В интимния свят на поета

Тодор Янчев

Поетът търси своя свят в безкрайността на абстрактното битие. Това не става обезателно във всяка написана строфа. Съпреживяването е понякога нереално стремление към постигане на голямата цел, да се извиси над реалното, над прекрасното прави човека щастлив. Няма самозараждаща се интимност, поетът я създава чрез абстрактния звук на думите. Общуването е докосване до желаното, стремящо се да ни направи радостни чрез любовта: любовта като форма на общуването между мъжа и жената. Иначе светът на живота не би могъл да се зароди в прекрасната сфера на метафоричните съпреживявания. Огънчето на всяко влюбване абстрахира индивидите от двата пола встрани от грубото ежедневие, прави ги божествени чеда, без които нямаше да има изгреви и залези.
Дотук тези редове написах след прочитането на стихосбирката "Жадно слънце" от Веселин Апостолов (издание на ИК "Феномен"). Отведнъж ми се стори, че наистина общувам, макар и абстрактно, със събрат по перо. Поезията обединява хората. Лириката на този поет ме отнесе по високото било на поетичното, до което има достъп само истинският творец. Силната метафоричност в повечето стихотворения като "Реката", "Етюд", "Бели бряг", "Узряват ябълките", "Прохладата", говори за една вглъбеност на автора с изострена чувствителност.
В стихотворението "Суета човешка" узрява мисълта за магическия космос на възторга, а в "Август се намръщи" виждаме небесния жребец, който "цвили с тъга" по черните кобилки, готови да родят "светли жребчета". Зад тази иносказателност се третират абстрактно чисто човешки мотиви за продължение на рода. Повечето стихотворения в книгата "Жадно слънце" са посветени на любовта в човешкото битие. И "вятърът скитник трайно навива гнезда" върху клоните "пролетни". Много са любовите на автора като творец с изявени интимни съпреживявания. Повечето стихотворения са с подчертана вглъбеност като "Танцуват орехите", "Нож върху масата", "Август", "Миг" и други.
Раздвоението в поезията му е своеобразен изказ на неговата лична съдба, на творческата му философия за живота. Той непрекъснато се вълнува, страда, търси и открива онези тайни, достъпни само за вътрешното зрение на талантливия поет. В някои стихотворения алитерацията е ясна: авторът съчетава пантеистичното начало с реалната духовност на личността, която сама се открива в лабиринтите на живота. Екзистенциализмът събира в едно доброто и злото, без тях светът става недолюбен. Личното общуване между хората, които държат в ръцете си птицата като надежда и спасение на безкрайното битие в "Жадно слънце", е оптимистичното начало, възпято от автора като спасяване на живота от черните крила на безветрието.