В България вече няма треньори

Георги Димитров - Корема е сред най-успешните треньори в историята на българската лека атлетика. Най-големите му успехи са свързани с Йорданка Донкова, която държи вече над 30 години световния рекорд в бягането на 100 м с препятствия - 12,21 сек. Донкова е и олимпийска шампионка в същата дисциплина в Сеул 1988 г. Последните му постижения са свързани с Ваня Стамболова, която на 400 метра гладко бягане е европейска шампионка от Гьотеборг 2006 г. и сребърна медалистка от световното в зала в Москва през същата година. Георги Димитров обаче постоянно е свързван с допинг, след като повечето от големите му състезатели са хващани със забранени препарати. Последният случай е със Стамболова, която през 2007 г. изгърмя с тестостерон. Димитров изпраща Стамболова сама за световното в Москва (10-18 август), защото отстъпил мястото си на обещаващия наставник Йоло Николов.



"Западът пречи на Изтока да развива спорт"


 
- Господин Димитров, последните години Ваня Стамболова не може да се отърве и е постоянно преследвана от контузии. Откъде идват те?
- Докторът на нашата федерация я осакати. Точно този човек (д-р Ангел Лозанов) ще пътува за световното първенство в Москва, а други хора, които заслужават повече, ще си останат тук. Дано в руската столица да не осакати още някого. Ваня има проблеми, но никога няма да ги сподели. Тя е като всички мои състезатели. Все пак Ваня е професионален лекоатлет и е длъжна да търпи болките. Те са неизменна част от спорта. Най-тежката й травма е в дясното коляно. Част от задната й кръстна връзка я няма. Това е последствие от диагнозата на д-р Лозанов. На Олимпийските игри в Лондон той не можа да разчете ядрено-магнитния резонанс и ни каза да налагаме коляното с лед. Така се лекувало. В началото ние го послушахме. Впоследствие се получиха и други травми, защото ни липсва необходимата материална база. Проблемът не е толкова в контузиите. В професионалния спорт тях ги има. Проблемите са във възстановяването и в лечението им. В света по състезания съм виждал какви ли не тежки контузии, а само след няколко месеци същите атлети са поставяли световни рекорди.
- А какво точно ни липсва?
- Спортната медицина. Тя липсва у нас през последните 20 години. В България диагнозата и лечението са лично дело на треньорите и състезателите. Изключение правят няколко спортове като волейбола и футбола, например, но парите и успехите там са различни.
- Какво друго пречи на лечението на даден състезател?
- Извънсъстезателният допингконтрол, който беше въведен от Запада, за да пречи на Изтока. В листата със забранените препарати са вкарани над 4000 съставки, 90% от които пречат да се достигне добра спортна форма. Но това са всъщност препарати, с които се лекуват заболявания и травми. Състезател, който е подложен на извънсъстезателен контрол, не може да се лекува нормално. Е, как тогава да се възстанови и да се подготви? Няма как. Ваня има нужда от редица от тези лекарства, защото е с ревматоиден артрит.
- Значи хем ви забраняват да използвате лекарствата, хем те пречат на спортната форма?
- Да, точно така. Давам пример с волтарен. Това е обезболяващо лекарство. При него болките силно намаляват, но буквално те смачква и няма как да тренираш пълноценно.
- От колко години Ваня е подложена на такъв контрол?
- Вече седма година. Точно това пречи на лечението на контузии. Освен че имаме травми, нямаме спортна медицина, а спортните институции не се интересуват от здравето на спортистите. Това са фактите. Нито един спортист не е имал здравна застраховка последните години за състезания. По едно време за това само се говореше. Една година застраховах цялата си група. Но не е работата на треньора да застрахова състезателите си. А тук говорим за професионалисти, участници на олимпиади и световни първенства.
- Да, но в България се дават милиони за спорт...
- Дават се и те влизат в спортното ведомство, но не отиват именно за спорт. След като тези пари не се използват за заплати на треньори, за застраховки, не се дават за здравето на тези състезатели, които представляват България, за какво се използват? Навремето Венелина Венева беше много права. Идва и ми казва: "През годината шефовете на федерацията не знаят живи ли сме, умрели ли сме, а като дойде състезание, веднага казват, че трябва да печелим медали и т.н."
- Споменахте думата треньори. Какво означава тя в България?
- От 20 години нищо. Те дори юридически никъде не съществуват. Някой, ако работи като треньор, това си е негово хоби. В България треньори вече няма. Държавата не дава заплата на нито един личен треньор в България. Точно те се занимават с всичко, а за финансиране, дори и за лечение, не говорим. Един ядрено-магнитен резонанс струва 370 лв. Тази година Ваня е направила 6. Аз вече и фактури не взимам, защото знам, че няма смисъл. Федерацията няма да ни ги осребри.
- Председателят на федерацията Добромир Карамаринов се изказа доста положително за българското участие на световното. По неговите думи всичко е наред....
- Карамаринов винаги се изказва бляскаво преди всеки шампионат. Пролича си обаче, че от федерацията няма нищо ново, от мен също. Хубаво каза Карамаринов, че Ваня е герой, но поне този човек да беше се поинтересувал какво е състоянието й през годината. Здрава ли е, какви са ни проблемите. А идва голямо състезание и той пак казва финали и медали. Преди години поне имаше спортна медицина. Държавата поемаше лечението на състезателите и ако се налагаше, ги водеше в чужбина. Сега вече няма какво да говорим.
- Искате да кажете, че след контузията на Олимпиадата, за Ваня не се е погрижил никой лекар, изпратен от федерацията?
- Не само тази година, а и много други. През 2006 г. тя стана европейска шампионка със счупена кост в глезена. Този велик лекар на федерацията я лекуваше с лед. След като се разбра каква е контузията, сложиха винт, направиха операция и ДАМС пое всички разходи, но имаше още 20 000 лв. за лечение и възстановяване, които никой не ги даде. Тези пари бяха на моя и на нейния гръб. Това е. Но не е само Ваня, а всичките състезатели. Болно е, че никой не се интересува от това.
- Ваня постоянно е подлагана на допинг проверки. Как са сега нещата?
- При нас те са възможни всеки ден и час. На всяко състезание. Всеки подлежи на контрол, но дали ще даде проба, това е друг въпрос. Ние няма от какво да се притесняваме, защото всекидневно ни наблюдават и проверяват. С пристигането веднага я дърпат и й се взима кръв и урина, на другия ден отново и т.н. На предното световно в Москва, когато Ваня участва, й взеха 6 проби. По 2 пъти на ден, а това е против правилника на световната федерация. Когато състезанието вече е започнало, нямаш право да викаш състезатели да дават проби, Въпреки това организаторите си измъкваха хората от леглата и откъдето се сетиш. Това нас не ни притеснява, но отношението е проблемът. Не е нормално.
- А защо няма да ходите в Москва?
- Най-строго пазената тайна на нашата федерация е съставът, който ще пътува. Не говорим за състезателите, а за останалите. Пазят някаква тайна. Общият отговор, който дадоха, беше, че ще пътуват треньорите на състезателите, които са с А норматив. Но пак не изкараха имена. Йоло Николов е единственият треньор, който последните 20 г. изгражда лекоатлети, и то въпреки системата. Исках да отида в Москва, за да помагам на Ваня. От федерацията пак не осигуряват масажист, което не е нормално. Аз точно това щях да правя на моята състезателка. Трябваше да й помагам. Вместо това в Москва ще иде д-р Ангел Лозанов, който въобще не е нужен. Но пък съм сигурен, че ще му осигурят апартамент. Николов пък е единственият треньор, който развива състезатели в дългите дисциплини. Той има цяла група, която е на световно равнище, защото всичките са млади. Те бият по редица показатели връстниците си от Кения и Етиопия. Но на този млад треньор му беше отказано от федерацията да иде в Москва, защото състезателят му Митко Ценов (3000 м с препятствия) е с покрит Б норматив. Но Ценов е само на 19 г. и стана европейски шампион в своята възрастова група, независимо че му отнеха медала в Тампере миналия месец. На Николов пък му беше отказано даже да си плати акредитацията. От морално естество аз му отстъпих своето място. Интересното е, че поисках да си платя моята акредитация. Обадих се на Карамаринов и той ми каза, че няма проблем. Оказа се обаче, че окончателните заявки са пратени ден по-рано и това е причината да не пътувам. Проблем е, че няма да имаме масажист в Москва, но това се случва за пореден път. На състезателите точно такова лице им трябва, а не доктор. Българските треньори са нужни, за да помагат с масажи и да следят списъците. Не да гледат и викат от трибуните, защото няма смисъл. И без това ще има други 50 000 души, които ще дерат гърла. Искам на всички тези въпроси да отговори председателят на федерацията. Той не само не си признава грешките, а мисли, че всичко е наред.
- Имате ли морална подкрепа от други треньори в битката ви с д-р Лозанов?
- Той е нанесъл доста поражения на атлетиката. Лозанов е изгонен от България през социализма. Основната причина е, че допингираше седмобойката Емилия Димитрова. Сега проблем е, че този човек пак ще е в Москва и Ваня трябва да разчита на него. Дано всичко да е наред. Ще направим така, че тя да няма нужда от него на световното. Ясно е, че сме против него, а той веднъж ни се закани да ни "унищожи по медицински начин". Това е подсъдно, но него Господ ще го съди. Искам да кажа, че на големи първенства никой не води лекар. Например Турция ходи с по 3-ма масажисти. Това е необходимо на състезателите. За съжаление у нас от този проблем лечение няма.
- Какви са шансовете на Ваня на световното?
- В момента тя е 12-а в световната ранглиста на 400 м с препятствия. Смятам, че ще има сили да влезе във финалите. Тя е била боец и винаги ще бъде. Но това е спортът, ще се съберат някакви състезателки, ще оберат медалите, след 10 г. ще им отворим пробите и ще им вземем отличията. Такива са фактите, с които не можем да се борим. 400 м с препятствия е най-силната европейска дисциплина в света. На САЩ и Ямайка ще им бъде доста трудно да намерят място дори във финала, но ние трябва да го направим.