В очакване на покани

В началото на новата 2015 г. е повече от необходимо родните властимащи, мастити политически и икономически анализатори и дипломати да отправят поглед на Запад от нас. Но не към Брюксел, Париж, Лондон и т.н., а съвсем по-близо, и да преценят какво ще се случи в бившите югорепублики и къде може да открием собствения си национален интерес и изгода (ако в главите на родните политици тези думи вече не са заличени и заменени от "интересите на ЕС" и "общата европейска политика" например).
    Безспорно от най-голям интерес за България представлява това, което ще се случва в западната ни съседка Сърбия. Пред Белград стоят за решаване няколко основни, но същевременно и много тежки и сериозни проблеми. На първо място е стратегическото определение на страната за членството й в Евросъюза. Сърбите обаче си имат и "едно наум" - това не трябва да бъде за сметка на отношенията им с Русия. И го заявяват нееднократно и на всички нива и международни форуми. И вероятно това ще им изиграе лоша шега по пътя на преговорите (които още дори не са и започнали...) за членство. Дълбоко се съмнявам Брюксел да допусне в двора си руски троянски кон с името Сърбия. За членство в НАТО при съседите и дума да не става! Но не е лошо да се поогледат и да видят, че нито една бивша източноевропейска соцстрана не влезе в ЕС, докато не премина през членството в НАТО. Наистина НАТО е повече от мръсна дума при комшиите, но изглежда докато не схванат членството си в пакта като необходимо зло, членството в ЕС ще си остане като сладка, но недостижима перспектива.
    Във вътрешнополитически план пред Николич, Вучич, Дачич и компания се появи неочакван, но вече набиращ скорост съперник - Сръбската радикална партия започна своето възраждане, след като лидерът й Воислав Шешел беше пуснат от затвора "Схейвенинген" и се завърна в Сърбия. Говори се, че е болен от рак, че няма да го бъде, но Шешел си изглежда достатъчно енергичен и готов за разплата с бившите си съпартийци, и както често заявява, ще се бори за провеждането на предсрочни парламентарни избори.
    Пред самите управляващи в Сърбия предстоят за неминуема реализация редица доста непопулярни мерки. Едната вече беше изпълнена - всеобщото намаление на пенсии и заплати с 10 процента. Но като че ли тази ще е най-меката... През тази година администрацията в Сърбия трябва да бъде реформирана, разбирай - съкратена, и то драстично. Същото важи и за държавния сегмент в икономиката. Според някои оценки това означава още поне стотина хиляди нови безработни... И високо, много високо социално напрежение при настояща безработица от над 25% официално...
    Да си кажем направо - Сърбия е една твърде задлъжняла страна със сериозна инфлация и постоянно падащо ниво на жизнения стандарт. Показателен факт в това отношение е курсът на местната валута - динара - който за броени месеци изгуби 20% от стойността си спрямо еврото и в момента едно евро се разменя за 120 динара.
    Не е "розово" и положението в Македония. Страната е подложена на непрестанен натиск от страна на Гърция (заради името), албанците, които са основен вътрешен фактор, който е способен да предизвика нестабилност във всеки един момент, България (заради все още неподписаната спогодба за добросъседство) и тъпче на място по въпросите за членството си в НАТО и ЕС... Понастоящем Гърция изпитва силен международен натиск заради позицията й по въпроса с Македония. Може би ще отстъпи. Не е ли време да подкрепим братята си край Вардара и веднъж и завинаги името "българин" да престане да бъде синоним на нещо лошо в Македония? Не е ли точно сега нашият исторически шанс да направим кардинален пробив в двустранните отношения и с малко добра воля да изведем Скопие от орбитата на Белград и желязната хватка на Атина? Да ги подкрепим и за НАТО, и за ЕС. Хей така, както безрезервно признахме независимостта им! Всичко е въпрос на оценка и политическа воля...
     Един от най-добрите политически анализатори в Босна и Херцеговина (БиХ) Неджад Латич заявява:
- На първо място искам да изразя своята благодарност да говоря за медия от страната, която първа призна независимостта на БиХ. В Босна и Херцеговина вече от дълго време политическият живот стагнира заради засилването на сепаратистки тенденции. Додик (президентът на Република Сръбска - бел. авт.) е силен привърженик на панславизма. В международен аспект той контактува основно с двама души - руския президент Владимир Путин и министъра на външните работи на Израел, също от руски произход, Авигдор Либерман. От друга страна, руските инвестиции на ниво БиХ са символични и се свеждат основно до енергийни проекти в Република Сръбска. Политическата ситуация в страната е сложна. Имаме три партии - СДА, ХДЗ и СДС, които се очаква да сформират власт на държавно ниво в началото на тази година. Лидерите на СДА и ХДЗ - Бакир Изетбегович и Драган Чович, бяха избрани и за членове на Колективното президентство на БиХ, а третият му член - Младен Иванич, беше безрезервно подкрепен от СДС. Всяко продължително формиране на Съвета на министрите на БиХ ще окаже негативно влияние върху и без това много сериозното социално-икономическо състояние в страната. А всички политически субекти тук се страхуват от нови протести.
Лично аз съм бил винаги за съставянето на много широка коалиция на държавно ниво, тъй като настоящите такива са относително слаби и нямат капацитета за извършването на така необходимите реформи в БиХ. Не вярвам също така, че Додик има шансове за какъвто и да е сепаратизъм, тъй като за такава стъпка няма да има подкрепата от Белград. Главно проблемът се състои във факта, че САЩ и ЕС вече дълго време не показват истинска заинтересованост за Босна и това открива простор за Русия и Турция. Последните две обаче застават зад отделни субекти в БиХ - Русия зад РС, а Турция - зад бошняците, и това по никакъв начин не способства за обединението на Босна и Херцеговина.
    Трябва да се отбележи, че реалното състояние на икономиката в БиХ е повече от катастрофално. Повече от 85% процента от случаите на приватизация на държавните фирми са неуспешни, безработицата надхвърля 50%... А всичко това се случва на фона на невероятно раздута администрация - петима президенти, три правителства, повече от сто и двадесет министри!... И върховен представител на международната общност, който като че ли няма представа какво прави в Сараево, макар и с изключителни власт и права!
    Косово пък състави ново правителство и прие бюджет за 2015 г., който да гарантира 4% ръст на БВП на страната, която се определя като една от най-бедните в Европа. Бюджетът е в размер на 1,5 млрд. евро в страна с 30% безработица, а около 40% от населението живее под границата на бедността. Но от друга страна, Прищина има ясни външнополитически приоритети и консенсус по въпросите за присъединяването на страната към ЕС и НАТО - без алтернативни приоритети. Премиерът Иса Мустафа поставя акцента върху повишаването на вътрешното производство и износа, за да бъде ликвидиран огромният търговски дефицит.
За Черна гора няма какво много да се каже. Управляващата коалиция между ДПС и СДП, водена от премиера Мило Джуканович, изглежда повече от стабилна, и това прави положително впечатление на международната общност. И Черна гора чака покана за членство в НАТО. Колкото до нашите отношения с Подгорица - те са толкова безоблачни, та чак никакви! Могат да се изчерпят с баналната дипломатическа фраза: "Между страните ни няма отворени въпроси". Да си го кажем направо - няма и затворени. Просто няма никакви! А стокооборотът и търговията са в рамките на статистическата грешка, или поне такива са данните от сайта на родното Министерство на икономиката.
    Къде сме ние? В цялата тази сложна конфигурация на политически и икономически интереси изглежда, че реално не присъстваме в региона. Дори и в единствената страна членка на ЕС от Западните Балкани Хърватска. Тъжно... Много тъжно... Единствено се питам кога ли ще се замислят по въпроса на "Александър Жендов"? От двете страни на "Дондуков" определено са неспособни...
     

ЕС - мечтата на Западните Балкани


САЩ и ЕС вече дълго време не показват истинска заинтересованост за Босна, твърди един от най-добрите политически анализатори в Босна и Херцеговина Неджад Латич