В очакване на черния лебед

Теофан Германов

Бойко Борисов има особен талант в това да се оправдава и лесно да намира врага, виновен за неуспехите - неговите и на правителството. Това ту е тройната коалиция с лошото наследство, розовите БМВ-та и "Цанков камък", ту са предателите от СДС и ДСБ, които са му носили букети цветя в болницата, а сега го критикуват, ту е международното положение, Кадафи и цунамито край Япония.
През годините бяхме свидетели на Бойко - "момчето от народа", на Бойко - кмета, търчащ от копка на лента и от лента на копка. Помним и Бойко - "отмъстителя", който громеше на думи корупцията във властта. Последва още една метаморфоза на многоликия Бойко - тази на "строителя". Днес имаме "истеричния" Бойко, който се кара на всеки, който му казва неща, които не му харесва да чува. Така се появи новият враг, който спъва пътя към светлото герберско бъдеще - социологията. Намрази я, защото си позволява да твърди, че рейтингът му пада, а този на правителството направо се е сринал в сравнение с космическите стойности на доверие преди година.
Всъщност Борисов отначало не обвини цялата социология, нападна само тази част от нея, която очерта тенденциите ясно и отчетливо. В лицето на социолога Кольо Колев той откри пръв приятел на БСП и президента Първанов, тоест - видите ли, всичко е нагласено и фалшиво. Другата част разчете сигнала и буквално ден след публичното посочване с пръст от премиера, излязоха данни, които трябваше да са достатъчно утешителни за г-н Борисов и ясни за електората. Каза се, че рейтингът му е стабилен, а този на правителството е само леко надолу, но какво пък - Бойко все още си е ракета-носител за ГЕРБ и за кабинета и ха да рече, готово - рейтингът ще се вдигне. Доказвало го не друго, а фактът, че всеки втори българин го искал и за президент.

Ненаситното за рейтинг око

на премиера обаче не хареса и тези данни на "правилната" социология. Скара се на цялата гилдия, макар и индиректно, заявявайки, че ако изборите са днес, за него ще гласуват нито повече, нито по-малко, а цели 90 процента от хората. Няма да е учудващо, ако най-услужливата част от услужливото лоби в социологията съвсем скоро извади и точно такива данни, каквито Борисов вече цитира по телевизията. Няма съмнение, че силовите служби начело с Цветан Цветанов също са взели предвид съответната цифра, но все пак и техният капацитет за натиск не е толкова голям. Но казаната дума е хвърлен камък - Бойко Борисов е убеден, че 90 процента от хората го искат и го обичат.
Въпросът е дали самият Бойко Борисов вярва в това, което казва, или то е част от нормалната политическа игра на надуване на мускули пред камерите, която той безспорно владее добре. Версията, че просто говори като пред избори, би била утешителна за обществото, защото то и досега не е виждало политик, който да си признава, че е готов да загуби. Но ако приемем, че Борисов наистина вярва в това, което твърди, а изглежда да е точно така, то той има сериозно увреждане на здравето. Или страда от тежка дисфункция на ушите и очите и не вижда ставащото в страната, или проблемът му е чисто психически.
Явно е, че премиерът вече обитава паралелна реалност, в която хората нямат нужда да се хранят, а когато дръзнат да го направят, ядат домашно произведени картофи. Щастието от селскостопанския труд с картофите се допълва от възможността да пътуват по новопостроени магистрали, а това, че цените на горивата стават непосилни, е вина на Муамар Кадафи, чиято незабавна оставка Бойко вече поиска. Е, международната общност може вече да си отдъхне и да се отдаде на бурна радост. Та не знае ли тя кой е Бойко Борисов, как той се справи с Триглавата ламя, че един Кадафи ли ще му се опъне.
В чакане на световния спад в цените на горивата, Бойко се договори с родния петролен монополист и направи рекордни отстъпки пред него срещу обещанието цял (само) един месец цените на дребно да не се повишават, за да могат гражданите спокойно да карат по новопостроените магистрали. В илюзорния свят на Бойко Борисов народната обич се мери с девойки в носии и баби с погачи, които чакат мачкащия всичко по пътя си премиерски кортеж в съответното населено място. В тази нова действителност не са нужни училища, университети, кино и театър. Парите за тях отиват за по-смислени неща - като подслушването например. И за какво ни е интелигенция? Строители и полицаи ни трябват. Едните - да строят магистрали и спортни зали, а другите - да просват по очи арестантите за радост на публиката. А Бойко ни обеща да сме и домакин на европейското по футбол! В премиерските сънища скоро ще бъде измазана останалата стена, деляща ни от членството в Шенген и щастливите и пребогати българи ще тръгнат по Европа да славят името Му, като се връщат само за едно-единствено нещо - да гласуват за Него. Все по деветдесет процента, поне тридесет години поред.
Това е въображаемият свят на Бойко Борисов, но в него той

остава все по-самотен
 
Извън този свят нещата са други. Тук битува една топяща се нация, в която деца създават само ентусиастите. В нея работа за младите няма, а за тези, за които има - работата е доживотна каторга с минимален шанс за пенсиониране. В реалността ни подслушват, създавайки тайни картотеки за всеки инакомислещ. И само някакви си там тъпи демократични отживелици пречат на властта да прати интелигенцията на превъзпитание - да строи спортната зала, а студентите - на магистралите - да се учат на бойкополезен труд. В "долния" свят девойките в носии не идват спонтанно, а са по поръчка на кмета или областния, като част от един ритуал за големци, оцелял от времето на Бай Тошо. Бабите вече нямат пари за погача или баница. Справка - семейството пенсионери от Сливен, което посрещна премиера с парче хляб и сирене, защото за толкова стига пенсията. В грубия свят на реалността в България европейско първенство скоро няма да има, защото и футболът ни не е европейски, а ориенталски, понеже го командват приятелите на премиера от ранните му години. От Шенген ни дели не една замазка, а светлинни години, тъй като членството там не се дава нито за сини очи, нито за мускули. В нашия свят и проблемът с горивата също изглежда различно. Пред очите на хората Бойко Борисов просто си стисна ръцете с отколешен приятел и бизнес партньор и вече приказките, че премиерът не бил ортак с олигарсите, може да ги разказват само на малките деца.
Факт е обаче, че идеалният свят на Бойко и реалният наш свят се срещат в едно - скоро, щем не щем, ще трябва да се научим да садим картофи. Нищо чудно ценният консултант Цветан Цветанов да издаде "Указание за любители - картофогледачи", а със законния хонорар да си купи още един апартамент.
Някой може ли да повярва, че 90 процента от

живеещите в реалния свят

ще преизберат това правителство, даже и под канонадата от заклинания, че няма алтернатива? Няма да го изберат, ако ще във всяка тъмна стаичка да има полицай с палка и микрофонче на СРС. А дали е възможно половината от живеещите в реалния свят да поискат точно Борисов за президент? Та нима човек, който се е провалил като главен секретар на МВР, който се издъни като кмет на София, а сега - и като премиер, ще може да е достоен президент?
Едва ли. Напоследък стана популярна теорията за "черния лебед", или събитие, или обстоятелство, което неочаквано, но радикално променя обстоятелствата около нас и нагласите на хората. Те се нагледаха на Бойко Борисов, на гафовете на министрите, на бедността и страха за утрешния ден, на ръста на уличната престъпност и на раждането на новата олигархия около ГЕРБ. Всъщност истината е, че в гнездото на властта растат достатъчно грозни патета, които преди изборите ще се превърнат в черни лебеди и ще преобърнат все още благоприятните нагласи за ГЕРБ.
Донякъде облекчаващо обстоятелство е това, че Бойко Борисов не е първият политик у нас, който е обладан от подобни фантазии и самовнушения, нито е първият, който се докарва до ситуация приближените му да отварят цяла фабрика за илюзии под формата на добри новини, каквито иска да чуе, като замита под килима лошите вести, които се пакетират или като вражеска пропагандна, или като предателско черногледство на врага с партиен билет. Няма да е и за пръв път да бъде проспан черният лебед, който ще

събуди общественото недоволство

Така стана със СДС през 1990 година, убедени, че времето е тяхно, а победата - гарантирана. Но картата с черепите отврати и уплаши хората, а и трябва да признаем, че в тогавашното СДС имаше много голяма доза реваншизъм. Така се случи и с правителството на Филип Димитров, което дойде "с малко, но завинаги", а се сблъска в собствената си некомпетентност, тъмни оръжейни сделки, хаос в земеделието и война с медии, синдикати и институции. Социологическите данни родиха погрешни преценки и у левицата по времето на Виденов, когато социалното напрежение бе подценено и доведе до масовите бунтове от януари 1997 година. Яхналият ги Иван Костов също смяташе, че винаги ще е на власт. И той като други от предшествениците му надаваше ухо само на галещите новини и вярваше на тези от социолозите, които го уверяваха, че през 1999 година СДС във Варна ще вземе около 75-80 на сто и на вота през 2001 година НДСВ и БСП ще дишат праха на сините. През 1999 година варненци се смутиха от скъпата кампания със стотици билбордове на кандидат, който даже нямаше диплома за висшист. Две години по-късно черен лебед нямаше, но имаше омерзение от Костовата приватизация, в която потъна обществено богатство за милиарди. Същите социолози помпаха и рейтинга на Симеон Сакскобургготски, даже когато неговите 800 дни бяха безвъзвратно отминали. Той се подхлъзна по сделката за магистрала "Тракия", а своята роля изиграха и чешмичките, възхваляващи управлението на НДСВ. Факт е, че социологическите анкети почти до 5 юли 2009 година показваха лек превес на ГЕРБ, който бе показан и на изборите за евродепутати месец по-рано. Но и тук се появи изненада - думите на Доган, че той разпределя парите в държавата, което отблъсна левите избиратели.
Ако направим най-бегъл анализ на тези минали грешки и обстоятелства, които водеха до остър наказателен вот, ще видим, че те се дължат най-вече на три лоши човешки качества - високомерие, самонадеяност и арогантност. Точно тях днешният премиер има в изобилие. Така че - чака го изненада. Колко голяма ще бъде, ще разберем наесен.