в детството, категорични са специалистите. Моментално потърсете помощта на психолог или психиатър и не се бойте, че някой може да обяви детето ви за лудо, съветва майката на Василия. Според нея това е заболяване на чувствителните хора, на ранимите души.

Признаците

- сурови диети и усилени физически упражнения
- чувство за паника след минимално напълняване
- постоянен страх от напълняване
- погрешна представа за собственото тегло
- драматична загуба на теглото - страдащите от анорексия приемат дневно не повече от 600 калории, индексът на телесната маса става 18,5 или по-нисък
- жълта кожа, торбички под очите, видимо изпъкнали кокали
- 25%, от болните се отказват от лечение.
Всичко това е само видимата страна на заболяването. В основата на анорексията и булимията стои дълбок психологически или личностен проблем, който трябва да бъде излекуван, за да се преодолее и хранителното разстройство, обяснява д-р Светлана Бояджиева, психиатър.
Според специалистите често преди тези видими признаци страдащите стават затворени, доста критични към себе си. Болните от анорексия започват да контролират всичко, свързано с околния свят чрез храната. Определящо за тях е това, че ако не могат да контролират нещата извън себе си, биха могли да контролират себе си, и то под формата на приемането на храна: "Когато видите, че детето има някакви отклонения в храненето, нежелание за хранене или оставане по-дълго в тоалетната, някои деца повръщат, без да има защо, потърсете лекар", съветва д-р Георги Симеонов - специалист интензивно лечение.
Анорексията е болест на самотата и изолацията, тя една от духовните болести на нашето време, убедена е Явора. "Вълнуваше се от своето време, от хората, които с голи ръце бъркат в кофите с боклук, и казваше: "Защо те не могат да ядат, а аз трябва да ям?", разказва за дъщеря си.

Лечението

е скъпо и продължава години. Болните от рак имат повече шанс, защото се борят с целия си дух да оздравеят, докато анорексията е отказ от храна - отказ от живот, казва Явора. Лекува се преди всичко психиката, но успоредно с това се провежда лечение и на тялото.
У нас нито държавата, нито НЗОК поемат стойността на психотерапията на страдащите от хранителни зависимости.
Според световната медицина средният срок за лечение на анорексията в болница е 2-2,5 месеца, но има случаи, когато терапията обхваща цяла година. Не са рядкост и повторните хоспитализации.

Последици

Хранителните разстройства водят до унищожаване на имунния отговор и до усложнения на жлезите с вътрешна секреция, обяснява проф. Боян Лозанов, началник на Клиниката по ендокринология и нефрология в японската болница. Проф. д-р Симеон Стойнов, началник Клиниката по гастроентерология и пулмология в Токуда, допълва, че хранителните разстройства водят до усложнения, които засягат не само гастроинтестиналния тракт, но впоследствие и целия организъм.
Настъпват хормонални промени, при които функцията на яйчниците при жените да застине, уврежда се черният дроб, мускулите, сърцето, костите (хората с анорексия млади заболяват от остеопороза), настъпват функционални и химични промени в мозъка.