Позиция
В Чехия всеки труд се заплаща
За един особен подарък от България по случай "Алеята на Помирението"
/ брой: 237
В Чехия всеки труд се заплаща. Това беше краткият отговор на секретарката на приматора на област Либерец Иржи Китнер в Чехия, когато моят съгражданин от Мездра Тони Дилчев й каза на чешки, че сме дошли за разрешение да насадим 50 рози. Тя не можеше да повярва, че това е моят подарък от България за 100-та годишнина от създаването на държавата Чехословакия и 50-та годишнина от инвазията на Варшавския договор на 21 август 1968 г. в тогавашната ЧССР.
- Една роза у нас струва 5 евро, за 50 броя стават 250 евро - пресметна секретарката. А колко ще искате за труда си?...
Приматор в Чехия наричат изборният държавен служител, който едновременно е кмет на големия град и областен управител. А Либерецкия край е поне три пъти по-голям от Враца и областта. От тамошното предприятие "Озеленяване" ни заведоха в градина с име "Кирил и Методий". Това най-много ме зарадва в поредния епизод от моя филм за "Алеята на Помирението".
Но агрономката пани Маркета Маркова, която ни посрещна, заедно с лопатите донесе и някакви бумаги да подписвам за сумата, която трябвало да получа. Почвата в градинката излезе доста твърда и пани Маркета отиде за кирки. И точно в това време ни заговори възрастен мъж. Той се оказа словак и не беше нужно моят приятел Тони да ми превежда. На метри от пейката, където бяхме поседнали, имаше някакъв бетонов квадрат. Това било постамент за паметника на Томаш Гариг Масарик, първият президент на Чехословакия. Някакъв летец от военновъздушните сили преминал с бръснещ полет над Либерец, хвърлил венец върху паметника и със самолета си избягал в Западна Германия. Това много ядосало тогавашните комунистически управници и паметникът бил разрушен. Добре, че камерата ми беше включена и успях да заснема целия разказ на този неочакван герой за моя филм от епизода, посветен на 100-та годишнина от основаването на държавата Чехословакия.
Автобусният ми билет от София до Прага и обратно струваше 160 лв. Значи, ако бях взел тези двеста и петдесет евро, можеше да си осигуря още две пътувания до Чехия. Или да остана още дни в Либерец. Спомням си това, защото чудесното отношение на чехите към моите идеи не можеше да отмие и отмени писмената забрана на кмета на Мездра Генади Събков да садя рози. Както и стотиците посечени, само за да не мога да покажа във филма си "Герои на две епохи", че тази Алея на Помирението започва от Мездра!