В Брюксел страхът е на всяка крачка

Който е ходил в Брюксел, ще ме разбере. За първи път посетих този град преди около 25 години. Още тогава ми направи впечатление, освен добрите изходни булеварди, които те извеждат за 20 минути извън града, красотата на сградите на възраст от няколко столетия, шоколадите и парковете, голямото количество бездомници, които бяха налягали къде ли не. Нахвърляни кашони и боклуци, каквито съм виждал, когато Бойко реши да смени Румен Гайтански-Вълка с "Титан" като почистваща фирма в София.
Миналата година отново бях в Брюксел. И отново - хубав шоколад, паркове, стари сгради. Направо песен.
В същото време досами входа на Европейския парламент клошари, нахвърлили картони, бяха спретнали живописно временно жилище до табелата, която дава информация как европейския парламент се бори с нищетата по света, като в същото това време не вижда нищетата под носа си.
Друго какво ми направи впечатление по улиците на Брюксел - много хвърлени фасове и неприятни неевропейски физиономии. Хора от цял свят, и то от по-проблемната част на света. Полицаи щъкаха насам-натам. Постоянно се чува вой на сирени, все едно си в някой обсаден град, подложен на бомбардировки. Като гледах физиономиите, които се разхождат из Брюксел, и щъкащите насам-натам полицаи, ми е напълно ясно, че в скоро време там няма да има спокойствие. Духът е пуснат от бутилката и оправия не виждам. Не виждам и белгийци, което вече не ме учудва.

Добри КОЛЕВ,София