В Габрово готвят протест срещу "модернизацията" на Етъра

Проект на габровската община за "модернизация" на Архитеркурно-етнографския комплекс "Етър" разбуни духовете в града. Общината планира да вземе 3,1 милиона лева кредит, които да похарчи за поставяне на стъклени подове и асансьори в комплекса. Други 6,6 млн. лева трябва да бъдат взети като безвъзмездна финансова помощ от Оперативна програма "Региони в растеж".
Габровци обаче се питат какво налага да се вложат 10 милиона лева, за да се модернизира единственият по рода си музей на открито в България. В социалните мрежи вече се появиха призиви за протести срещу намеренията на общината.
 Бивши директори на комплекс "Етъра" разпространиха позиция, с която изразяват неодобрението си за проекта, пише "Zaistinata.net".
В отговор на обществените настроения бивши директори на „Етъра“ Станчо Станчев, доц. д-р Ангел Гоев, Пенка Колева, Ганчо Христов и Карамфила Грудова, подкрепени от наследниците на Лазар Донков – създателят на музея, разпространиха позиция, в която коментират готвените промени, без да крият безпокойството си за бъдещето на „Етъра“.
Проектът предвижда осигуряване на достъп за хора с двигателни затруднения чрез монтиране на асансьори, въвеждане на електромобили за придвижване по чаршията и микробус. Бившите ръководители на „Етъра“ обаче определят като недопустимо слагането на асансьори в къщите, тъй като „подобно нововъведение не само би променило външния архитектурен облик, но и нтериора им“.
„Каква автентичност на духа и на атмосферата от Възраждането запазваме, допускайки по калдъръма и около него да се разхождат електрически колички и микробуси? Облекчаването на достъпа на инвалиди до голяма част от музея е възможно по друг, много по-прост и приемлив начин", пише в позицията.
В проекта е заложена реставрация на водните съоръжения, „което ще обезпечи безаварийната им работа за продължителен период от време. Ще бъде повишена тяхната атрактивност посредством осигуряване на видимост за посетителите на всички техни елементи и механизми, които към момента са скрити“. Една от идеите е да се направи стъклен капак в гайтанджийската работилница. Според противниците за модернизация обаче това е недопустимо, тъй като се подменя историческата достоверност.
В благовидния претекст за осъвременяването на музея с вкарването на „съвременни форми на атракции, реконструирана инфраструктура“, с „изграждането на съвременно въздействащо архитектурно-художествено осветление“, „модерна сцена на открито“ и други с цел „осигуряване на по-голяма конкурентоспособност на туристическия продукт“, както и използването на новите технологии и виртуално добавена реалност, въобще не се вписват и нямат място тук. Какво ще остане от историческата достоверност на Занаятчийската чаршия, където всяка къща е оригинален образец на времето за определен регион, като подменим фенерите със „съвременното осветление“. Защо? Кому е нужно?, питат авторите на позицията.
Те припомнят, че музеят има утвърден генерален план, който дава широко поле за съграждане и творчество като възстановките на къщата от Горнова могила (мечтата на Лазар Донков), и изграждане на мандра, ракиджийница и селскостопански ареал, тъй като в „Етъра“ е показан предимно градският бит и липсва поминъкът на селото, а такива ареали има в повечето музеи под открито небе в Европа.
Бившите директори смятат, че „загрижеността за бъдещето на музея би проличала най-ясно в отношението към майсторите". Те не крият учудването си, че никъде в първоначалния проект не се споменава за дори минимални усилия за стимулиране и подпомагане на майсторите занаятчии, без които Чаршията е немислима. Според бившите ръководители оживяването на Хлопкарската, Коларската, Медникарската и други работилници с майстори ще оживи музея и действително ще създаде атракция, което според тях трябва да е акцент в проекта.
„Със самобитния си вид и възрожданска атмосфера „Етър“-ът няма конкуренция нито у нас, нито в чужбина, защото той е каузата на българщината, на идентичността ни като нация.
Твърдението, че съгласуването с Националния институт за недвижимо културно наследство е „гарант за законността на промените“ звучи като оправдание и опит за прехвърляне на проблема от болната глава на здравата. Всяко посегателство над неговия сегашен облик подсказва некомпетентност или недобронамереност“, категорични са авторите на позицията.