В помощ на чужденеца в България

"Ако се осланяте на жестовете на българския си бизнес-партньор, бързо можете да се заблудите", пише Каталина Шрьодер в "Ди Цайт", цитирана и от "Дойче веле". Авторката отправя тази препоръка към всички онези германци, които не знаят, че в България кимането и поклащането на глава носят противоположни послания в сравнение с приетото в повечето други страни. При българите поклащането на глава отляво надясно или обратното е знак за съгласие, а кимането всъщност означава "не". И понеже тази информация очевидно е нова за повечето не-българи, Каталина Шрьодер предупреждава: "Когато българинът се опита да се адаптира към германската жестикулация или пък германецът към българския език на тялото, объркването може да стане още по-голямо."

Да вриш от емоции

Следващата препоръка за общуването в България също идва от натрупания опит на много западни бизнесмени. "По време на разговор българите обикновено са доста шумни и много ръкомахат", обяснява авторката. "Това обаче не означава, че са сърдити, то просто се вписва в обичайния им начин на водене на разговор и показва, че събеседникът българин изцяло се ангажира с темата", добавя тя.

Каталина Шрьодер обръща внимание и на една друга българска особеност: става въпрос за индиректното предаване на информациите. "В България изобщо не е вежливо да кажеш директно какво мислиш", отбелязва авторката и цитира българската културоложка Мирела Симеонова, която дава следния съвет: "Ако искате Вашият събеседник да отвори прозореца, по-добре формулирайте желанието си под формата на въпрос. Можете например да го попитате дали в помещението не му се струва твърде задушно".

Авторката се спира на още една съществена разлика с Германия: "В България йерархията е много по-силно изразена, отколкото при нас. По време на общи разисквания там шефът говори много повече от подчинените си", пише тя и отново цитира Мирела Симеонова, която казва в тази връзка: "На големи заседания подчинените не правят предложения на шефа си, защото ако шефът отхвърли идеята, имиджът на автора й ще пострада. Ако пък я приеме, останалите подчинени ще се почувстват засрамени, защото не са участвали в предложението." Шрьодер посочва, че новите идеи съзряват в малък кръг или в разговор на четири очи. На големи заседания подчинените очакват от шефа си само ясни указания.

Само тъжните цветя са четни

Каталина Шрьодер е забелязала още нещо характерно за българите: за разлика от Германия, където най-често задачите се разработват последователно, българите вършат много неща едновременно. Нейният съвет гласи: "Не се впрягайте, ако по време на заседание българският Ви партньор говори по телефона, пише sms-и или за кратко излиза от помещението. Това изобщо не е израз на неуважение".

Последният съвет към всички германци, на които им предстои бизнес-пътуване до България, гласи: "Ако Ви поканят на вечеря в частен дом, от Вас се очаква да занесете някакъв подарък - вино за домакина или цветя за домакинята. И не забравяйте, че в България четен брой цветя се носят само на погребение!"