В Латвия пак ще управлява "тройна коалиция"

Партията на рускоезичното малцинство в Латвия печели най-много гласове на парламентарните избори, предаде Франс прес. Управляващата десноцентристка коалиция обаче ще остане на власт в бившата съветска република след изборите, които преминаха под сянката на опасенията от Русия на фона на украинската криза.
Според почти пълните официални резултати след преброяване на подадените бюлетини в 1000 от общо 1054 избирателни участъци, социалдемократическата партия на рускоезичното малцинство "Съгласие", начело с рускоезичния кмет на Рига Нил Ушаков, е получила 23 процента от гласовете и ще има 25 депутати в 100-членния Сейм.
Най-голямата формация от управляващата коалиция, десноцентристката "Единство" на премиера Лаймдота Страуюма, е втора с 21 процента или 23 мандата в еднокамарния парламент.
Нейните партньори, Съюзът "Зелени и фермери" и Национално обединение "Всичко за Латвия! - Отечество и свобода/ДННЛ", са спечелили съответно 21 и 17 места в Сейма.
Това означава, че управляващата коалиция ще има стабилно мнозинство от 61 мандата.
Още три партии са успели да преминат 5-процентната бариера за влизане в новия парламент на страната.
"Съгласие" се бори за повече права на рускоезичното население в Латвия. 26 процента от населението на тази страна са руснаци. За сравнение: руското малцинство в Украйна съставлява 17 на сто от населението на страната.
През 2011 г. "Съгласие" получи на изборите най-много гласове, но не влезе в правителствената коалиция, т. к. другите партии отказаха да си сътрудничат с нея. Тогава партията на Ушаков получи 31 мандата.
Повечето латвийци днес са недоволни от правителството, но преценяват, че сигурността е по-важна. Кризата в Украйна промени тези избори, призна премиерът на Латвия Лаймдота Страуюма. През август 56% от жителите на Латвия оцениха състоянието на икономиката на страната като лошо, което беше със 7% повече, отколкото през юли. Възможностите да се намери добра работа в Латвия през август оцениха като добри 7%, като лоши - 68% от анкетираните. Работата на правителството тогава положително оцениха едва 20%, а отрицателно - 72 на сто от анкетираните латвийци. На този фон шансовете на опозицията бяха много добри, но заради украинската криза на преден план излязоха проблемите на сигурността, сътрудничеството с Европа и НАТО.