В Боянската църква е първият стенопис с лика на Св. Иван Рилски

Боянската църква безспорно е сред историческите светини, с които разполага страната ни и това е оценено още през 70-те години на ХХ век от ЮНЕСКО. Църквата продължава да бъде реставрирана и да се съхранява по изключителен начин заради изключително ценните стенописи, които притежава.

Църквата е построена през 1259 г., свързвана е със севастократор Калоян, който вероятно е бил управител на Средец през Второто Българско царство. Съставена е от три, строени по различно време, постройки, които са свързани в едно цяло.

В сегашния си вид е завършена през втората половина на X век, когато е изпълнен първият живописен слой на стенописите. При разширението и двете постройки са изрисувани наново, като новите стенописи покриват тези от XII век.

В църквата е и първият стенопис с лика на Св. Иван Рилски, който е от 1259 г. От същата година е и стенописът със сцената Тайната вечеря (за сравнение Леонардо да Винчи работи по известния стенопис “Тайната вечеря” през 1495 г.). Композицията на този стенопис в Боянската църква е по-различен. Исус е изобразен в ляво, а освен това присъстват само 11 апостоли. Юда е изобразен сякаш лежи на масата и е обозначен, че е той, включително по това, че е без ореол.  Друг интересен елемент е храната на масата, която включва ряпа и лук - храна, която по-скоро се свързва с традиционната кухна на Балканите и в частност България, и не е част от евангелското описание на сцената. 

В Боянската църква са изобразени 240 лица, всяко със своята психологическа характеристика. Те са групирани в 85 сцени. Мащабите, с които са нарисувани хората съответстват напълно на мащабите на една реална личност. Пропорциите на хората, макар и в умален мащаб, където е необходимо, съответстват на една реална личност, казва Станимира Дойчинова - уредник на Боянската църква.  В тези стенописи има триизмерност, движение, перспектива - всичко това комплексно за първи път в света се намира в Боянската църква. 

“Когато севастократор Калоян и неговата съпруга Десислава разширяват църквата и канят за стенописване най-добрите художници в това време, те желаят тази църква да стане гробница след смъртта им. Това е традиция в Средновековието аристократите да бъдат погребвани в църкви или в близост до тях”, казва Станимира Дойчинова.

В България имаме само три двуетажни църкви-гробници - Боянската църква, църквата в Асенова крепост и костницата в Бачково.

БНР