В помощ на обществената дискусия по предмета на предстоящия референдум

40. Може ли чрез енергийна ефективност да се "икономисат" мощностите на АЕЦ "Белене"?

Енергийната ефективност е необходима политика за развитие на енергийния сектор в България, за повишаване на конкурентоспособността на икономиката и оптимизиране на енергоразхода на бизнеса и домакинствата. За България е задължително да намали енергийния интензитет на производството, бита, транспорта и услугите, но трябва да е ясно, че тя е скъпо мероприятие и не може да бъде панацея на всички "болежки" в енергетиката. Прогнозите за развитие на електропроизводството в България показват сериозен дефицит на производствен капацитет след 2020 г., който не е възможно да бъде компенсиран чрез мерки за енергийна ефективност.
Правителството на ГЕРБ прие Енергийна стратегия до 2020 г., в която водещо място заема повишаването на енергийната ефективност. Записано е, че България има за цел да намали с 50% енергийната интензивност на брутния вътрешен продукт чрез намаляване на загубите при пренос и разпределение, саниране на домовете и публичните сгради и повишаване на ефективността при енергопроизводството. Поставените цели са нереалистични и изискват неоправдано големи инвестиции в сектора, които реално ще бъдат платени от хората, бизнеса и държавния бюджет.
Резултатите от тази политика имат две измерения:
1. Разходи за реализиране на мерките
- За постигане на целите, поставени в Енергийната стратегия за увеличаване на енергийната ефективност в енергопроизводството, е необходимо да се увеличи делът на природния газ, нефтопродуктите и енергията, произведена от ВЕИ, за сметка на ядрената енергетика и местните въглища и износа на електроенергия. Тази политика ще доведе до допълнително увеличение на цената на енергията за крайните потребители и намаляване сигурността на снабдяването поради увеличен дял на ВНОСНИ суровини.
- Намаляването на крайната енергийна интензивност при настоящите нива на енергопотребление ще струва на гражданите, фирмите и държавния бюджет над 5 милиарда евро.
- В България енергопотреблението по абсолютна стойност ще продължава да расте. Неизбежно ще се увеличава потреблението на горива от личните автомобили и от въздушните превози в транспорта, ще расте топлинният комфорт (вкл. климатизация) и употребата на електроуреди в домакинствата. Влиянието на тези фактори ще води до допълнително увеличаване на енергийния комфорт на крайното енергийно потребление, което трябва да се компенсира от допълнителни инвестиции за енергоспестяване.
(продължава в утрешния брой)